Олег Кургузов
Ни рожден ден на татко, много гости се събраха. Лели с мъжете си, чичовци с жените си, колеги на мама и татко. Те пиеха, ядяха и разговаряха на висок глас. И изведнъж татко каза: - Внимание! Малка изненада - мистерия на природата! Той изгаси светлините и включи касетофона. От касетофона се чуваше сънливо подсмърчане и хъркане. Татко запали лампата и усмихвайки се загадъчно попита: - Е? Какво беше? Кой хъркаше? Гостите погледнаха първо татко, после мама и свиха рамене от срам. - Никога няма да познаете! - победоносно заяви папата и избяга от стаята. Върна се с котката Лукян на ръце. - Тук! - каза татко. - Тази котка хъркаше и аз го записах на касетофон. Е, всички започнаха да се смеят, разбира се. После се засмяха. И отидох в кухнята. Там котката Лукян седеше на перваза на прозореца и в очите му имаше сълзи. Качих се на перваза на прозореца и седнах до него. - Не се разстройвай - казах. - Още не знаеш как хъркат мама и тате. Тук ще ги записваме на касетофон и ще превъртаме на когото трябва.
Как обърнахме къщата
- Pзащо? – попита мама. - Какво е "защо"? – попита татко. - За какво говориш? - За това, което държа в ръцете си - отговори майка ми. В ръцете си тя държеше нова месомелачка със сложен дизайн. - Защо не се върти?! – изненада се мама. Тогава татко взе месомелачката в ръцете на мъжете. Но на мелницата не му пукаше. И в ръцете на мъжете тя не искаше да се върти. Тогава татко прикрепи месомелачката към масата и натисна дръжката й с цялата си сила. Дръжката на Myasorubkina не се движи добре, нито малко. - Да помогнем! Татко каза на мама. И хванаха с четири ръце упоритата дръжка на месомелачката. И бъди-е-безполезен! - Липсваш ни, сине - каза ми татко. Е, аз заедно с тях паднах на месомелачкатадръжка. - Хайде да пъшкаме - предложи татко. Това ще увеличи нашата сила. И всички започнаха да мрънкат. Мама и аз сме тихи и жални - от напрежение, а татко е опънат и бумти, като биелна мечка. И изведнъж нещо се помръдна от пъшкането ни. Подът плуваше под краката ни, падащите тигани и чинии издрънчаваха, а таванът на кухнята беше заменен от под. Уау! Толкова се постарахме, че обърнахме цялата къща, а дръжката на месомелачката не мръдна ни най-малко! - Хей-хей-хей! Съседи! Спрете да се заблуждавате! - чичо Коля, съседът, почука на вратата и извика уплашено. Татко му отвори вратата и видяхме, че чичо Коля стои на тавана пред нашата врата. Неговите оребрени подметки оставяха много ясни отпечатъци върху вароса. - Какво се случи? — попита чичо Коля. - Да, новата месомелачка не се върти - каза огорченият татко. Заради нея обърнахме къщата с главата надолу. - Хо-хо! - зарадва се чичо Коля. - Помислих си какво нещастие е станало, но това са глупости! Веднага ще настроя месомелачка, имам точно същия дизайн. Тук той малко се смути, изчерви се и попита: - Само вие първо върнете къщата. Моля те. Бързо върнахме къщата и чичо Коля веднага настрои новата ни месомелачка. Оказва се, че на едно място има малък пъп, който трябва да се натисне малко. И се спънахме.
Кой на кого прилича
Вчитателят ни каза: - Всеки човек прилича на някакво животно в поведението си. Човек е мързелив, като мечката например. Още един скок, като заек. Опитайте се да нарисувате вашите майки и татковци като сладки животни. Ще бъде добра шега, ще забавлява родителите ви. Когато се прибрах, баща ми лежеше на дивана, четеше вестник и се прозяваше. Нарисувах го като мечка в леговище. И тогава майка ми се върна отпазарувайте с тежки чанти. И я нарисувах като камила с огромни бали. Мама и татко погледнаха моите рисунки и се засмяха. И тогава майка ми попита: - Рисуваш ли за училище? - Разбира се! - Казах. - Това е такава задача. - Добре! - каза татко. — Защо да раздаваме домашни тайни? Нарисувай ме по-добре под формата на бобър, който неуморно строи къща. И нека мама бъде безгрижна пърхаща птица. Направих точно това. Татко е бобър, мама е птица. И предаде рисунките на учителя. И тогава татко се включи в ремонта на училището. И майка ми беше принудена да пее в родителския хор. Беше добра шега.
