ОЦЕНКА НА ЕФИКАСНОСТТА НА ПРЕМЕДИКАЦИЯТА С ДИАЗЕПАМ И НЕЙНАТА ОПТИМИЗАЦИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС ЗАБОЛЯВАНИЯ
Премедикацията, като директна лекарствена подготовка за анестезия, е насочена към облекчаване на психическия стрес, осигуряване на адекватен сън преди операцията, улесняване на въвеждането в анестезия, предотвратяване на нежелани невровегетативни реакции, странични ефекти на лекарства, използвани за анестезия, хиперсаливация и намаляване на риска от аспирация на стомашно съдържимо [2]. Изборът на лекарства за премедикация зависи от състоянието на пациента и метода на анестезия [1].
Възбудата на пациента преди операцията, страхът от болка, възможните последици от операцията, несигурността относно нейните резултати, необичайната среда причиняват изразен емоционален стрес, който засяга дейността на почти всички основни органи, възбуждане на централната нервна система, активиране на ендокринните жлези с освобождаване на големи количества адренергични вещества в кръвта, дистония на различни части на автономната нервна система. Пациентът може да изпита изчерпване на компенсаторните механизми, което допълнително влошава хода на анестезията, операцията и следоперативния период. Предотвратяването на такива прояви е една от сериозните задачи на премедикацията [1].
По време на операции на щитовидната жлеза индивидуалният подход към премедикацията е особено важен, тъй като първоначалните хормонални и невровегетативни промени допринасят за развитието на предоперативен стрес [3,4]. Отчитането на индивидуалните психо-вегетативни характеристики на пациентите ще позволи качествено да се защити пациентът от предоперативен стрес [4], удобно да се извърши хирургическа интервенция и да се намалят интраоперативните усложнения [5,6], свързани с неадекватната подготовка на пациента за хирургическа интервенция.
Целта на работата беше да се изследват психо-емоционалните и хормонални реакции при пациенти сзаболявания на щитовидната жлеза преди и след премедикация с диазепам за разработване на ефективни критерии за тяхната оценка и набор от мерки в посока на индивидуално насочена премедикационна тактика.
Материали и методи на изследване
Проучването включва 99 пациенти със заболявания на щитовидната жлеза: нодуларна нетоксична гуша II-III степен, мултинодуларна нетоксична гуша II-III степен, дифузна токсична гуша II-III степен, рак на щитовидната жлеза T1N0M0. Всички пациенти са оперирани в стадия на еутироидизъм планово. Едновременно с това е извършена пълна венозна анестезия с изкуствена белодробна вентилация. По време на премедикацията диазепам се предписва през нощта per os (5-10 mg) и 1 час преди анестезия в доза от 0,15 mg / kg интрамускулно.
Критерии за включване на пациенти в проучването: хирургични интервенции на щитовидната жлеза, планова операция, постигане на еутироидизъм преди операцията, информирано съгласие за изследването.
Критерии за изключване: възраст над 75 години, наличие на когнитивни разстройства, психични заболявания, хроничен алкохолизъм.
В зависимост от ефекта от премедикацията пациентите са разделени на три клинични групи: група 1 с положителен ефект от премедикацията; група 2 - няма ефект; Група 3 - отрицателен ефект.
Психоемоционалното състояние на пациентите преди и след премедикацията беше оценено по метода на Spielberger-Khanin, болничната скала за тревожност и депресия (HADS) и личностния въпросник на Института Бехтерев (LOBI). Първоначално оценката на психо-емоционалния статус е извършена вечер преди и преди пациентът да бъде приет в операционната. Хормоналният статус на пациента се проследява чрез нивото на тиреостимулиращия хормон (TSH), тироксин (Т4), трийодтиронин(Т3), серумен кортизол чрез имунохемилуминесцентен анализ.
Статистическият анализ на резултатите от изследването е извършен с помощта на програмата Statistica 10.0 (StatSoft, САЩ). Размерът на извадката беше определен въз основа на статистическа мощност. Проверката за нормалност на разпределението се извършва с помощта на теста на Колмогоров-Смирнов. Резултатите от изследването са представени с помощта на средна стойност на извадката, стандартна грешка на средната извадка, доверителен интервал с вероятност от 95%. Ефективността на премедикацията беше оценена чрез промени в записаните параметри във времето с помощта на теста на Wilcoxon. Чрез дисперсионен анализ с помощта на непараметричния тест на Kruskal-Wallis изследвахме връзката между параметрите на емоционалния и хормоналния статус и ефективността на премедикацията.
Резултати от изследването и дискусия
Диазепам е използван като премедикация в клиничната група. Положителен ефект от премедикацията с диазепам се наблюдава при 48 (48,5%) пациенти (група 1), липса на ефект при 18 (18,1%) пациенти (група 2) и отрицателен ефект при 33 (33,3%) пациенти (група 3). Първоначално в група 1 анозогнозичен тип отношение към болестта се наблюдава при 15 (31,25%) пациенти, неврастеничен при 30 (62,5%) и еуфоричен при 3 (6,25%) пациенти. В група 2 пациентите са имали чувствителен тип отношение към болестта. Група 3 включва пациенти с параноичен (n=12, 36,4%) и хармоничен (n=21, 63,6%) тип отношение към болестта.
Динамиката на резултатите от психологическото изследване при използване на диазепам като премедикация е показана в таблица 1, а показателите за хормонален статус в таблица 2.
При пациентите от група 1 ситуационната тревожност значително намалява с 10,3% (p≤0,05), личната тревожност с 15,4% (p≤0,05),нивото на тревожност с 25,9% (p≤0,05) и депресия с 30,5% (p≤0,05) (Таблица 1). Статистически значимо понижение на нивото на кортизола в кръвта с 36,6% (p≤0,05) показва намаляване на стреса. Концентрацията на ТЗ и Т4 в кръвния серум се променя леко (р> 0,05) (Таблица 2). Така при пациенти от 1-ва група с положителен ефект на диазепам се наблюдава подобрение на психо-емоционалното състояние и намаляване на концентрацията на кортизол в кръвта.
В група 2 диазепамът не предизвиква очаквания ефект по време на премедикацията. В същото време няма промяна във всички изследвани психологически и хормонални параметри.
В група 3 при 33 пациенти премедикацията с диазепам не само не подобрява изследваните параметри, но напротив, динамиката е неблагоприятна. Ситуационната тревожност се повишава със 17,4% (p≤0,05), личната тревожност се повишава значително със 17,0% (p≤0,05). Нивото на тревожност се повишава с 24,14% от 8,2±1,14 до 10,18±1,12 точки (p≤0,05), депресията с 65,4% от 5,0±1,02 до 8,27±1,0 точки (p≤0,05). В група 3 концентрацията на кортизол в кръвния серум се повишава с 33,2% (p≤0,05). Съдържанието на TSH в кръвта, концентрацията на Т3 и Т4 практически не се променя.
Динамика на резултатите от психологическото тестване при пациенти от клинични групи с употребата на диазепам при премедикация