Основните разлики между гръцки православни и български, български седем
Гръцкото и българското православие са една религия. Между тях няма разлика в догмите и каноните, но има различия в църковната практика, ритуалите, но най-важното - в отношението на духовенството към енориашите.
ежедневието
В България обикновените вярващи често имат усещането, че духовенството е като отделна каста, оградена от енориаша с невидима стена. В Гърция свещеник и енориаш са много по-близо един до друг.
В ежедневието гърците дълбоко уважават святото достойнство: отстъпват място на обществения транспорт, дори ако духовникът е млад от години, те могат да поискат благословията му направо на улицата, в магазин, в трамвая. В България това не е прието.
В Гърция изискванията за духовник са по-строги от тези в България. По този начин се изключва ръкополагането на лице, което е влязло в предбрачна връзка, разведено е или е във втори брак.
Както във всяка средиземноморска страна, в Гърция свято спазват сиеста - следобедна почивка. От 13:00 до 17:00 часа, особено през горещите месеци, животът в градовете и селата е спокоен. Това важи и за църквите. По това време не само чукането на вратите, но дори звъненето е неприлично. Вечернята обикновено започва в пет или шест вечерта, на която енориашите винаги са добре дошли.
За разлика от България, в Гърция Църквата има държавен статут и тясно си сътрудничи с различни обществени структури. Там все още се пазят традициите на църковните съдилища, отдавна изгубени в България.
Когато сте в гръцка църква, трябва да запомните, че пред иконите няма свещници и магазини за свещи. Свещи се поставят в верандата, където има изпускателна качулка - това важи особено за древните храмове със стенописи. Никой не иска пари за свещ, всичкиможе да даде каквато сума поиска.
Не само по време на богослужение, но и извън храма сме свикнали да виждаме голям кръст, често скъпо инкрустиран, върху одеждите на клирик на Българската православна църква. В Гърция свещениците поставят кръстове само по време на епископски служби. Игуменките не носят кръстове.
Преди ръкополагането в свещенически сан традицията на Българската църква предвижда на свещеника да се дава т. нар. „Николаевски” (учреден от Николай II) нагръден кръст. В Гърция самият факт на носенето на кръст се счита за църковна награда, така че обикновените свещеници не носят нагръден кръст.
В гръцката църква свещеническите кръстове не се различават по външен вид, за разлика от вариантите, съществуващи в България: „Николаев“, „Павловски“, „с декорации“.
поклонение
Мнозина са поразени от блясъка на богослуженията в българските храмове. В гръцкия литургичен обред, напротив, всичко е демократично и просто. Различия има и в продължителността на литургията: в гръцкото богослужение литургията продължава не повече от 1,5 часа, в българското – понякога повече от три часа.
В гръцките енорийски църкви цялата литургия се извършва при „отворените царски двери“ и всички тайни молитви се произнасят на глас. Веднага след четенето на Евангелието следва възгласът „Като под власт“ и веднага се пее Херувимската песен. В Българската църква в този случай следва специална ектения (продължителна молитва), ектения за оглашените и две ектении за вярващите. В гръцката литургия ектенията се произнася след освещаването на Даровете и се свежда до четири прошения. За разлика от българската църква, в гръцката църква дякон може да стои с чашата и да причастява миряните наравно със свещеника.
Има и разлики в атрибутите. Така в гръцката църква се извършва проскомидията (първата част от литургията).една голяма просфора (богослужебен богослужебен хляб), на български - за пет. В гръцките църкви няма толкова много свещи, колкото в българските. Друга разлика е в трона, който в гръцката църква служи като олтар.
Важно е да се отбележи, че както при гърците, така и при сърбите и българите жените не пеят в църковния хор, в България изключително женският църковен хор не е толкова рядко явление.
Шествие
Ако българската църква се отличава с по-пищно богослужение, то гръцката църква се отличава с по-тържествено шествие. В Гърция процесията, придружена от духови оркестри, изпълняващи бравурни маршове, прилича повече на парад. Това го няма в нито една православна църква по света.
Шествието не обикаля около храма, както е обичайно, а с пеене и запалени свещи тръгва по улиците на града до централния площад на града, където преди струпването на огромен брой хора се извършва символичното изгаряне на лика на Юда. След това идва разгарът на празника, оглушен от гърмежите на безброй петарди.
В Българската православна църква митрополитът стои по-високо от архиепископа, но в гръцката традиция е обратното. Йерархическата верига отдолу нагоре изглежда така: епископ - митрополит - архиепископ - патриарх.
В гръцката църква, за разлика от българската, няма степен на расическо монашество. Първо идва послушанието, след това така наречената малка схима и след нея великата схима. В Гърция престоят на монах в малка схима е краткотрайно явление. Счита се само за подготовка за приемането на Великата схима.
В Българската Църква схимникът никога вече няма да може да приеме какъвто и да е свети сан, ако човек не е бил приет още преди да бъде постриган във Великата схима. В гръцката православна традиция основната форма на монашество етова е Великата схима и ръкополагането на свещеник в йеромонах е просто немислимо без предварително пострижение във Великата схима.
Украшение за глава
Камилавката е традиционна прическа в гръцката православна църква под формата на цилиндър, разширяващ се към върха. Той символизира трънения венец на Исус Христос. В Българската църква камилавката започва да се използва от втората половина на 17 век, като измества скуфа, но никога не е била смятана за популярна сред българското духовенство. През 1798 г. камилавката е включена сред църковните награди.
Гръцката камилавка се отличава с това, че има малки полета в горната част на цилиндъра, българската прическа ги няма. Балканските камилавки (включително сръбски, български) се отличават от българските по по-малка височина и диаметър - долният ръб на камилавката е разположен над ушите.
Гръцката камилавка винаги е черна, докато българските свещеници могат да носят червени, сини, лилави камилавки.
Що се отнася до скуфията (малка черна шапка), тя практически не се използва в гръцката и балканската традиция, докато за монаха от българската църква тя е ежедневна шапка. Интересното е, че староверците наричат скуфю камилавка.
Библията, която се използва в гръцката православна църква, се различава от църковнославянската Библия по отношение на състава на книгите. Първата разлика е, че няма 3-та книга на Ездра в гръцката Библия. Второ, заедно с трите книги на Макавеите, приети от нас, гръцката Библия включва 4-тата книга на Макавеите. Тези различия обаче не се възприемат от църквите като богословски значими.
Една от основните разлики между енориашите на Българската и Гръцката православна църква е честотата на причастяване и изповед. Гърците се опитват да се причастяват всяка неделя, но се изповядватняколко пъти в годината. В България енориашите се причастяват много по-рядко. Но от апостолските канони следва, че „който не се е причастил със Светите Христови Тайни повече от три седмици без уважителна причина, се счита за отпаднал от Църквата“.
В гръцката църква право да изповядват имат само йеромонахите, които са получили благословение за това, и то само тези, които идват от манастира. В българската църква правилата не са толкова строги.
Много българи, които идват в Гърция, влизайки в храма, се учудват, че няма така познатите ни опашки за изповед, няма свещеници, които бързат да затрупат всички със стол. Може да изглежда, че изповедта тук изобщо не съществува. Това е грешно. Просто в гръцките църкви всеки, който иска да се изповяда, идва в уречения час. Тук няма суматоха.
Това се различава от картината, наблюдавана от енориаш на една от църквите в Красноярск. „Около 200 души идват в храма за изповед. Какво може да каже един свещеник на целия този брой хора за час-два? той пита.
Влияние на Запада
Западът оказва по-забележимо влияние върху гръцката църква, отколкото върху българската. Гръцката православна църква живее според новоюлианския календар, който съвпада с григорианския календар, приет в Римокатолическата църква.
Има редица детайли, които правят гръцката църква по-близка до римската, отколкото до българската. Това са стасидии (фотьойли, предназначени например за абати или хористи). В България вместо стасидии се използват пейки или пейки. В Гърция жените имат право да влизат в църквата без забрадки и по панталони, в България това е забранено. Евангелието в гръцките църкви се чете с лице към енориашите, а у нас се чете с лице към олтара.
Духовникът на църквата „Света Троица“ в Атина Александър Носевич потвърждава това на гръцкиПравославната традиция през ХХ век, поради проникването на западната култура, настъпи промени: вътре в храма се появиха пейки, жените спряха да носят забрадки и им беше позволено да влизат в храма с панталони. Но в същото време, според духовника, в Гърция тези външни отклонения не са довели до загуба на главното - вътрешното разбиране на православната вяра.