Неустоима (Наталия Волкова)
Имаше едно добро момче. И въпреки това той се справяше по-добре от другите: плуваше, бягаше, учи. Не се стараеше много, но успя. Разбира се.
„Вижте го“, каза учителят, „колко красиво пише, буква до буква, запетая до запетая!“ Вземете всичко от него за пример. - Хайде, - момчето се смути и чопле пода с пръст на крака си, - какво съм аз, неустоим, или какво?!
- Погледнете това момче - каза треньорът по плуване, - какви точни движения, какво правилно дишане! Как скача във водата? Това е просто бъдещ шампион! - Е, не знам - опита се да се оправдае момчето, - по някаква причина всички ме смятат за неустоим? ...
- Чуваш ли го да пее? - възхити се учителят по пеене, - просто бъдещият Шаляпин! - Вероятно ... - момчето послушно се съгласи, - просто така се случи, че имам неустоим глас ...
„О, какъв красив мъж си“, майка ми погали къдравата му коса, преди да си легне, добре, къде другаде можете да видите толкова красиви деца?! - Разбира се - у дома момчето престана да се смущава напълно, - аз съм неустоим!
Един ден момчето отиде до огледалото и дълго се любуваше на отражението си: - И какво? – помисли си той, – грозен ли съм?! Или не е умен? И съм най-добрият плувец. И бягам. И пея. Момчето гордо вдигна брадичка, погледна се в профил, присви едно око, изплези език, усмихна се на себе си и каза: - Да, аз съм неустоим, като Господ!
И изведнъж – хоп – и изчезна. Тоест самият той беше тук, жив и здрав, но отражението в огледалото изчезна. Като призрак! - Мамо, мамо, - извика той ужасено, - не съм отразен! няма да отразявам!
Момчето тичаше от страх в апартамента, късаше косите си и крещеше с чужд глас. Тук-там се разнасяха кичури къдрава коса и гласът на момчетонапълно седна от писъци. Всяка минута се приближаваше до огледалото - няма отражение и това е всичко.
„Нищо“, утеши го майка му, вие сте неустоим във всичко, защо имате нужда от отражение?! На следващия ден на урока по български ръцете му трепереха от безсънна нощ и той от голямо вълнение ваяше грешка след грешка. - Днес не мога да ви дам за пример - строго каза учителят.
На състезанието по плуване момчето дойде последно, като показа най-ужасния резултат. И работата е там, че момчето затвори очи, за да не види, че не се отразява във водата. - Как можа?! - възмути се треньорът, - имах такива надежди за вас. Това са решаващи състезания. Разочарован съм от теб.
И в хора, вместо да пее, той получи някакво си-пеене, тоест от всички ноти взе само нотата „си“. Как иначе? Вчера извика не със своя глас! Значи имаше странен глас. заседнал.
Но най-лошото беше у дома. Оказва се, че майка ми много харесваше къдравата му коса. И почти го извади целия. - В кого се превърнахте? - извика майка ми, - някакъв плешив изрод! Къде е моето прекрасно, красиво момче?
И момчето не искаше коса, не искаше да пише спретнато, най-добре е да плува и да пее красиво. Не искаше повече да бъде неустоим. - Аз съм същият като всички останали - момчето изхлипа с чужд глас, - още по-лошо ... Защото без отражение. И тогава той автоматично се погледна в огледалото. Невероятно: отражението се върна. От огледалото го гледаше леко плешиво, обляно в сълзи, но най-важното напълно неустоимо момче!