Оперативен агент от Виница Володимир Плотица Терористите скриха танка, откраднат от пиедестала в
Преди три години винишките служители на реда участваха в освобождаването на окупираните от пробългарски бойци градове в Донбас - Славянск, Краматорск, Дружковка, Лиман и др.
В градовете на Донбас, освободени от бойци, служителите на реда във Виница се занимават не само с опазването на обществения ред и разкриването на престъпления. Задържаха разузнавачи, конфискуваха най-новите български оръжия. А сапьорите трябваше да почистят Славянската ТЕЦ от стотици боеприпаси. Участниците в тези събития споделиха спомените си с читателите на ФАКТИ.
„В покрайнините и по улиците на Славянск бойците оставиха трупове и човешки останки в контейнери за боклук“
„В една юлска сутрин колона от бойци от нашия отряд на батальон „Киев-1“ влезе в Славянск“, казвазаместник-началникът на криминалния отдел на Главното управление на Националната полиция във Винишка област Володимир Плотица. През 2014 г. той е командир на сборен отряд за правоприлагане в зоната на АТО. - Това, което видях, ме изуми. Къщи в руини, планини от боклук, без вода, без светлина, изгорели стволове на дървета, паднали електрически стълбове... На земята – кратери от експлозии на снаряди и мини, стърчат опашки от боеприпаси, които не са детонирали. Първоначално изглеждаше, че градът е пуст.
Първо видяхме възрастната жена. Тя ни махна с ръка, разплака се, прекръсти се и каза: „Най-после ви дочакахме!”. Тя ни кръсти и нас. По-близо до центъра на града хората се събраха да ни поздравят. Но не всички. В счупените прозорци на къщи някои извиха фигура от пет пръста за нас и също показаха жестове от американското кино. На въпроса им: „Кога ще приключите битката?“ - отговорихме: „Когато сище се откаже." Обслужвахме и около сградата на кметството на Славянск. Те не са ходили там, защото е минирано. Пристигнаха коли с хуманитарна помощ, наши бойци раздадоха хляб и вода на жителите. Изтощените хора благодариха със сълзи на очи. Въпреки че имаше и такива, които нарекоха в очите нашите бойци „украински окупатори“, те не се поколебаха да приемат храна от ръцете им. Видяхме как задържаха двама гладуващи терористи на площада, където дойдоха за храна.
— Между другото, именно тогава българските пропагандисти измислиха и пуснаха в обръщение фейкове за „разпнатото момче“ и „демонстративните екзекуции в центъра на града“.
„Тези, които измислиха това, изглежда имат сериозни проблеми с главите си. Но когато влязох в града, видях с очите си как терористите оставиха трупове в покрайнините и улиците на града и човешки останки в контейнерите за боклук. Видяхме малко езеро близо до града, от което стърчаха ръцете и краката на мъртвите ... Не ги докоснахме, защото знаехме, че терористите често минират трупове.
Картечници, пистолети, патрони и гранати бяха разпръснати около блокадите и улиците на Славянск, изоставени от бандитите. Най-големият оръжеен склад беше в училището за гражданска авиация, бивша терористична база. Стаите и мазетата бяха пълни до тавана с цинкови кутии със снайперски пушки, гранатомети, преносими зенитно-ракетни системи, патрони за малки оръжия, мини и снаряди. На кутиите има надписи "Произведено в СССР" или "Произведено в България". Всички оръжия са нови, в перфектно състояние, смазани и почистени. Щеше да стигне поне за десет хиляди души. Оръжието е изнесено на няколко КамАЗа.
—Помните ли първата нощ в освободения Славянск?
Тази вечер беше може би най-трудната, защото нервите на всички бяха на ръба. многоспал в бронежилетки. Затова укрепихме позициите си максимално, поставихме патрули и снайперисти. Охранителите трябваше да издържат три минути в случай на атака, така че останалите полицаи да имат време да заемат позициите си. Но никой от нашите не се отказа да отиде на нощен патрул.
Нощта беше без звезди и луна. Кучетата лаеха и виеха през цялото време. Често гърмяха изстрели, пращяха автоматични изстрели, чуваха се експлозии на гранати - нашите сили за сигурност се биеха с терористи, които се опитваха да избягат от града. Цяла нощ не затворих очи. И когато слънцето изгря в 3:30 сутринта, се почувствахме като най-щастливите хора на света.
Впоследствие служителите на реда и спасителите от Виница, заедно със своите колеги, прочистиха Славянск и други градове на Донбас от ужасните последици от войната и окупацията за дълго време. \ * Служителите на реда във Виница поддържаха реда в освободените градове, почистваха улиците от снаряди и мини, задържаха бойци и проникнали
„Терористите превърнаха Славянск в крепост – камуфлажна военна техника, барикади, окопи, землянки, хиляди мини, снаряди, противопехотни мини и въжета...“, припомня винишкият оперативник. - В един укрепен район открихме миниран автоматичен гранатомет АГС-17. Сапьорите успешно са ликвидирали находката.
Най-неочакваното откритие чакаше служителите на реда във Виница в Константиновка, освободена от терористите.
„След като окупираха този град, сепаратистите откраднаха тежък съветски танк ИС-3 от пиедестала на мемориала на героите от Великата отечествена война“, продължава оперативният агент. - Надявахме се с негова помощ да устоим на нашите бойци. Когато градът беше освободен, танкът не можа да бъде открит никъде. И в началото се предполагаше, че е напълно унищожен. Но скоро получихме оперативна информация, че танкът е скрит в местентрамвайно депо. И наистина, ИС-3 беше старателно маскиран сред трамваите. За щастие бандитите не са го минирали. Оръдието не беше пипано, защото нямаше снаряди за него, но на купола беше поставена картечница за тежка картечница. Те инсталираха уеб камера на мястото на шофьора, за да стрелят „по камерата“, а върху каросерията нарисуваха емблемите на „ДНР“, направиха надписи „До Киев“, „До Лвов“ и др. Предадохме танка на нашите военни.
„Всеки ъгъл на Славянската ТЕЦ беше буквално натъпкан с експлозиви“
Преди три години сапьорите-спасители на Виница се занимаваха с разминирането на ТЕЦ Славянская.
- Бяхме шестима - началникът на отдела за управление, опитен пиротехник Сергей Иванов, сапьори Руслан Телнюк, Юрий Камински, Тарас Скрипник, Андрий Вакулюк и аз - казваръководителят на пиротехническата работна група на Главната дирекция на Държавната служба за извънредни ситуации във Винишка област Сергей Гайдиш. - Изпълнихме задачите по разминирането на Славянската ТЕЦ. По време на битките с терористите той многократно е бил обстрелван, той е много сериозно повреден. Стени и покриви - в непрекъснати дупки от удари, като гевгир. Работихме с колеги от Киевска, Запорожка, Кировоградска и Житомирска области. Заедно с тях се занимавахме с разминиране на арсенали в Новобогдановка, Лозовая. Но това никога не се е случвало досега. Станцията е много голяма и всеки ъгъл от нея беше буквално натъпкан с желязна смърт ... Общо 101 хектара от територията на ТЕЦ бяха почистени. Вървяхме с тежки каски и бронежилетки при четиридесет градуса жега. Точно преди да тръгнем, най-накрая заваля.
На гарата имаше много мощни минометни мини с калибър 120 mm, бойни глави от самоходни артилерийски установки Nona. Имаше ръчни и подцевни гранатигранатомети, фрагменти от ракети от "Град" и "Ураган". Много мини пробиха асфалта или земята и заседнаха там, без да експлодират. За да се извадят мините, човек трябваше да ги изкопае много внимателно. На покрива често са намирани гранатомети. И киевските сапьори-водолази изследваха резервоари и канали в близост до топлоцентралата. В един от каналите зад гарата откриха най-новия български преносим зенитно-ракетен комплекс. Вероятно терористите са го изоставили при отстъплението. Сапьорите предали находката на служителите на реда.
Именно по време на разминирането на топлоелектрическата централа винишките спасители извършиха уникална специална операция.
- Разглеждайки една от сградите, видяхме подозрителна дупка в покрива на височина почти 60 метра под навеса - спомня си Сергей Гайдиш. - Погледна внимателно - и това е опашката на граната от ръчен гранатомет. Зарядът се удари в стената и не избухна. Разбира се, трябваше да го получи. Но по каква стълба ще се изкачите на такава височина? И на козирката не можете да го достигнете по никакъв начин. Добре, че работните станции ни донесоха мощен кран с много висока стрела, която можеше да стигне до там. Към стрелата на крана беше прикрепена люлка. Аз и Сергей Иванов се качихме там, сложихме предпазни колани и въжета. Вдигнаха ни и за 15 минути получихме този заряд от голяма височина. Добре, че не влезе много дълбоко в стената. Вече на място го ликвидираха. Честно казано, беше доста зловещо на такава височина.