- Gкъде са ми панталоните? Попитах татко. - Ето ги - той посочи към килера. Панталоните висяха от вратата на гардероба. - Къде ми е ризата? Попитах. - Ето го - татко показа под масата и добави: - Кога ще се научиш да поставяш всяко нещо на мястото му? - Не мога да си спомня къде са тези места, защото има толкова много неща - въздъхнах. - Тогава нека тренираме паметта - предложи татко. - Знам един начин! За да запомните мястото, където се съхранява всяко нещо, е необходимо мислено да свържете всички тези места с някакъв предмет или концепция. - Като мъниста на връв! предположих. - Това е - потвърди татко. - И нашата нишка ще бъде ... - татко погледна през прозореца, - това е точно същият кон като този на улицата. Погледнах и през прозореца. Под прозореца ни стоеше бял-бял кон. - Уау! зарадвах се. Много ми хареса коня. - Представете си, че този кон дойде при нас и започна да поставя вашите неща на местата им - каза татко. - Представете си: тук тя отвори вратата на килера. - Ап-чи! Е, прах в гардероба ви! И каква бъркотия! - каза Конят. Не е ли срамно да живееш така? Баща ми и аз бяхме объркани. Как се озова в нашия апартамент, този Кон, не разбрахме. И Конят гледашекъм нас с кафявите си очи и се усмихна, показвайки сладките си зъби. Беше снежнобяла и тънкокрака като птица. - Не си губете времето! — изкрещя ни Конят. - Нека по-добре да избършем праха и да подредим нещата. - Сега-сега - побърза татко. - В един миг. Баща ми и аз тичахме из апартамента, бършехме, метахме, чистехме. От време на време аз или татко поглеждахме към Коня. Страхувахме се, че ще изчезне така внезапно, както се появи. Но конят не изчезна. Тя ни последва по петите и дори ни помогна да помете пода с дългата си копринена опашка. Когато майка ми се върна от работа, всичко наоколо блестеше и блестеше и всяко нещо лежеше спретнато на мястото си. - Добър вечер, лельо Маша! - Конят поздрави майка ни. - Вие сте добри момчета! Просто малко сънлив. Те постоянно трябва да бъдат изненадани с нещо, иначе просто се отегчават. - Да, прав си - майката се съгласи с Коня. - Следващият път, за да ги изненадам, ще поканя твоя приятел от цирка - Слона. И това е за твоята работа. - Мама подаде на коня мрежа с моркови. - Не, не, какво си ти! Кон поклати глава. - Помогнах ви безплатно, само по ваша молба. Конят ни изгледа строго, усмихна се със захаросани зъби и добави: - Заради любовта към чистотата. Йо-ху.
В очакване на камилата
MИграем футбол в нашия двор. Топката лети от ъгъл до ъгъл. Нашият двор е пълен с ъгли. - Те имат къде да се разхождат! казват родителите ни. И ние бродим със сила и сила. Дим рокер! А след дъжда няма абсолютно никакво място за игра на футбол. В средата на двора има голяма локва. Но идва една камила и бавно изпива цялата локва. И тогава той си отива. - Ура! викаме. - Да живеят камилите! Отново играем футбол. Цяла сутринцял ден и цяла вечер. После пак вали и локвата е пълна. Чакахме камилата от дълго време. Но той не е. И в училище ни казват, че камилата е кораб на пустинята и съхранява вода за много дни. Заради тази камила няма да можем да играем футбол още дълго време. От скука правим глупаци. - Те няма къде да се разхождат - тъжно казват родителите ни. Те също чакат камилата. Чакаме камилата всички заедно.