Особености и тенденции в развитието на българското книгоиздаване в пазарни условия, Статии, Начало,
Значителни промени във вътрешното книгоиздаване са свързани преди всичко с рязкото намаляване през 90-те години на книжното производство, страшно да се каже, с 1 милиард копия! Говорим за намаляване на тиража на всички книги, издадени в България през годината. Така през 1991 г. общият тираж на книгите, издадени в България, възлиза на 1 милиард 629,9 милиона екземпляра, а през 1994 г., вече в нова България - 594,3 милиона екземпляра, през 1995 г. - 475, през 1996 г. - 421, през 1997 г. - 436, през 1998 г. - 407,6; през 1999 г. - 421,5; през 2000 г. - 471.2; през 2001 г. - 542,3; през 2002 г. - 591,3 милиона копия. (Ако вземем за първоначален показател по-ранни години, а не 1991 г., тогава разликата от 1994-2002 г. ще остане в същия ред.) Така чегодишният спад на общия тираж на книги в страната през 90-те години с един милиард екземпляра, както се вижда от представените данни, се оказва много стабилна тенденция.
Кой се занимава с книгоиздаване в България? Какво имаме днес? Книгопроизводители в съвременна България са: 1) 2500 издателства, от които само 100 могат да се считат за големи; 2) институции, които публикуват образователна и научна литература от тесен профил, предимно университети и изследователски институти; 3) 1000 издателски организации, произвеждащи ведомствена производствена литература за собствени нужди; 4) 2000 души, които издават по 1-2 книги годишно. Естествено основните издатели по отношение на продукцията и нейната значимост саиздателствата. Що се отнася до тематиката и предназначението на публикуваната литература, пазарната ситуация през 90-те години налага съществени промени в тяхната структура. В резултат на общия срив на българското книгоиздаване силно пострада учебната и научната литература. Така броят на заглавията на учебно-методическата литература намалява от 3645 през 1991 г. на 2946 през 1992 г. и 2859 през 1993 г. Тиражът също падна от 19милиона копия до 7,8 милиона копия. и 7,4 милиона копия. съответно. След това започва постепенен растеж и през 1999 г. са издадени 8252 учебни издания с тираж 16,7 милиона екземпляра, през 2002 г. - 21815 издания с тираж 236,8 милиона екземпляра, през 2003 г. - 25602 издания с тираж 248,5 милиона екземпляра. Същите тенденции се наблюдават и при издаването на научна литература - 7608 заглавия на книги в тираж 28,7 милиона екземпляра. през 1991 г. и 8934 заглавия в тираж 7,5 милиона бр. през 1999г Но след това се възобновява растежът както на заглавията, така и на тиража: през 2002 г. са публикувани 14 589 научни публикации в тираж 11,1 милиона екземпляра, през 2003 г. - 16 584 заглавия в тираж 15 милиона екземпляра.
Несъмнено едно от характерните явления при формирането на книжния пазар в България е неговатамонополизацияот тесен кръг издатели и издателски корпорации, прекомерно висока концентрация на книжния бизнес. Достатъчно е да се каже, че според статистиката за 2003 г. само 5 големи издателства (от повече от 6 хиляди издателства, организации и частни лица!) - АСТ, Ексмо, Просвещение, Олма-прес и Дрофа - издават 13% от заглавията на книги в страната и над 30% от общия тираж!
Друга особеност е твърдеконцентрацията на издателската индустрия в столицата на странатаи в големите градове. Повече от половината издателства в страната се намират в Москва. А в Москва и Санкт Петербург излизат общо 75% от заглавията и повече от 50% от тиража на всички издадени в страната книги!
Ако вземем предвид общия обем на книжните издания от 1992 г. насам, можем да отбележим тенденция към увеличаване на броя на заглавията и намаляване на тиража. Така броят на заглавията нараства от 28 716 през 1992 г. на 70 332 през 2001 г. Издаването на други печатни издания през същата 2001 г. възлиза на: списания - 3316 заглавия с тираж 405,5 милиона копия; вестници - 5532 загл. с тираж от 5,8 милиарда копия. Първият спад е през 2002 г. - 69749 заглавия, но през 2003 г. отновоима увеличение - 80971. Общият тираж на издадените книги, напротив, намалява от 1313 милиона копия. през 1992 г. до 591 милиона копия. през 2002 г. (702,3 милиона копия през 2003 г.). В същото време се наблюдава рязък спад в тиража до 1998 г. (408 милиона копия), след което започва увеличение. Средният тираж на издадените книги в страната намалява. През 1996 г. той е 11628 копия, през 1997 г. - 9682; през 1998 и 1999 г. - 8830; през 2000 г. - 7913; през 2001 г. - 7710; след това известно увеличение: през 2002 г. - 8477 и през 2003 г. - 8674 копия.
