Оценка на готовността на предприятието за внедряване
В момента много висши мениджъри на български предприятия се опитват да въведат стратегическо управление в дейността на своите организации, което включва организиране на работата на предприятието в съответствие с избраната маркетингова стратегия. Основната идея на стратегическото управление е идеята за органично последователно адаптиране на организацията към променящата се външна среда, идеята за целенасочен подход за решаване на всякакви управленски проблеми и организиране на системата за управление като цяло. Има три етапа на процеса на стратегическо управление [2]:
етап на стратегическопланиране(разработване на стратегия, стратегически анализ и избор);
етап на стратегическаорганизацияили настройка на организационната система в съответствие с избраната стратегия (изпълнение на стратегията, изпълнение на стратегията);
етап на стратегическиконтрол и регулиране(оценка на стратегията, мониторинг и оценка на изпълнението).
Общата оценка на степента на готовност на предприятието е среднопретеглена оценка: където sij е оценката на j-тия експерт за степента на проявление на i-тата характеристика; n - брой експерти; ki - коефициент на важност на i-тия признак, определен по правилото:
m е броят на разглежданите характеристики. За да се оцени степента на готовност на предприятието за стратегическо управление, се установява следната скала според получената среднопретеглена оценка (фиг. 1):
Фиг.1. Скала за оценка на степента на готовност на предприятието за стратегическо управление
Степента на готовност на предприятието за стратегическо управление се оценява като:
много високо, ако получената среднопретеглена оценка попада в интервала (bnp+0,25(bmax-bnp),bmax), където bmax е среднопретеглената оценка, съответстваща на случая на пъленсъответствие на всички признаци с оптималното състояние, bnp - среднопретеглена оценка, съответстваща на случая на непълно съответствие на всички признаци на оптималното състояние;
високо, ако получената среднопретеглена оценка попада в интервала (bav, bnp+0.25(bmax-bnp)), където bav=(bsp+bnp)/2;
умерен, ако получената среднопретеглена оценка попада в интервала (bmin+0,75(bsl-bmin), bav), където bmin е среднопретеглената оценка, съответстваща на случая на пълно несъответствие на всички характеристики с оптималното състояние, bsl е среднопретеглената оценка, съответстваща на случая на лошо съответствие на всички характеристики с оптималното състояние;
нисък, ако полученият среден претеглен резултат попада в интервала (bmin, bmin+0,75(bsp-bmin)).
Оценка на "стратегичността" на OJSC "Vympel"Оценка на "стратегичността" на компанията, представена в табл. 1. е получен въз основа на резултатите от анкетно проучване на представители на висшето ръководство на Vympel OJSC.
Таблица 1 ГОТОВНОСТ НА АД "ВИМПЕЛ" ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОД В УПРАВЛЕНИЕТО
Коментари1.Определеност на мисията на компанията. Оценка: Компанията не разполага с одобрен и съобщен на персонала документ, който да съдържа публично обсъдена и приета концепция за стратегическото поведение на компанията.
2.Определеност на целите и стратегията на фирмата. Оценка: идеята за стратегическите цели на компанията е неясна и неясна, не е заложена в съзнанието на изпълнителите.
3.Способност за своевременно разпознаване на проблеми и механизми за тяхното решаване. Оценка: компанията едва започва да организира оперативни информационни потоци за състоянието на външната среда и да разпространява информация по собственост между мениджърите.
4.Работете за подобряване на конкурентоспособността на компанията. Оценка: компанията няма ясно и единно разбиране за своите конкурентни предимства и слабости, работата за подобряване на конкурентоспособността няма идеологическа основа и следователно се извършва несистематично.
5.Адаптивността на фирмата към възникващи възможности. Оценка: фирмата като цяло е фокусирана върху пазара на един продукт вразлични форми на неговото използване, така че можем да приемем, че потенциалът му е достатъчно фокусиран върху съществуващия пазар.
6.Ориентация на текущото ръководство към изпълнението на стратегическите цели на компанията. Оценка: поради несигурността на стратегическите цели и несъвършенството на организационната структура на компанията, настоящото ръководство е слабо ориентирано към изпълнението на стратегическите задачи на компанията.
7.Организационно разделение на стратегическите управленски задачи от оперативните управленски задачи. Оценка: висшето ръководство на компанията до голяма степен "дърпа" оперативните въпроси на по-ниското ниво на вземане на решения, лишавайки средното ръководство от възможността да взема самостоятелни решения.
8.Наличието на централни звена, които предоставят вътрешни консултации застратегическо развитие. Оценка: Фирмата няма централно звено, занимаващо се само с въпроси от стратегическо значение.
9.Покана на външни консултанти за решаване на неспецифични задачи на компанията. Оценка: Усилията за ангажиране на външни консултанти за специфични задачи, като оценка на състоянието на проблемите на стратегическото управление, току-що са започнали и изискват систематично управление.
10.Постоянно информиране на персонала за стратегическите цели и планове на компанията. Оценка: Липсата на сигурност относно формулирането на стратегията в компанията, както в документите, така и в съзнанието на висшия мениджмънт, не позволява работа за постоянно информиране на персонала за мисията, стратегическите цели и планове.
11.Високо ниво на корпоративна култураОценка: настоящото ниво на корпоративна култура не осигурява единство в разбирането на стратегическите цели на компанията вуправленска среда, както и дължимата лоялност на персонала към ръководството.
12.Наличието на пълноценен маркетингов отдел във фирматаОценка: наличният маркетингов отдел във фирмата по отношение на неговия количествен и квалификационен състав не отговаря напълно на изискванията.
13.Общо заключение: Готовността на Vympel за стратегически подход към управлението се оценява като „НИСКА“.
Таблица 2 ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА "СТРАТЕГИЧНОСТТА" НА АД "ВИМПЕЛ"
Литература1. Ансоф И. Нова корпоративна стратегия. - Санкт Петербург: Издателство "Петър", 1999. 2. Ефремов V.S. Бизнес стратегия. Понятия и методи на планиране / Учебник. - М.: Издателство "Финпрес", 1998. 3. Lambin JJ. Стратегически маркетинг. Европейска инициатива: пер. от фр. - Санкт Петербург: Наука, 1996. 4. Макдоналд М. Стратегическо маркетингово планиране. - Санкт Петербург: Издателство "Петър", 2000. 5. Питър Лорандж. Корпоративно планиране: гледна точка на изпълнителната власт. Prentice Hall, 1980.