Оразмеряване на наемното плащане, разпределение, отразяване в счетоводството
Документ: Наем: оразмеряване, разпределение, осчетоводяване
Материалът е подготвен от специалисти на издателство ООО "Баланс-Клуб"
Наем: оразмеряване, разпределение, счетоводство
Отдаването под наем на имущество на бюджетни институции е доста често срещан вид платени услуги, предоставяни от такива институции днес. Междувременно процедурата за определяне на размера на наема, разпределянето му между бюджета и институцията и отразяването му в счетоводството не е еднаква във всички случаи.
Каква процедура следва да приложат бюджетните институции в посочените в писмата си ситуации? От какво зависи този избор? Това са въпросите, които ще разгледаме в тази консултация.
Какви документи трябва да се следват при определяне на годишния наем
Зависи от бюджета, от който се издържа организацията-лизингодател.
Бюджетно учреждение на бюджетна издръжка при отдаване под наем на имущество определя наема по Методика № 786*.
Съгласно параграф 10 от горната Методика, бюджетна организация, която се издържа от държавния бюджет, плаща наем в размер на 1 гривна при наемане на имот, който е държавна собственост. Именно тази сума на наема трябва да бъде платена от държавната бюджетна организация при наемане, например, на помещения, собственост на Държавна спестовна банка OJSC. В крайна сметка, съгласно клауза 5 от Хартата на банката, одобрена с Указ № 261**, учредител на банката е държавата, тоест в този случай говорим за отдаване под наем на държавна собственост.
При отдаване под наем на имущество на бюджетно учреждение, поддържано за сметка на местнбюджет, размерът на наема се определя в съответствие с методологията, одобрена от местната власт (част 2 на член 19 от Закона за арендата ***).
Оттук и изводът: в случай, че например недвижимите имоти на бюджетна организация, издържана за сметка на областния бюджет, се отдават под наем на бюджетна организация, издържана за сметка на областния бюджет, размерът на наема трябва да се определи въз основа на методика, одобрена от областния съвет. И прилагането в този случай под наем в размер на 1 UAH. (подобно на нормата, установена с параграф 10 от Методика № 786 за държавните имоти) ще бъде задължително само ако това е предвидено в утвърдената от областния съвет методика за определяне на наема.
Смятаме, че за разглеждания случай размерът на наема най-вероятно ще бъде по-висок, тъй като става дума за различни нива на местните бюджети.
Подобен принцип важи и при отдаването под наем на общинска собственост. Така че, ако методиката, одобрена от органа на местното самоуправление, включва определяне на размера на наема въз основа на експертна оценка (както например е определено в параграф 8 от Методика № 786 за случая на отдаване под наем на държавна собственост), тогава такава оценка ще бъде задължителна.
Ако изчисляването на наема, в съответствие с такава методология, се предоставя въз основа на данните от независима оценка, извършена от наемодателя, тогава такава оценка ще бъде задължителна.
Възможни са и други варианти - например, ако за определяне на наема местната власт установи, че той се изчислява като процент от първоначалната или остатъчната стойност на имота.
Изчисляване и индексиране на месечния наем
Размерот месечния наем при отдаване под наем на държавно имущество за първия месец на наема се изчислява по формулата, дадена в клауза 12 от Методика № 786. В съответствие с формулата този размер е 1/12 от годишния наем, коригиран с индекса на инфлация от началото на годината до датата на сключване на договора и с индекса на инфлация за първия месец на наема.
В бъдеще, съгласно параграф 13 от същата Методика, следва да се извършва месечна корекция на наема спрямо индекса на инфлацията.
Същите правила могат да съдържат и методологията за изчисляване на наема, одобрена от местната власт, при отдаване под наем на общински имоти.
Нека разгледаме прилагането на тези норми на конкретен пример.
Размерът на наема, коригиран със съответните инфлационни индекси (индекс), ще трябва да бъде отразен още във фактурата за плащане на наемни услуги за всеки месец.
400 UAH х 1,027 = 410,8 UAH
Как да определим почасовия наем
При наемане на час, въз основа на размера на годишния наем, изчислен по някой от горните методи, средният месечен наем се определя, като се раздели на 12. Разделяйки получената стойност на 30, първо получаваме средния дневен наем, а след това, като разделим на 24 - и почасово.
Параграф 4 от Методика № 786 съдържа такива препоръки при отдаване под наем на държавно имущество, но местната власт също може да ги използва, като установи в методиката си подобен ред за изчисляване на почасовия наем.
Разпределение на наема между бюджета и бюджетна институция
Като при определяне на годишния наем, съобразно чл. 19 от Закона за арендата, пропорциите на разпределението й между бюджета и институцията при отдаване под наем на имуществоучрежденията, издържани за сметка на държавния бюджет, се определят от Министерския съвет, а тези, издържани за сметка на местния бюджет - от съответния орган на местното самоуправление.
