Основните видове и методи на запаметяване, Видове запаметяване - Паметта и нейното значение
Видове запаметяване
Запаметяването е процес на улавяне и след това съхраняване на възприетата информация. Според степента на активност на този процес е обичайно да се разграничават два вида запаметяване: непреднамерено (или неволно) и умишлено (или произволно).
Непреднамереното запаметяване е запомняне без предварително определена цел, без използване на каквито и да било техники и проява на волеви усилия. Това е прост отпечатък от това, което ни е повлияло и е запазило известна следа от възбуда в мозъчната кора. Най-добре е да запомните това, което е от жизненоважно значение за човека: всичко, което е свързано с неговите интереси и нужди, с целите и задачите на неговата дейност.
За разлика от неволното запаметяване, доброволното (или преднамереното) запаметяване се характеризира с факта, че човек си поставя конкретна цел - да запомни някаква информация - и използва специални техники за запаметяване. Произволното запаметяване е специална и сложна умствена дейност, подчинена на задачата за запомняне. В допълнение, доброволното запаметяване включва различни действия, извършвани с цел по-добро постигане на целта. Такива действия включват запаметяване, чиято същност е многократното повторение на учебния материал, докато не бъде напълно и точно запомнен.
Основната характеристика на преднамереното запаметяване е проявата на волеви усилия под формата на поставяне на задача за запаметяване. Многократното повторение ви позволява надеждно и твърдо да запомните материал, който е многократно по-голям от размера на индивидуалната краткосрочна памет.
Запомня се, като се осъзнава преди всичко какво представлява целта на действието. Какво обаче не есе отнася до целта на действието, запомня се по-лошо, с произволно запаметяване, насочено конкретно към този материал. Трябва обаче да се има предвид, че по-голямата част от нашите систематични знания възникват в резултат на специални дейности, чиято цел е да запомним съответния материал, за да го запазим в паметта. Такава дейност, насочена към запомняне и възпроизвеждане на запазения материал, се нарича мнемонична дейност.
Според друг признак - според характера на връзките (асоциациите), лежащи в основата на паметта - запомнянето се разделя на механично и смислено.
Механичното запаметяване е запаметяване без осъзнаване на логическата връзка между различните части на възприемания материал. Асоциациите по съседство са в основата на запомнянето наизуст.
За разлика от това смисленото запаметяване се основава на разбирането на вътрешните логически връзки между отделните части на материала.
Ако сравним тези начини за запаметяване на материал, можем да заключим, че смисленото запаметяване е много по-продуктивно. При механичното запаметяване само 40% от материала остава в паметта след един час, а след няколко часа само 20%, а при смисленото запаметяване 40% от материала се запазва в паметта дори след 30 дни.
Разбирането на материала се постига с различни методи и най-вече чрез открояване на основните мисли в изучавания материал и групирането им под формата на план. Полезна техника за разбиране на материала е сравнението, т.е. намирането на прилики и разлики между обекти, явления, събития и др.
Най-важният метод за смислено запаметяване на материала и постигането на висока здравина на неговото запазване е методът на повторение. Повторението е най-важното условие за усвояванезнания, умения, способности. Но за да бъдат продуктивни, повторенията трябва да отговарят на определени изисквания.
Първо, запаметяването протича неравномерно: след увеличаване на възпроизвеждането може да настъпи известно намаление.
На второ място, запомнянето е скокообразно. Понякога няколко последователни повторения не дават значително увеличение на припомнянето, но след това, с последващи повторения, има рязко увеличаване на количеството запомнен материал.
Трето, ако материалът като цяло не е труден за запомняне, тогава първите повторения дават по-добър резултат от следващите.
Четвърто, ако материалът е труден, тогава запаметяването върви, напротив, първо бавно, а след това бързо. Това се обяснява с факта, че действията на първите повторения са недостатъчни поради трудността на материала и увеличаването на количеството запомнен материал се увеличава само с многократни повторения. Пето, повторенията са необходими не само когато учим материала, но и когато трябва да затвърдим в паметта вече наученото. При повторение на изучения материал силата и продължителността му на запазване се увеличават многократно.
Също така е много важно правилно да разпределите повторението във времето. В психологията са известни два метода на повторение: концентриран и разпределен. При първия метод материалът се запомня наведнъж, повторенията следват едно след друго без прекъсване. При разпределеното повторение всяко четене е отделено от другото с известна празнина. Изследванията показват, че разпределеното повторение е по-ефективно от концентрираното повторение. Спестява време и енергия, допринасяйки за по-солидно усвояване на знанията.
Много близък до метода на разпределеното запаметяване е методът на възпроизвеждане по време на запаметяване. Същността му се състои в опитите за възпроизвеждане на материал, който е неподвиженне е напълно научен. Например, има два начина да научите материал:
б) прочетете материала веднъж или два пъти, след това се опитайте да го произнесете, след това го прочетете отново няколко пъти и опитайте да го възпроизведете отново и т.н.
Експериментите показват, че вторият вариант е много по-продуктивен и по-целесъобразен. Ученето става по-бързо и задържането става по-трайно.
Успехът на запаметяването до голяма степен зависи от нивото на самоконтрол. Проява на самоконтрол са опитите за възпроизвеждане на материала, докато се запаметява. Такива опити ни помагат да установим, че си спомняме какви грешки сме направили по време на възпроизвеждането и на какво трябва да обърнем внимание при последващо четене. Освен това производителността на запаметяването зависи и от естеството на материала. Визуално-фигуративният материал се запомня по-добре от вербалния, а логически свързаният текст се възпроизвежда по-пълно от разнородните изречения.