Основната тайна на битката при Бородино
Нека започнем с факта, че имаше период в историята на нашата страна, когато всички наши постижения и открития се смятаха за по-значими, отколкото в други страни. От 1917 до 1991 г. в СССР са издадени много книги, доказващи предимствата на съветския начин на живот във всичките му проявления. И историята на миналото беше украсена по такъв начин, че сега не разбирате къде е истината и къде е измислицата. И едва днес историците, и дори тогава със значителни трудности, постепенно започват да стигат до истината ...
Кой спечели битката при Бородино?
Какъв въпрос? Не са ли написани дори в учебниците думите на генерал Ермолов: „Френската армия се разби срещу българската“.
Ние победихме Наполеон, а не той нас! Всичко това, разбира се, е вярно. Но ако погледнете не само учебника, но и например интернет, можете да видите как информацията, която се намира там, се различава. Данните за числеността на войските на бойното поле не съвпадат и дори в записките на очевидци на тази битка има сериозни разминавания. Например, има доказателства, че Наполеон при Бородино е имал 135 хиляди войници, а Кутузов - 120. А ето и други цифри: французите - 133,8, българите - 154,8 хиляди души. И кои са верни? Освен това това число включва 11
хиляди казаци и 28,5 хиляди опълченци. Тоест числено ние, изглежда, в този случай превъзхождахме французите, но качествено те ни превъзхождаха, тъй като бойните способности на милициите бяха малки. Но във всички източници броят на оръдията е един и същ: ние имаме 640 оръдия, а французите имат 587. Така че имахме още 53 оръдия, което по това време беше голяма сила. Има доказателства, че във френската армия само 10% от оръдията са можели да стрелят на 1000 метра, а останалите - на 600-700.
Но в българската армия имаше повече тежки оръдия,способен да стреля на 1200 м. Освен това е по-лесен за защита, отколкото за нападение, особено на укрепления, дори и посредствени. Следователно загубите на нападателите винаги са били по-големи от тези на защитниците! Сега нека да видим резултатите от битката. Самите французи оценяват загубите си на 28 хиляди души. Някои книги казват, че Наполеон е загубил 50, а Кутузов - 44 хиляди войници. Но има и други данни, които са точно противоположни и все още няма яснота по този важен въпрос!
Последният спор на кралете
Известно е, че Наполеон започва своята биография като артилерийски офицер и че получава добри познания в тази област, които по-късно често използва в битки. Избирайки посоката на основната атака, Бонапарт събра батерия от сто или повече оръдия, което осигури непрекъснатостта на огъня. Факт е, че тогавашните гладкостволни оръдия се презареждаха доста бавно и батериите не се стреляха наведнъж, а с оръдия на свой ред. И ако в такава батарея имаше малко оръдия, тогава нейният командир трябваше да изчака, докато слугите ги заредят всички. Когато последното от оръдията на „великите батареи“ на Наполеон стреля, първото вече беше заредено, така че те стреляха непрекъснато. Точно по същия начин действа и Бонапарт в битката при Бородино.
Но българската армия използва оръдията си по-традиционно. Няколко десетки оръдия бяха инсталирани на Семьоновските светкавици, на височината Курган и на много други места. Общият им брой обаче никъде не достига сто оръдия. Освен това по заповед на Кутузов 305 оръдия са изтеглени в резерва при село Псарево, където остават до края на битката. Ясно е, че повредените оръдия непрекъснато са били подменяни с такива, които стоят в резерв. В действителност обаче това доведе до факта, че общият им брой (особено вначалото на битката) имахме по-малко от Наполеон. По време на решителната атака на светкавиците от французите 400 оръдия ги удряха, но им отговаряха 300. Освен това тогава нямаше нито радио, нито мобилна комуникация ... Докато адютантите на коне успяха да предадат подходящата заповед, докато определен брой конни оръдия стигнаха до мястото, докато конете бяха разпрегнати и взети за прикритие, а самите оръдия започнаха да стрелят, мина доста време. Тоест нашето числено превъзходство в артилерията не изигра никаква роля в тази битка!
