Основните видове човешка дейност са труд, игра, обучение, общуване
ДЪРЖАВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНСТИТУЦИЯ ЗА СРЕДНО ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ
ОМСК ПЕДАГОГИЧЕСКИ КОЛЕЖ № 4
КОНТРОЛНА РАБОТА ПО ПРЕДМЕТ ПСИХОЛОГИЯ
„Основните видове човешка дейност: работа, игра, преподаване, общуване“
Изпълнил: ученик гр. 301 SD
Кореспондентски отдели
Яценко Тамара Викторовна
Глава 1. Видове човешка дейност
Списък на използваната литература
Дейността може да се определи като специфичен вид човешка дейност, насочена към познаване и творческа трансформация на околния свят, включително себе си и условията на своето съществуване. В дейността човек създава предмети на материалната и духовната култура, трансформира своите способности, съхранява и подобрява природата, изгражда обществото, създава нещо, което без неговата дейност не би съществувало в природата. Творческият характер на човешката дейност се проявява в това, че благодарение на нея той излиза извън пределите на естествените си ограничения, т.е. надминава собствените си генотипно определени възможности. В резултат на продуктивния, творчески характер на своята дейност човекът е създал знакови системи, средства за въздействие върху себе си и природата. Използвайки тези инструменти, той изгражда модерно общество, градове, машини, с тяхна помощ произвежда нови стоки, материална и духовна култура и в крайна сметка трансформира себе си. Историческият прогрес, настъпил през последните няколко десетки хиляди години, дължи своя произход именно на дейността, а не на усъвършенстването на биологичната природа на хората.
Съвременният човек живее заобиколен от такива предмети, нито един от които не е такъвчисто творение на природата.
Глава 1. Видове човешка дейност
Трябва да се отбележи, че различните видове дейност имат свой предмет - обект на приложение на дейността. И така, обект на общуване са хора, животни; предмет на играта е самият процес и определен резултат в условна сфера на дейност; предметът на изследване е система от специфични знания; труд – създаден материален или творчески резултат.
Глава 2. Комуникация
От такива позиции общуването е форма на дейност, осъществявана между хората като равнопоставени партньори и водеща до възникване на психически контакт, който се проявява в обмен на информация, взаимен опит и разбиране.
Комуникацията като многостранен процес на развитие на контактите между хората, породен от нуждите на съвместната дейност, включва три аспекта: комуникативен, интерактивен и перцептивен.
Комуникативната страна на комуникацията осигурява обмена на информация, предаването на която се осъществява чрез две знакови системи: вербална (от лат. verbalis - словесен) и невербална. В словесната знакова система основно средство за комуникация е речта като естествен звуков език. Като форма на съществуване на човешкото съзнание, речта винаги носи определена мисъл, която трябва да бъде разбираема за говорещия и слушащия. За да направят това, комуникационните партньори трябва да овладеят същите средства и правила за предаване на информация, които, както знаете, са фиксирани във фонетиката, речника и синтаксиса на определен език.
Ядрото на съдържанието на речта е нейното семантично значение. Но благодарение на него участниците в комуникацията не само обменят концептуална информация, но и си влияят по особен начин - убеждават, вдъхновяват, ориентират, предавайки своите мисли заедно с мислите си.чувства. Речта винаги включва определени емоции, афективни състояния на субекта, отразяващи отношението му към съдържанието на информацията, към партньора и към условията на общуване. Това е експресивната функция на речта, тясно свързана със системата от знаци на невербалната комуникация, в която се разграничават четири основни групи средства за комуникация: паралингвистични (тембър на гласа, неговия диапазон, тоналност), екстралингвистични (паузи, смях, плач, темп на реч), оптико-кинетични (жестове, изражения на лицето, пантомима), пространствено-времеви (разстояние между партньорите, време, място, ситуация на общуване). Напоследък специалистите обособиха нова група - "контактът с очите" или визуалната сфера на невербалната комуникация.
Всички тези средства, отразяващи емоционалните състояния и намерения на участниците в комуникацията, от една страна, играят в нея спомагателна роля, в допълнение към звуковата реч. И от друга страна, те имат независимо значение, изпълнявайки функцията за предаване на семантична информация, например в жестовата реч на глухи и неми хора.
Интерактивната страна на комуникацията е пряко свързана с организацията на съвместната дейност на хората и е процес на тяхното междуличностно взаимодействие в съвкупността от различни връзки и взаимни влияния.