Лечение на диария при синдром на раздразнените черва

Лекарствата, които нормализират функцията на червата при пациенти с диаричен IBS, включват агонисти на опиатни рецептори, холестирамин, 5-HT3 рецепторни антагонисти и капа рецепторни агонисти.

Най-доброто лекарство за лечение надиариен вариант на IBSв момента еимодиум (лоперамид). Дневната доза имодиум при лечението на IBS се избира индивидуално, средно 2 капсули на ден при възрастни.Имодиум Плюс, който в допълнение към имодиума (в доза от 2 mg) включва симетикон (в доза от 125 mg), който ефективно адсорбира газове в червата, трябва да се счита за обещаваща форма на имодиум.

При тежки вегетативни нарушения, както и при откриване на невротични синдроми,психотропните лекарстваса включени в комплексното лечение на IBS. Лекарствата се предписват в съответствие с психопатологичния синдром: астения, депресия, истеричен синдром, вегетативна дисфункция.

Пациенти стежка астения, вегетативни разстройства, лошо настроениесе препоръчват тонизиращи средства, мултивитамини, ноотропи (аминалон, пирацетам), психостимуланти, включително билкови препарати с психостимулиращ ефект (женшен, заманиха, елеутерокок, магнолия).

Акосе открият симптоми на тревожна депресия, се използва азафен или амитриптилин в комбинация с феназепам.

Приистеричен синдром, както и приобсесивни страхове, гадене, хълцане, повръщане, етаперазинът дава добър ефект.

Прихипохондричен синдромс повишена раздразнителност, страхове, злоба, депресия, менопаузални разстройства, постоянни нарушения на съня, sonapax е показан при 5 mg 2-3 пъти на ден.

Вендузиизразени вегетативни разстройстванасърчава еглонил 50-100 mg 1-2 пъти на ден перорално или интрамускулно, 2 ml.

Антидепресантитесега се използват все повече при лечението на пациенти с диариен вариант на IBS. Назначаването на антидепресанти е признато за обещаващо направление в лечението на пациенти с IBS. Резултатите от проучвания показват, че употребата на трициклични антидепресанти (доксепин в дневна доза от 75-150 mg) или инхибитори на обратното захващане на серотонина (флувоксамин в дневна доза от 150-200 mg) намалява тежестта на оплакванията при пациенти с IBS (включително прояви на депресия) и потенцира антидиарейния ефект на имодиума.

Въпреки факта, че лекарствената терапия играе важна роля в лечението на пациенти с IBS, само 30% от пациентите постигат пълно изчезване на симптомите и ремисия, при 60% от пациентите лекарствената терапия може временно да облекчи проявите на заболяването, а при 10% от пациентите е напълно неефективна. Поради това се извършва активно разработване на нови, патогенетично обосновани методи на лечение.

Една от най-ефективните есхема, базирана на комбинираното използване на хранителни полизахариди и акупунктура, но дори в 40% от случаите не позволява да се постигне значително подобрение. Освен това положителният ефект от тази терапия се запазва за една година само при 48% от пациентите.

Разработен еметодза използване на тиня сулфидна кал от езерото Тамбукан под формата на ректални тампони с температура 39°C и апликации на кал върху рефлекторно-сегментни зони при температура 40-42°C.Електрокалните процедури(електрофореза на кален разтвор) се считат за по-малко стресиращи, които дават приблизително същия терапевтичен ефект като "чистата" кал, но някои пациенти я понасят по-добре.

Комплексното лечение на пациенти с ИБС включва и прилагането наапаратна физиотерапия. Ефективен метод е индуктотермията.

Съществува и метод за лечение на функционални нарушения на дебелото черво чрез излагане на мозъка на импулсен ток с ниска честота и ниска сила -електросън.В резултат на това въздействие настъпват промени във функционалното състояние на централната, вегетативната нервна и ендокринната система. Недостатъкът на този метод на лечение не винаги е добрата поносимост на електросъна поради повишената реактивност на нервната система при пациенти с IBS.

Пациентите с IBS с преобладаване на запек се препоръчватлокално излагане на ИТ (интерферентни токове)върху областта на проекцията на дебелото черво с честота 0-10 Hz, ток 20-30 mA; При пациенти с преобладаване на диария е препоръчително да се препоръча трансцеребралният ефект на ИТ според фронто-мастоидната техника с честота 90-100 Hz, ток 20-30 mA. ИТ, прилаган по трансцеребрален метод, помага за намаляване на повишената автономна реактивност, подобряване на психологическото състояние на пациентите и премахване на болката; с локален ефект върху проекционната област на дебелото черво, ИТ оптимизира вегетативния тонус, балансира действието на симпатиковите и парасимпатиковите части на ВНС и елиминира имунните нарушения.

ИТ имат изразен аналгетичен, мионевростимулиращ, спазмолитичен, трофичен ефект; възбуждат нервно-мускулните структури, предизвикват съкращаване на гладката мускулатура на вътрешните органи; след процедурата се подобрява кръвоснабдяването и трофиката на тъканите, има нормализиращ ефект върху ВНС. Като цяло, под въздействието на ИТ, интензивността на острата болка намалява, прагът на усещане за болка се повишава и мускулният спазъм намалява.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: