Основни правила за писане на математически формули
2.4.1 При представяне на изводи от математически формули не се препоръчва използването на изразите: „получихме“, „намерихме“, „определихме“, „ще се окаже“, „изразено като“, „ще имаме“ и др. Трябва да се използват думите: „получаваме“, „определяме“, „намираме“, „преобразуваме във форма“ и др.
Свързващите думи „следователно“, „откъде“, „тъй като“, „тъй като“, „или“ и други се поставят в началото на редовете, а препинателните знаци се поставят непосредствено след формулата. Например:
Преобразуваме характеристичното уравнение във формата
. (*)
Заместване в (*) стойност:
,
,
.
; .
Ако формулите са предшествани от фраза с обобщаваща дума, тогава трябва да се постави двоеточие след нея. Например:
От равенство (2.12) намираме следната връзка:
или .
2.4.2 Математическите формули трябва да се въвеждат ясно с точното разположение на знаците, цифрите и буквите. Всяка буква във формулите и текста трябва да бъде написана в точно съответствие с азбуката. За да се разграничат символите от подобен стил във формулите, е обичайно да се отпечатват буквите от латинската азбука в курсив, а българските и гръцките букви - в латински шрифт. Примерни писма са дадени в Приложение F.
В цялата обяснителна записка във формулите трябва да се спазват следните размери: 3 - 4 mm за малки букви и 6 - 8 mm за главни букви и цифри. Всички индекси и експоненти трябва да бъдат 1,5 - 2 пъти по-малко.
Знаците за събиране, изваждане, корен, равенство и т.н. трябва да бъдат поставени така, че средата им да е разположена строго срещу хоризонталната линия на фракцията.
2.4.3 Формулите обикновено са центрирани на отделни редове и отделени от текста с интервали. Приложение М дава примери за подреждане на формули сразстояние между редовете на текста.
Препоръчват се следните интертекстуални пространства за поставяне на формули:
- 6 интервала за печатен метод или 24 mm за ръкописен за най-простите едноредови формули;
- 8 интервала за печатен метод или 32 mm за ръкописен за едноредови формули, съдържащи знаците Σ, Π, ∫ и др.;
- за формули, съдържащи два или повече реда, както и за сложни изрази, е необходимо да се зададат междутекстови интервали в съответствие с препоръките на параграфи 2.4.2 и 2.4.3.
2.4.4 Кратки формули от един и същи тип могат да бъдат поставени на един ред, разделени с точка и запетая. Например:
Координатитеx1 иx2 се определят от известните стойностиXиY:
; .
Прости и кратки формули на междинни и спомагателни изрази могат да бъдат поставени директно в текстовия ред. Освен това е позволено да се увеличи разстоянието между редовете на текста. Например:
Тъй като качественият фактор на системата е , тогава при критичната честота усилването при отворена верига е . Следователно границата на стабилност при усилване.
2.4.5 Ако е необходимо, част от математическия израз може да бъде преместен на следващия ред. Освен това знакът на операцията, по която се извършва прехвърлянето, се изписва 2 пъти - в края на първия и в началото на втория ред. При прехвърляне на формулата върху знака за умножение вместо „·“ се използва знакът „ד.
Не се допускат прехвърляния върху знака за деление, както и изрази, свързани със знаците на корен, интеграл, логаритъм, тригонометрични функции и др.
2.4.6 Всички формули, разположени на отделни редове, са номерирани. Една цифра също така маркира група формули от един и същи тип, поставени на един ред.
Формулите се препоръчват да бъдат номерирани в раздела, докъм които принадлежат. Номерът на формулата трябва да се състои от поредния номер на раздела и поредния номер на формулата, отделен от него с точка, например: формула (2.7). Ако в раздела има една формула, тя също се номерира, например: формула (1.1).
Ако в обяснителната бележка няма много формули, тогава е разрешено непрекъснато номериране.
Формулите, поставени в приложения, трябва да имат отделна номерация във всяко приложение. Първо посочете наименованието на приложението, след това поставете точка и дайте поредния номер на формулата в това приложение, например (B.2).
2.4.7 Поредният номер на формулата се изписва с арабски цифри в скоби в десния край на реда.
При прехвърляне на част от формулата от един ред на друг числото се поставя на последния ред.
Номерът на сложна формула (под формата на дроб) се записва така, че средата на числото да е на нивото на линията на дробта.
Препратките в текста на обяснителната бележка към поредния номер на формулата се дават в скоби със задължителното посочване на думите „формула“, „уравнение“, „израз“, „равенство“, „трансферна функция“ и др. Например:
Замествайки израз (3.6) в уравнение (3.2), получаваме...
След формулата трябва да се постави списък и тълкуване на дадените символи, които не са обяснени по-рано.
Списъкът започва с думата "къде", която се дава на нов ред от параграфа; не поставяйте двоеточие след думата "къде". Първият обяснителен знак се поставя на същия ред. Символите трябва да бъдат отделени от преписите с тире, подравнявайки списъка със символи. Всеки препис завършва с точка и запетая. Размерът на символ или коефициент се посочва в края на декодирането и се разделя със запетая. Например:
Когато механизмът се ускори до бърза скорост на движение, двигателяттрябва да развие динамичен моментMdyn,Nm, който се определя по формулата
, (2.7)
където 1,2 е коефициент, който отчита намаления инерционен момент на скоростната кутия;
- инерционният момент на двигателя, kg m 2;
- инерционният момент на механизма, намален към вала на двигателя, kg m 2;
- ускорение на вала на двигателя, s -2.
Понякога декодирането на символи и числови коефициенти започва с думата "тук". В този случай след формулата се поставя точка, а думата "тук" се пише с главна буква. Например:
.
Тук 1, 2 е коефициент и т.н., както в предишния пример.
Разрешава се декодирането да започне с обобщаващи думи, след които се поставя двоеточие, а всеки пояснен знак започва с червена линия. Например:
Формула (2.7) означава:
1, 2 - коефициент, отчитащ ... и т.н.