Изчисления и изчисления
Но все пак все още не знаем ефективността на стрелбата на нашата и френската артилерия, а това е много важен показател. Но се оказва, че такива сравнителни тестове са били проведени и са дали много сходни резултати. Защо това е така е много лесно обяснимо. Работата е там, че и французите, и българите са били въоръжени със сходни по бойни качества оръдия по проект на генерал Грибовал. При стрелба по мишена процентът на куршумите, които го удрят, е приблизително еднакъв: на разстояние 600-650 метра, средно осем удара.
Но това означава, че една артилерийска рота в един залп би имала около сто попадения и би могла да извади от строя до два пехотни взвода, които атакуваха в плътен строй и дори в цял ръст! Сега да предположим, че около една трета от всички изстрели, изстреляни на полето на Бородино, са били гроздови изстрели. Може да се изчисли, че те биха извадили от строя 240 хиляди души, а реалните загуби са три пъти по-малко. Това предполага, че точността на огъня в бойни условия е значително намалена поради дим, ответен огън на врага, а също и поради факта, че хората в бойни условия се оказват в състояние на най-силнастрес.
„Стреляй рядко, но точно!“
Тоест основното изискване все още беше да се стреля рядко, но точно. В същото време бойният опит на българските артилеристи от 18 век, които дори по време на битката при Грос-Йегерсдорф стрелят над главите на своите войски, не намира приложение в битката при Бородино. Точността в битката беше значително намалена, тъй като артилеристите, заели огнева позиция, бързаха да открият огън, което доведе до по-малко внимателно прицелване. Освен това всеки следващ изстрел може да се случи само минута след предишния. И през това време вражеската колона с бързи темпове успя да премине почти 50 метра. Това означава, че ако артилерийска рота изстреля залпове с картеч и всеки залп унищожи два вражески взвода, то от разстояние 600 метра, изстрелвайки 12 залпа, тази рота би унищожила цял пехотен полк, което всъщност не се случи.
Какво би станало, ако...
По този начин можем да заключим, че артилерийският огън по време на битката при Бородино, въпреки че беше безпрецедентен за онова време, все пак не беше толкова ефективен, колкото би могъл да бъде поради редица обстоятелства. Французите изстреляха повече от 60 хиляди изстрела в тази битка, тоест през 15-те часа на битката тяхната артилерия изстреля около 67 снаряда всяка минута.
В същото време от френска страна огънят беше по-чест и интензивен, особено в началния етап на битката. И тук започваме да разбираме, че макар френската армия да се „блъска срещу българската“, тя можеше да се „блъска“ още повече, ако не беше нашият артилерийски резерв от 305 оръдия, което веднага постави българската армия в неравностойно положение спрямо френската! Оказа се, че имайки 53 оръдия повече отфранцузите никъде не получихме предимство в артилерията и не можахме да потиснем огъня на френските батареи, които ни се противопоставиха. Дори две стооръдейни батареи, монтирани на левия фланг на българските войски, стрелящи от упор по атакуващите французи, най-вероятно биха им нанесли много по-големи загуби, отколкото са били в действителност. И ако някои от оръдията са стреляли над главите на нашите войски, тогава ... тук вече можем да говорим за загуби, които са напълно неприемливи за французите.
Така или иначе, днес редица историци категорично твърдят, че загубите на българските войски са били не по-малко, а 1,5-2 пъти повече от тези на французите. И че тъкмо поради това обстоятелство нашата армия е била принудена да отстъпи на следващия ден. И въпреки че просто няма хора, които да не грешат, трябва да се признае, че в тази битка може и да е имало грешки от страна на Кутузов, но в крайна сметка войната срещу България е загубена от Бонапарт, който по-късно е принуден да признае: