ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПРИРОДАТА НА ПРОИЗХОДА НА ГРАВИТАЦИЯТА - Изобретения
ОБЯСНЕНИЕ НА ПРИРОДАТА НА ПРОИЗХОДА НА ГРАВИТАЦИЯТА Автор: Колесников Валентин Албертович
ОБЯСНЕНИЕ НА ПРИРОДАТА НА ПРОИЗХОДА НА ГРАВИТАЦИЯТА – хипотеза –
Идеята на съвременната наука за гравитационната сила се заключава в рамките на закона за всемирното привличане, според който: две материални точки се привличат една към друга със сила, право пропорционална на квадрата на разстоянието между тях [3], стр.29.
Fтяга= Kg• m1• m2 /r²
където: Fтяга - гравитационна сила m1 - маса на 1-ва точка m2 - маса на 2-ра точка r - разстояние между точките Kg - гравитационна константа
Въз основа на гореизложеното следва следното: за да могат две материални точки да се привличат една друга със сила, правопропорционална на квадрата на разстоянието между тях, е необходимо да им се съобщи тази сила. Съвременната наука обяснява понятието гравитационна сила като действие на гравитационното поле на Земята, чиято природа не е установена. За да обясним естеството на произхода на гравитацията, нека разгледаме като първоизточник диалектическия материализъм, от който следва: ″...наистина все още има пространство и време, в които материята по някакъв начин е ″потопена″, [2], стр. ], страница 120. Въз основа на сравнение на известни преди това факти, нека разгледаме материално тяло с определена плътност на материята, маса и обем. Като всяко материално тяло то има център на масата. Да приемем, че това тяло се състои от безкрайна плътна маса. Тогава обемът, зает от тяло с безкрайно плътна маса, ще бъде равен на обема, зает от това тяло от пространството. T.Тоест, може да се предположи, че обемът на телесната маса ще „погълне“ еквивалентен обем пространство. Въпреки това: ″…пространството има връзка, в него няма прекъсвания″, [2], стр.59. Следователно: стойността на обема на „погълнатото“ пространство ще бъде разпръсната в сферично пространство, като центърът съвпада с центъра на масата на тялото, където пространството е по-малко плътно, и ако приемем, че плътността на пространството нараства обратно пропорционално на стойността на гравитационната сила от центъра на масата на тялото до безкрайността, тогава материалната точка, попадайки в такава пространствена сфера, е изложена на по-„плътна ” пространство със сила, равна на силата на сближаване на две материални тела и може да се намери (дефинира) според закона за всеобщото притегляне.
Fтяга = Kg• m1• m2/r² [3], страница 29.
Илюстративните примери за действието на пространството върху телата могат да бъдат сравнени с действието на по-плътните слоеве вода върху въздушните мехурчета, наблюдавани на Земята, и в резултат на това движението на мехурчетата от по-плътните слоеве вода към по-малко плътните, т.е. към повърхността, подобно на издигането на атмосферни сонди, балони и др. От горното следва: гравитационната сила е силата на изтласкване на пространството, действаща върху телата в посока на по-малко плътно състояние. Визуални примери за действието на пространството върху материята се наблюдават в космоса: ″Под въздействието на гравитационните полета възниква един вид ″кривина″ на пространството, което се проявява в ефектите на кривината на светлинните лъчи в гравитационните полета. Ако масата и плътността на системата достигнат достатъчно големи стойности, тогава метриката на нейното пространство се променя толкова силно, че светлинните лъчи започват да се движат в най-близкото съседство по затворени линии.“ [2], стр.61. От горното следват изводите: Кривината на пространството не е следствие от действиетогравитационни полета, но е следствие от поглъщането на пространството от материята. Извитото пространство не е нищо друго освен по-малко плътно пространство в сравнение с околното, по-плътно пространство. Ако масата и плътността на тялото достигнат достатъчно големи размери, тогава създаденото пространство наоколо е с толкова ниска плътност, че светлинните лъчи започват да се движат в непосредствена близост, „плъзгайки се“ по плътното състояние на пространството, по затворени линии.
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НАДЕЖДНОСТТА НА ОТКРИТИЕТО
Да предположим, че пространството, подобно на материята, има плътност и е вярно твърдението, че численото количество пространство е равно на численото количество материя, намираща се в него:
Vpr=m mat (1) където: Vpr е обемът на пространството m mat е масата на материята, разположена в този обем
От приетото предположение:
LimPpr - плътност на пространството Pmat - плътност на материята
Да приемем, че гравитационната сила е силата на изтласкване на пространството, тогава, съгласно закона на Архимед, [4], стр.314, за система, състояща се от две материални точки с маса ″m1″ и маса ″m2″, разположени на разстояние ″r″ една от друга, е вярно равенството: Fvy=Fтяга (2)
където: Fvyt – сила на изтласкване на пространството, действаща върху материални точки ″m1″ и ″m2″ Fpull – гравитационна сила, действаща върху материални точки ″m1″ и ″m2″
Използвайки закона за всемирното притегляне [3], страница 29, получаваме:
Fout=Fтяга= Kg• m1•m2/r² (3)
където: Kg – гравитационна константа m1 – маса на материална точка ″m1″ m2 – маса на материална точка ″m2″
От уравнението: Р=Fтяга – Fц [4], стр.48.
където: P - гравитационна сила Fтяга - гравитационна сила Fc - центростремителна сила, свързана с въртенето на Земята, в този случай Fc \u003d ″0″ Използванеравенство: Р=Fтяга, формула (3) се трансформира:
Преобразуване на формула (4), чрез израза Р=m·g [4], стр.50
Където: m е общата маса на точките ″m1″ и ″m2″ е равно на: m= m1+ m2 g – гравитационно напрежение
(m1+ m2)•g= Kg • m1• m2/r² (5)
Заменяйки израза за масата на точките, чрез обем и плътност получаваме:
(V1+V2)•Pmat•g= Kg • m1• m2/r² ;
(V1+V2)•Pmat•g= Kg • V1•V2•P²mat/ r² ;
където: Pmat – плътност на материята V1 – обем на материална точка ″m1″ V2 – обем на материална точка ″m2″ g– гравитационно напрежение Kg– гравитационна константа
От приетите предположения:
LimPpr \u003d g • r² (Vpr1 + Vpr2) / Kg • Vpr1 • Vpr2 (7)
където: Vpr1 е обемът на пространството в материалната точка ″m1″ Vpr2 е обемът на пространството в материалната точка ″m2″
От получената формула (7) следва, че с увеличаване на разстоянието между две материални точки в система, състояща се от тези материални точки, плътността на пространството в тези точки нараства.
Като следствие от горното следва законът за единството на съществуването на материята и пространството или законът за запазване на материята и пространството.
КОЛИЧЕСТВОТО НА МАТЕРИЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО Е РАВНО НА ЧИСЛЕНАТА СТОЙНОСТ НА КОЛИЧЕСТВОТО НА ТОВА ПРОСТРАНСТВО
За да докажем закона, нека разгледаме явлението намаляване на плътността на пространството в момента, когато в него възниква материя. В този случай намаляването на плътността на пространството ″Рpr″ се компенсира от плътността на пространството, заето от материята обратно пропорционално на:
където: Р¹ – плътност на пространството, заето от материята Рпр – плътност на пространството
От приетите предположения (2) и формула (4) получаваме:
Fout= Р¹•(Vпр1+Vпр2)•g= Kg • m1• m2/ r²
(Vpr1+Vpr2)•g = Kg • m1• m2/ LimPpr r²
Произведението на числоколичеството пространство, заето от материя, равно на числовия брой продукти на масите на материята в това пространство, или:
От горното следва, че условие (1) е изпълнено:
Въз основа на закона за запазване на пространството и материята се потвърждава валидността на приетото предположение (2):
От което следва, че пространството действа, в система, състояща се от произволни две материални точки, върху тези точки с тласкаща сила, приложена към тези точки и равна по големина на силата на гравитацията. Посоката на тази сила, съгласно третия закон на Нютон, се доказва подобно на добре известното доказателство, дадено в [4], стр. 47. Въз основа на закона за запазване на пространството и материята се потвърждава валидността на приетото условие, че пространството, подобно на материята, има плътност.
1. Сила, известна преди като сила на гравитацията, [3]. Страница 29, има сила, с която пространството избутва две материални точки ″m1″ и ″m2″ и е равна на:
където: Fvyt – сила на изтласкване на пространството Vpr1 – обем на пространството, заето от материална точка ″m1″, равен на обем на материална точка ″m1″. Vpr2– обем пространство, заето от материална точка ″m2″, равен на обем на материална точка ″m2″ LimPpr – граница на плътност на пространството, числено равна на плътността на материята на точките ″m1″ и ″m2″. g– гравитационно напрежение
2. С увеличаване на разстоянието между две материални точки ″m1″ и ″m2″, плътността на пространството в тези точки се увеличава и клони към границата, равна на числената стойност на плътността на материята на точките ″m1″ и ″m2″.