Така параграф 17 от Методика № 786, одобрена от Кабинета на министрите, определя общите пропорции за разпределение на наема между държавния бюджет и предприятие (институция) с държавна собственост: 30% и 70%. Тези пропорции предполагат различен процент на удръжки към бюджета в зависимост от това кой действа като наемодател на имуществото на институцията.
Въпреки това, ако имуществото на бюджетни институции, финансирани от държавния бюджет, се отдава под наем, Законът за държавния бюджет за 2005 г. (клауза 34, член 2) установява различна ставка на удръжки в общия фонд на държавния бюджет, различна от пропорциите, предвидени в Методика № 786: 50% от наема. Задължителни за изпълнение в този случай са нормите на Закона за държавния бюджет (част 2 на член 4 от Бюджетния кодекс).
Обърнете внимание, че процедурата за използване на наема в случай на отдаване под наем на имущество на институции, поддържани за сметка на местните бюджети, която се утвърждава от местната власт, може да съдържа и други пропорции за разпределение на наема между институциите и местния бюджет, различни от предвидените в Закона за държавния бюджет или Методика № 786.
Освен това са възможни варианти, когато процедурата изобщо не предвижда разпределение на наема, но установява, че цялата сума на наема се получава от институцията наемодател или, обратно, цялата сума на наема подлежи на прехвърляне в местния бюджет. В последния случай целият размер на наема, в съответствие с нормите на част 5 на чл. 78 от Бюджетния кодекс, постъпват директно по сметката на местния бюджет, открита втериториален орган на Държавното съкровище.
Оттук и заключението: ако например част от сграда, която е в баланса на селския съвет, се отдава под наем и решението за селския бюджет предвижда насочването на цялата сума на наема към общия фонд на селския бюджет, тогава такъв доход не може да бъде признат като собствен приход на селския съвет. Това означава, че в никакъв случай тези суми не трябва да се кредитират в специална регистрационна сметка, открита за селския съвет като бюджетна организация в Държавната хазна. Ако в същото време селският съвет е регистриран като платец на ДДС, тогава общата сума на наема, включително ДДС, трябва да бъде разпределена и преведена, както следва: сумата на ДДС - в държавния бюджет, останалата част - в сметката на бюджета на селото.
И сега за това как да се извърши разпределението на наема, предвидено в Закона за държавния бюджет или с решение на органа на местното самоуправление.
Фондът за държавна собственост препоръчва (клауза 1 от Препоръки № 1765 ****) договорите за наем да се сключват по такъв начин, че наемателят самостоятелно да разпределя всяко лизингово плащане между бюджета и институцията и да превежда дължимата му сума в бюджета. Такива препоръки могат да се използват и при сключване на договори за наем на общинска собственост.
В тази връзка читателите имат въпрос: кой в този случай носи отговорност за навременността и пълнотата на разплащанията с бюджета? Ще бъдат ли законосъобразни заключенията на регулаторните органи относно финансовите нарушения, извършени от лизингодателя в случай на забавено получаване на такива плащания?
Считаме, че отговорността в случая е на наемателя, поради което е неправомерно да се правят изводи за допуснатите от институцията нарушения. В края на краищата, според правилатаСъгласно Бюджетния кодекс ***** (клауза 30, член 2) е невъзможно да се класифицират бюджетните институции като органи, събиращи данъци, такси и други приходи (включително наем) към бюджета. Следователно за нарушител тук трябва да се признае наемателят, а не бюджетната институция. Разбира се, в този случай изводът за извършеното нарушение следва да бъде изложен в материалите от проверката на наемателя, а не на бюджетната институция-наемодател.
В същото време бюджетна организация може да поеме отговорност за прехвърляне на частта от наема, дължима към бюджета. В този случай 100% от наема се кредитират в специална регистрационна сметка на бюджетната институция-наемодател, след което тази институция трябва да преведе част от тази сума (съгласно установените пропорции на разпределение) в общия фонд на държавния или местния бюджет. В този случай контролът върху навременността и пълнотата на получаването на наемни плащания в бюджета, разбира се, трябва да се извършва от бюджетна организация. Съгласно препоръките на Държавната хазна на Украйна, посочени в писмо № 5253******, средствата, прехвърлени в бюджета от бюджетни организации, трябва да бъдат отразени като намаление на приходите.
Предлагаме да разгледаме възможностите за отразяване в счетоводните операции за получаване и прехвърляне на наем към бюджета, в зависимост от установената процедура за неговото разпределение, предлагаме да разгледаме с помощта на конкретен пример. Условно ще приемем, че размерът на наема на месец е 1500 UAH.