Основи на ислямската вяра
Основи на ислямската вяра. Задължения на пророците.
Отговорности на пророците
Всемогъщият Аллах, обяснявайки причината за мъдростта на посланието на пророците към хората и очертавайки техните задължения, в сура Бакара казва следното:
„Хората бяха един Умма и Аллах изпрати пророци с добри новини и предупреждения и низпосла с тях книга с истината, за да съди между хората в това, в което изпаднаха в разногласия“ (аят 213).
В действителност човечеството беше един единствен уммат, който се състоеше от Адам алейхисалам и Хавва (Ева), както и техните деца. Тази умма се състоеше от членове на едно семейство. Постепенно те станаха повече и колкото повече членове на семейството станаха, толкова повече мнения и възгледи станаха, съответно, толкова повече разногласия. Защото всеки имаше особена природа, свой ум и интереси. Всеки изрази своята мисъл, базирана на собствената си визия и ситуация. Всеки има своята естествена черта. За възможността за просперитет на земята Всемогъщият Аллах е свързал с това многообразие, с тези противоположности на мнения. Ако всички имаха едно и също мнение, природа, желания, тогава земята нямаше да е добре организирана.
Това означава, че има разногласия между хората, различия в мненията. И всеки започна да се смята за прав. Как можете да разберете кой е прав в такава ситуация? Ако всичко се остави на самите хора, тогава всеки ще твърди, че е невинен. И по този начин раздорът само ще се засили.
И ако изберете една група хора и се придържате към тяхната гледна точка, те също са обикновени хора - колкото и да са умни, те все още имат слабостите, присъщи на обикновените хора. Ако не днес, то утре по един или друг начин ще сгрешат, ще изпаднат в грешка. От твоята слабостгубят своята обективност и се кланят на една страна. Или няма да имат изчерпателни познания. Ще ги грабне изкушението и ще вземат подкуп. Или просто няма да могат да прекрачат интересите на своя народ. По същия начин те могат да срещнат много хиляди подобни причини, които ще се превърнат в пречка по пътя им и ще направят грешки, които в крайна сметка няма да доведат до желания резултат.
Следователно, за да се отговори на въпроса кои от разногласията са допустими, правилни, доколко може да има различия в мненията, е необходим човек, който да превъзхожда несъгласните, който да не е подвластен на слабостите, на които човек се поддава, да притежава всеобхватни познания, да няма нужда от нищо, да няма никакви недостатъци, недостатъци, да бъде незаинтересован, да притежава качествата на съвършенство. И това е Всевишният Аллах! Той е Всезнаещият всичко и затова Всемогъщият Аллах сам знае какво решение да вземе по въпроси, по които Неговите раби, създадени от Него, са се разминавали и не са съгласни.
„И Аллах изпрати пророци като евангелизатори и предупреждения и низпосла с тях книга на истината, за да отсъди между хората в това, в което изпаднаха в разногласия“ (Сура „Бакара“, аят 213).
Първото задължение на пророците, изпратени от Всевишния Аллах, е да донесат благата вест на вярващите и предупреждение на неверниците и непокорните.
Те носят на вярващите добрата вест за добро възмездие, награда и рай. И неверниците са предупредени с новини за ужасите на ада и наказанието.
И най-важното е, че в същото време те вземат решения и позиции сред хората въз основа на книгата на истината по въпроси, по които има разногласия, като по този начин пророците разграничават истината от невалидното. Те вземат справедливо решение. Присъда, постановена въз основа на книгата на истинатанесъмнено ще бъде вярно, просто. Нищо друго, ничие друго решение не може да бъде вярно.
Всички пророци са дошли при хората с една религия, книгата на истината. Всеки пророк дойде с шериат, подходящ за неговия народ, неговата епоха.
Едно от основните задължения на пророците на alaikhimussalam е да призовават към вяра във Всевишния Аллах и да Му се покланят. Всемогъщият Аллах казва следното в сура Анбия:
“И не изпратихме пратеник преди теб, без да му изпратим вахия, че наистина няма друг бог освен Мен. Така че почитайте Ме!" (стих 25).
Задачата на всички пророци и всички божествени вярвания беше да обяснят на хората, че единственият достоен за поклонение е Всемогъщият Аллах, те трябваше да ги призоват да вярват в Него и да се покланят само на Него. Akiida tawhid - вярата в монотеизма никога не се е променила.
Всемогъщият Аллах казва в сура Нахл:
„Наистина, Ние изпратихме пратеник до всеки народ: „Покланяйте се на Аллах и избягвайте Тагут.“ И сред тях са онези, които Аллах е насочил към праведния път, и сред тях са онези, над които заблудата е потвърдена” (аят 36).
Това е, без съмнение, Ние изпратихме Нашия пророк на всеки народ. Всеки пророк каза на своя народ:
"Покланяйте се на Аллах и избягвайте Тагут."
Тоест живейте в този свят в съответствие с наставленията на Аллах, следвайте Неговите заповеди, оставете всичко, от което Той ви е отвърнал, и се покланяйте само на Него. В същото време стойте далеч от тагута. Не го боготворете. Думата тагут на арабски изразява всичко, което освен Аллах е обект на поклонение. Тагут може да бъде шайтан, гадател-прорицател и идоли-идоли, творения в природата и дори животни.