Повечето книги в страната (по данни от 2002 г.) се издават в малки тиражи (по нашите стандарти, разбира се, не сме свикнали с това): до 1000 екземпляра. - 31 710 заглавия с тираж 12,5 милиона екземпляра. (от които до 500 броя - 25225 заглавия в тираж 6,4 милиона екземпляра).
След това данните бяха разпределени както следва: от 1001 до 5000 копия. - 15641 имена. с тираж от 57,9 милиона екземпляра; от 5001 до 10 000 екземпляра. - 11506 имена. с тираж 107,6 милиона екземпляра; 10-50 хиляди екземпляра. – 7223 имена. с тираж 197,6 милиона екземпляра; 50-100 хиляди екземпляра. – 943 загл с тираж 80,2 милиона екземпляра; над 100 хиляди екземпляра. – 412 загл с тираж 135,6 милиона копия.
Според издателите картината изглежда така. През 2002 г. са издадени над един милион екземпляра книги и брошури годишно от 43 издателства (през 2003 г. - 83). Техният дял в общия книжен тираж в България е 65,7% (през 2003 г. - 71,3%). Монополистите на българския издателски бизнес заслужават да бъдат споменати тук...
10-те най-добри издатели с най-големи общи тиражи на книги в низходящ ред (закръглени до най-близките 0,1 милиона):
Списък на 10-те най-добри издателства с най-много заглавия на книги:
Забележка: Всички издателства, с изключение на посочените, са базирани в Москва.
Разпределението на издадените книги по тематични раздели е ориентировъчно: колко и каквииздадени тиражи, какъв е делът на всеки раздел в общото издание и тенденцията в издаването на литература по темите. Следната таблица дава представа за това. Изданията са разпределени според намаляващия брой заглавия (първите 5 раздела).
Издаване на книги по брой издания и тиражи по раздели през 2003 г. и сравнение с 2002 г.
Статистическите данни допринасят за по-ефективното изследване на всяко явление, засилват аргументацията на изследването и позволяват да се идентифицират тенденциите в развитието на анализираното явление. Така че горната таблица води до различни размисли (особено ако вземем предвид статистиката от предишни години).
Ако се обърнем към статистиката за освобождаването на литература по предназначение, ще видим, че научната, образователната и учебно-методическата литература заемат първите места в общото издание на книги, значително надвишавайки обема на художествената литература, и нарастват във всички отношения, което не може да не радва. Това се вижда от таблицата по-долу:
Издаване на книги по предназначение през 2003 г. и сравнение с 2002 г.
Определена картина дават данните за издаването на книги по език и място на издаване. Броят на публикациите на български през 2001 г. е 68319, на английски - 631, на татарски - 249, на башкирски - 114, чувашки - 56, украински - 37. Последната цифра е изненадваща, като се има предвид броят на украиноговорящите жители на България. Книгите, преведени от чужди езици, възлизат на 5996 издания, от които 4477 са преведени от английски, 445 от френски, 388 от немски, 99 от италиански, 87 от полски, 36 от шведски, но 9 от български, 8 от украински и 7 от арабски.анализирам.
Давам за пример броя на книгите, издадени в Южния федерален окръг с разпределение по отделни региони: в Ростовска област - 1398 заглавия, във Волгоградска област - 448, в Краснодарски край - 408, в Ставрополски край - 283, в Кабардино-Балкария - 274 и т.н., в низходящ ред. Списъкът се затваря от Ингушетия - 2 книги и Чечня - 1 книга (!). Както се вижда, на най-проблемните райони на България не е обърнато внимание по отношение на книгоиздаването. Защо, чудя се: разбира се, факт, който изисква анализ. Вярно, не трябва да забравяме, че всички дадени данни са за 2001 г. ...
