Невролингвистично въздействие на информацията за съзнанието
- въз основа на идентифицираната и анализирана информация да се получи пълна картина на невротичните, тревожни психични състояния на човек (или цели групи хора);
- ако е необходимо, извършвайте целенасочена (по желание, действайки незабавно или със закъснение) корекция на психични състояния, чийто основен действащ фактор са командни думи, картини, изображения и дори миризми, мотиватори на определено поведение.
По-специално, в процеса на звуков контрол на психиката на хората и тяхното поведение, словесни предложения (команди) в кодирана форма се извеждат на всеки носител на звукова информация (аудиокасети, радио или телевизионни програми, звукови ефекти). Човек слуша музика или звука на прибоя в тоалетната, следи диалозите на героите във филма и не подозира, че те съдържат команди, които не се възприемат от съзнанието, но винаги се записват от подсъзнанието, принуждавайки го впоследствие да направи това, което е предписано.
*4. Невро-лингвистичното въздействие* (НЛП - Невро-лингвистично програмиране) е вид психологическо въздействие, което променя мотивацията на хората чрез въвеждане на специални езикови програми в съзнанието им.
В същото време основният обект на въздействие е неврофизиологичната активност на мозъка и емоционално-волевите състояния, които възникват поради нея. Основните средства за въздействие са специално подбрани вербални (вербални) и невербални езикови програми, чието усвояване на съдържанието ви позволява да промените вярванията, възгледите и идеите на човек (както индивид, така и цели групи хора) в дадена посока. Субект на невролингвистично въздействие е специалист (инструктор).
Интересно е, че след като под влиянието на инструктор човек „разбра“ какво „иска“, тойсамостоятелно (но под влияние на вградения в съзнанието му стереотип на възприятие) започва да събира информация за ежедневните си дейности, за своите състояния и преживявания. Сравнявайки своето реално, настоящо състояние с желаното (възможното), той определя какви ресурси трябва да мобилизира и какво точно трябва да се направи, за да се постигне комфорт на чувствата и настроенията.
Формулата за промени в психиката на обект под въздействието на инструктор е схематично следната (виж диаграмата).
В хода на невролингвистичното програмиране често се използват ефектите на "огледален образ", "синхронизация" и "психологическа сигнализация".
„Синхронизация“ е взаимното регулиране на телесните ритми (включително ритъма на дишане) от слушащи и говорещи субекти. И така, известно е, че хората по време на разговор сякаш „танцуват“ с телата си в ритъма на собствената си реч, за да й придадат по-голяма изразителност. В същото време слушателят прави и микродвижения в такт с ритъма на гласа на събеседника, като по този начин осигурява невидима, но подсъзнателно усещана емоционална връзка с него. Синхронизацията е максимална, ако комуникантите са в състояние на съгласие или диалог помежду си. А тя е минимална при спор и конфликт между тях. При разпиляване на вниманието се прекъсва и синхронизацията.
Човек, който познава характеристиките на такъв синхрон, може да ги използва, за да повлияе на други хора, като по този начин осигури своето предимство в процеса на общуване и упражнява психологическото влияние, от което се нуждае.
„Психологическа сигнализация“ е връзката, която съществува между позицията на очите на субекта и сензорните процеси, отговорни за получаването и обработката на информация, постъпваща в мозъка му. По-специално, когато човек с дясна ръка погледне нагоре иналяво, той активира зрителната си (визуална) памет. Ако очите са насочени нагоре и надясно, това е сигнал за изграждането на ново визуално представяне или образ от мозъка. Ако очите на човек са ориентирани предимно в хоризонтална посока, тогава той контролира пространството пред себе си и хората или предметите, които са там и са обект на внимание. Ако очите са насочени надолу и наляво, тогава мозъкът на десничаря е зает основно с въвеждане на кинестетична (тактилна) информация. И накрая, погледът надолу и надясно сигнализира за преобладаващото осъществяване на вътрешния диалог.
Инструкторът интерпретира тези движения на очите на събеседника и изгражда речта му според нуждите за постигане на целите му.
Психоаналитичните и невролингвистичните видове въздействия са полезни, когато се използват за хуманни цели. Ако те се използват, за да се осигури тяхното господство, тогава те са психологическо насилие над хората.
*5. Психотронно (парапсихологично, екстрасензорно) въздействие * е въздействие върху други хора, осъществявано чрез предаване на информация чрез екстрасензорно (несъзнателно) възприятие.
В тази връзка трябва да се отбележи, че телевизионните и други масови сеанси на предполагаемо екстрасензорно влияние (например Кашпировски, Чумак и други „магьосници“) са ярки примери за най-често срещаната измама. Отчасти тук се извършва масова хипноза, но в много по-голяма степен – масова истерия и масово психическо заразяване.
Що се отнася до психотронните оръжия, известни са факти за работа по създаването на високочестотни и нискочестотни генератори за кодиране на мозъка, радиестезични инсталации, използването на химически и биологични агенти за стимулиране на определени психологическиреакции.
Психотрониката се фокусира главно върху методи, свързани с използването на технически средства за въздействие върху съзнанието, например споменатите генератори. Понастоящем е твърде рано да се говори за активно използване на психотронно оръжие като средство за психологическа война, но неговите специалисти правят всичко възможно, за да използват максимално това, което вече е поне минимално разработено.
Например, те използват ефекта, предизвикан от цветни петна, вградени в компютърен вирус, обозначени с апокалиптичното "число на звяра" - 666 (V666). Този вирус е в състояние да повлияе негативно на психофизиологичното състояние на оператора на персонален компютър (до смърт). Принципът на действието му се основава на феномена на така наречения 25-ти кадър, който е много силно средство за внушение.
Феноменът на 25-ия кадър се дължи на факта, че човек има не само сетивен (съзнателен) диапазон на възприятие, но и субсензорен (несъзнателен) диапазон, в който информацията се асимилира от психиката, заобикаляйки съзнанието.