О, тези зъболекари са американци
Говори американски зъболекар. Цялото ми пътуване до България продължи по-малко от две седмици, но въпреки това се опитах да отделя достатъчно време, за да разгледам българската стоматология. Посетих държавни и частни клиники, разговарях както с обикновени лекари, така и със собственици на клиники... Външен вид, организация на кабинетите, оборудване. При външен преглед няма съществена разлика. Обикновени чисти кабинети, модерни зъболекарски столове.
Самата стая трябва да е най-малко 20 квадратни метра. м., като към него трябва да има и съблекалня, стерилизация и следоперативна. В една държавна поликлиника ми се оплакаха, че едва ли намират такова отделение в стаята, но самата операционна се оказа 19,5 кв.м. и санитарно-епидемиологичната станция не е одобрила изграждането на операционния блок.
В Америка няма контрол върху размера на стаите и зъбите се изваждат в същата стая, където се лекува зъболекарят. Всички тези строги ограничения ми се струват ненужни и излишни. Още повече ме порази фактът, че децата не могат да се лекуват в една стая с възрастни. Детският отдел трябва да има отделен вход, отделна приемна, отделни стаи.
Не разбрах логиката. Това част от борбата с педофилията ли е или какво? Най-интересното е, че никой от лекарите не можа да обясни същността на това разделение. В Америка общите зъболекари приемат и деца, и възрастни в една стая.2. Чистота и стерилност.
Българските стаи напомнят стаи за процедури - масивни плочки и керамични плочки. Всички артикули, изработени от материали, които могат да се перат с белина. Дори играчки в детския отдел. В американските практики ще видите боядисани стени, килими в коридорите и декорации, които няма да понасят белина.
Не съм сигурентакава абсолютна хигиена е оправдана. Моята практика например не се доближава до плочките на едро и не се наблюдават следоперативни инфекции. Освен това вадя зъби и завивам импланти.
Както знаете, в устата има такъв боклук, такова изобилие от микроби, че не е лесна задача да се вкарат още. Самата стерилизационна процедура и оборудването малко се различават от американските - същите автоклави, само че по-големи, защото обикновено в българските клиники има повече лекари.
Рентгенова диагностика. Отново, някои немислими санитарни и епидемиологични ограничения водят до факта, че в повечето клиники рентгеновите лъчи са в отделна стая, което значително усложнява ефективността на диагностиката. В американските клиники всеки стол има рентгенов апарат или има преносим апарат, който ви позволява да правите снимки дори в тоалетната.
В Америка да се хвалиш с рентгенова снимка в кабинета си е като да се хвалиш с печка в кухнята. На практика нито една инвазивна процедура в американската практика не е пълна без предварителни рентгенови лъчи.
Зъболекарски лаборатории. Големите стоматологични клиники имат собствени лаборатории, тъй като обслужват голям брой лекари.
В Америка, където по-голямата част от денталните практики се базират на един лекар, повечето дентални лаборатории имат отделен статут и помещения, често съвсем в другия край на страната. И така, лабораториите като лаборатории, не най-чистото производство.
Физиотерапия. В някои български поликлиники има специални кабинети за физиотерапия, отопление, електрофореза. В Америка такова нещо по принцип няма нито в денталните практики, нито другаде, където бих могъл да насоча пациента. Не са ни учили на това в стоматологичния факултет, няма нито търсене, нито традиция. Колко физическа терапия е необходимаТрудно да се каже.
Работа за себе си или за чичо. В Америка повече от 90% от зъболекарските практики се основават на работата на един зъболекар, който е едновременно цар и бог. Обикновено има специалисти, като хирурзи, които обикновено се „скупчват“ и дори тогава по двама-трима, не повече.
В България по-голямата част от кабинетите са базирани на работата на няколко лекари, понякога десетки лекари с различни специалности. Понякога собственикът на клиниката се лекува малко, но по-често седи в кабинета си и гледа как работят другите лекари. Да, и се занимава с недоволните.
Като цяло лекарите се оплакваха много от грубостта на пациентите, че лекарският труд не се оценява, че много пациенти са "издърпани" извън всякаква мярка и лекарите трябва да ги лекуват на всяка цена. Например, аз се занимавах със случай, когато лекар не можа да анестезира пациент с остра болка. Опитах един час и пациентът все още опипа зъба, не позволи да го извадят.
В резултат на това лекарят се отказа, посъветва ме да отида на друго място, защото имаше други пациенти и трябваше да продължа. Мъжът на пациентката вдигна голям скандал и подаде жалба. В моята 13-годишна практика имаше два случая, когато не можах да упоя пациенти. В медицината всичко може да се случи и не винаги е ясно какво се случва.
Изпратих го на хирурзите, направиха венозна инжекция, изключиха го на мига. Защо да наказваме лекаря? Лекува, както може. Разбира се, ако не може да анестезира всеки втори човек, тогава друг въпрос. Между другото, записът от мониторите се използва и за проследяване на случилото се в офиса, за последващи евентуални разправии.
Трудно ми е да преценя качеството на лечението, защото не седях до лекарите, не гледах. Единственото място, където ми беше позволено да присъствам на срещата, беше клиниката по канадска стоматология в Москва на Павелецкая. Дори планирах моятаприсъствие на операцията, но в последния момент пациентката се отказа по здравословни причини.