LimPpr= g•r²(Vpr1+Vpr2)/ Kg•Vpr1•Vpr2
където: LimPpr – пространствена плътност в точки ″m1″ и ″m2″ g – гравитационно напрежение r – разстояние между точки ″m1″ и ″m2″ Vpr1–обемът на пространството, заето от материалната точка ″m1″, равен на обема на материята на точката ″m1″ Vpr2 – обемът на пространството, зает от материалната точка ″m2″, равен на обема на материята на точката ″m2″ Kg – гравитационна константа
3. Количеството материя, заето от пространството, е равно на численото количество на това пространство:
Установено е неизвестно преди това свойство на пространството да действа върху всеки две материални точки в система, състояща се от тези две материални точки, с изтласкваща сила, приложена към тези точки и насочена към центъра на масата на системата, към по-малко плътно пространство.
ВЪЗМОЖНИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ОТВАРЯНЕ
Откритието коренно променя идеята за произхода на гравитацията и дава отговор на въпроса за природата на гравитационната сила. Въз основа на откритието е възможно да се оспорва въпросът за произхода на различни полета, електрически, магнитни, електромагнитни и т.н., без да се фиксират в резултат на явленията, които ги причиняват, а конкретно да се даде определение за взаимодействието на една или друга форма на материята с пространството. Въз основа на откритието може да се даде фундаментално нова представа за произхода на материалния свят. Откритието дава нова конкретна идея, че материята и пространството имат плътност и следователно пространството е съществуването на пространство със същата плътност като материята, чиято граница е равна на плътността на материята. Всъщност, същото може да се каже за материята, както и за пространството, концентрирайки пространството под действието на плаваща сила в пространствени тела, които се показват с формула (6). Материята е съществуването на плътност, чиято граница е равна на плътността на пространството. Въз основа на горното равенствата са верни:
SO: космическа плаваемостпроизтича от разликата на числените стойности на плътностите на материята и пространството, равенство между които няма, за всяка специфична плътност на съществуване на пространството и материята, има граници, към които тези плътности се стремят.
Въз основа на откритието може да се заключи, че Вселената се състои от две плътности на пространството и материята, в които действа плаващата сила. В плътността на пространството действа подемната сила на материята, която допринася за концентрацията на пространството в пространствена плътност, пространствено тяло. В плътността на материята действа подемната сила на пространството, която допринася за концентрацията на материята в материалното тяло. Тези изводи по никакъв начин не противоречат на философската интерпретация на съществуването на пространството и материята: ″Пространството е форма на съществуване на материята.″ [2], стр.59…61., а само допълват нашето разбиране за единството на пространството и материята. И така, въз основа на горното, можем също да заключим, че материята възниква от пространството, когато едно пространствено тяло достигне границата на плътността на материята и след това се концентрира под действието на силите на изтласкване на пространството в материални тела. И също така може да се заключи, че пространството възниква от материята, когато материалното тяло достигне границата на пространствена плътност и след това се концентрира под действието на силите на изтласкване на материята в пространствени тела. В нашата материална плътност конкретно потвърждение за „поглъщането“ на материята се наблюдава в Космоса от бели джуджета и черни дупки. Въз основа на горните изводи можем да кажем, че белите джуджета и черните дупки са материални тела, при които плътността на материята е равна на границата на плътността на пространството, което води до превръщането на материята в тези системи впространство, което след това се изтласква от материята и се концентрира в пространствени тела. Появата на материя от космоса се наблюдава в пръстените на Сатурн, като ясен пример за пространствено тяло, достигащо границата на плътността на материята и след това изтласкано от космоса към повърхността на Сатурн.
Откритието ще промени коренно представата за ядрената физика, в която все още има много мистерии, една от които съдържа неясна представа за механизма на движение на електрони в близките ядрени орбити на атомите. Откритието ще позволи да се изчисли границата на плътност, при която се извършва трансформацията на пространството в материя и материята в пространство. Възможно е с помощта на откритието да се открият нови видове енергия.
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА
1. А. Айнщайн, ″Сборник научни трудове″, том 2, Москва, 1966 г. [1] 2. ″Основи на марксистко-ленинската философия″, Москва, Политиздат, 1980 г. [2] 3. L.A.Setsa ″Единици на физическите величини и техните размери″, издателство ″Наука″, Москва, 1977 г. [3] 4.Б.М.Яворски, А.А.Детлаф, ″Наръчник по физика за инженери и студенти″, Москва, 1979 г. [4]