Най-популярните български писатели по брой заглавия и тираж на издадените им книги през 2001 г. (закръглено до 1000 бр.):
Обобщавайки казаното по-горе, можем да заключим, че по всички външни показатели пазарът на книги в България очевидно преживя кризата от 90-те години и се възстановява през последните две години. Нищо чудно, че анализът на професор Борис Ленски в "Книжния преглед" въз основа на резултатите от 2003 г. е красноречиво наречен "Обратно на изходна точка". По време на неотдавнашния Московски панаир на книгата главният национален телевизионен канал показа французин, който се възхити от факта, че вече сме преодоляли 80 000 заглавия (увеличение от 16,2% през годината!), Те казват, Франция е надминала ... Помислих си: вече сме щастливи! Но това е, ако не знаете, че Китай, САЩ и Великобритания скочиха над 100 хиляди. Освен това си помислих: наистина ли е необходимо да преодолеем вечното си желание в количествено превъзходство? Няма ли други проблеми? Нека да разгледаме набързо някои...
Проблемът е не само и не толкова в това, че има опасна тенденциозност във въздействието върху читателя, а в рязкото намаляване на тиража и броя на изданията на класиката,детска, научна, елитна литература. Разбира се, този тип литература обикновено е нерентабилна. За да се покрият разходите и минималната търговска жизнеспособност, цената на такива продукти се повишава рязко. Книгата става недостъпна за читателя.
Трябва обаче да се издават и детски, и научни книги. Какво да правя? Същевременно възниква и друг въпрос: трябва ли и доколко да се регулира потокът от публикувана литература? Трябва ли да се забранят някои публикации? Тук-там има различни проекти, които трябва да се обмислят и предложат.
2. Комерсиализация на издателската дейност.
Във връзка с много ситуации, възникнали по време на прехода на издателствата към свободен пазар, става необходимо да се извърши анализ на икономическите показатели в комбинация с обществената нужда от конкретен продукт. Подлежи на анализ структурата на пазара на печатни произведения, неговата цена и себестойност, цената на материалите, цените и т. н. Но каквото и да се каже, издателят все още няма голям избор: или да произвежда всякакъв боклук от сферата на масовата култура в името на масите, или да живее на хляб и вода, като периодично фалира напълно. Е, този бизнес се оказа нерентабилен, нерентабилен бизнес все още има в България. Тук обаче всичко не е толкова просто, колкото изглежда. Акулите на капитализма имат какви ли не вицове, как все пак да са на печалба.
При цялата тази гигантска работа тиражът все още не се оказа голям, но какво да се прави, както биха казали издателите на своите читатели-купувачи, защото трябва да се публикува, иначе науката ще спре. Задочните читатели изглежда се съгласиха (все пак е по-добре, отколкото да си отрежат пръст), а издателите изчислиха цената на копие въз основа на текущата пазарна ситуация. Разбира се, цената на копие от научна монография стана немислимо висока (не самонашите просяшки, но според техните представи), но учените се съгласиха, че нямаше друг изход, в противен случай, без точно тази научна информация, съдържаща се в тази книга, те трябваше да купят, години от собствения им труд можеха да бъдат пропилени!
Разбира се, никоя такава дейност няма да донесе такива печалби като публикуването на бестселър, но от друга страна, радостта от същността на дейността се наслагва не върху нестабилната почва на моралното удовлетворение, а върху напълно нормално търговско предприятие ...
Горният пример е само докосване до голямо разнообразие от бизнес планове, които могат да бъдат компетентно съставени и приложени буквално за всеки тип литература (включително образователни и методически), ако подходите професионално.
Засега родните бизнесмени поемат по лесния път от книжния бизнес, грабвайки набързо само това, което е на повърхността; стремете се да постигнете успех с ниски (включително интелектуални) разходи.
Съвременните издатели в по-голямата си част нарушават всичко. Дори простото изброяване на техните „грехове“ на този фронт би заело твърде много място. Познавам едно издателство, което по отношение на продукцията е много забележимо в родното книгоиздаване. Общият стил на нейната дейност се състои в това, че тя постоянно издава сборници, като наема студенти, които безсрамно сглобяват фрагменти от голямо разнообразие от развлекателни, научно-популярни и дори професионални текстове от вече публикувани чуждестранни успешни книги, избрани за тази цел от издателя. Тези нещастни издатели гледат на книгата цинично, като на вещ, като на стока и най-важното -самотака! Кражбата, плагиатството, поставени на конвейер, не винаги остават незабелязани, нашите хора постепенно свикват със съдебните спорове, въпреки че не го харесват много. Но това не притеснява издателите: също толкова цинично те изчислиха тованяколко десетки загубени дела годишно са дреболии в общия поток от печалби.
Заплащането от този издател за редактиране, корекция и други процеси по подготовката на книгата също е пример за цинизъм към квалифицирани колеги ...