Следователно, да живеемследване на заповедите на някой друг освен Всемогъщия Аллах, следване на неговите инструкции, поклонение пред него, означава поклонение на тагута. Докато Всемогъщият Аллах иска Неговите слуги да се покланят само на Него и да избягват Тагут. Тази воля на Неговия Всевишен Аллах донесе на хората чрез Своите пророци. Хората обаче започнаха да се държат различно.
„И сред тях са тези, които Аллах е насочил към праведния път, и сред тях са онези, над които е потвърдена заблудата.“
Онези, които избраха хидай - напътствие по праведния път и се втурнаха към него, Аллах ги насочи към пътя на праведността. За онези, които пожелаха и избраха пътя на заблудата-неверието и се стремяха към този път, се потвърди, че заблудата им стана правилна.
По същия начин и двете страни не излязоха извън границите на всеобхватната воля на Всевишния Аллах. Защото всичко в света се извършва само според Неговата воля, според установените от Него закони.
Всемогъщият Аллах пожела да следват Хидаята тези, които избраха Хидаята и последваха неговия път, и Той превърна такъв последовател на Хидаята във валидни правила-закони.
По същия начин Всемогъщият Аллах пожела задължението за заблуда за онези, които избраха пътя на грешката и се втурнаха към този път, и Той също така превърна това задължение в валидни правила-закони.
Именно въз основа на тези правила-закони се казва, че изборът от всеки човек на пътя на наставление (хидай) или заблуда и извършването на добро или зло според неговия избор съответства на волята на Всевишния Аллах.
Друго от задълженията на пророците на алейхимуссалам е да донесат заповедите и забраните на Всемогъщия Аллах на Неговите слуги.
Самият Аллах казва за това в сура Ахзаб:
„[Те са] тези, които предават посланията на Аллах и се боят от Него и не се страхуват от никого освен от Аллах. И Аллах е достатъченПазител на сметката! (стих 39).
Пророците, които следват праведния път на Аллах без никакви затруднения, са тези, които имат следните качества:
"[Те са] тези, които носят посланията на Аллах."
Всевишният Аллах ги изпрати като Свои пратеници – пратеници. Те са пратениците, носят на хората новини-послания от Всевишния Аллах. Несъмнено в посланията на Всевишния Аллах се съдържат заповедите и отвращенията, изпратени от Него към Неговите раби. Пратениците носят тези съобщения до своя umm.
Всемогъщият Аллах, обръщайки се към Своя последен пророк Мохамед (саллаллаху алейхи уасаллам) по този повод, показа милостта Си, както следва:
„О, пратеник! Донесете това, което ви е низпослано от вашия Господ. И ако не направите това, вие няма да носите Неговото послание. И Аллах ще те пази от хората. Наистина Аллах няма да насочи невярващия народ към правия път! (Сура Майда, стих 67).
Този свещен стих е призив към Пророка Sallallahu Alayhi Wasallam, в който Всемогъщият Аллах нарежда да продължи призивът при всякакви условия, независимо дали хората го възприемат или не, и да им донесе заповедите и забраните на Всевишния Аллах.
„О, пратеник! Донесете това, което ви е низпослано от вашия Господ."
По същество това е задължение на пратеника. В други свещени стихове също се преподава урок за това как да се донесе откровението на Аллах на хората. По-специално, пратеникът се научава да носи мъдрост и добри проповеди на хората. Следователно във всеки случай задачата да се донесе на хората откровението на Всевишния Аллах съществува.
„И ако не направите това, няма да носите Неговото послание.“
Тоест, ако не донесете изпращането на вашия Господ на хората, тогава няма да изпълните мисията на пратеника на Аллах.
Въпреки това, за да предадат на хоратаПосланията на Аллах не са лесни. Има много пречки по пътя на призоваването към исляма. Мюсюлманинът, който призовава към исляма, има много врагове. Срещу него се устройват инспирации и клеветнически измислици. Той е подложен на богохулство и порицание. Ще има покушения върху репутацията, имуществото и дори живота му. Не се страхувайте обаче от всичко това. За,
И Аллах ще те пази от хората.
Спасете ги от техните зли дела.
Колкото и силен да е призивът към исляма, някои може да не следват правилния път, към който са насочени. В такива случаи обаждащият се не трябва да изпада в отчаяние. Това е по същество Сунната на Аллах [1]:
„Наистина Аллах няма да напъти неверниците по правия път!“
Друго задължение на Пратениците на Алейхимуссалам е да бъдат отличен пример за хората. Всемогъщият Аллах казва следното в сура Ахзаб от Свещения Коран:
„Наистина имаше отличен пример за вас в Пратеника на Аллах за онези, които се надяваха на Аллах и в Сетния ден и много си спомняха Аллах“ (аят 21).
Всемогъщият Аллах, показвайки Своята милост, също казва следното в сура Мумтахина:
„Наистина имаше прекрасен пример за вас в Ибрахим и онези, които бяха с него” (аят 4).
[1] Когато се казва „Сунната на Аллах“, това означава обичаят на Аллах, редът, установен от Него (според Сунната на Аллах - според обичая на Аллах, според установения ред).