Остеопороза и др
Остеопорозата е широко разпространено метаболитно заболяване на скелета, характеризиращо се с намаляване на количеството костна маса на единица обем кост, нарушение на микроскопичната структура на костта, последвано от увеличаване на нейната чупливост и увеличаване на риска от фрактури.
Остеопорозата е сложно и многофакторно заболяване, характеризиращо се с бавна, асимптоматична прогресия до развитието на костни фрактури.
Намаляването на обема на костта възниква поради дисбаланс в процесите на костно ремоделиране, когато костната резорбция (разрушаване) или образуването на костна тъкан е нарушена.
Процесите на ремоделиране са най-активни в порестата кост, така че признаците на остеопороза се появяват по-рано в тази тъкан. В порестата костна тъкан нормалните костни пластини се изпразват и перфорират (пълват се с дупки), трабекулите, поддържащи костта отвътре, се разглобяват - това се счита за основния дефект при остеопорозата, тъй като при условия на неправилно ремоделиране достатъчното образуване на нова кост става невъзможно и загубата на кост става необратима. Решетъчната мрежа на трабекулите става по-тънка и на някои места е частично прекъсната поради изчезването на хоризонталните трабекули.
Във връзка с ежедневното натоварване на скелета при остеопороза се получават микрофрактури в порестата кост, чийто брой постепенно нараства, задълбочавайки механичната повреда на костта. Кортикалната кост става по-тънка в резултат на преструктурирането на вътрекостната повърхност (спонгиална), докато резорбционните кухини, възникнали по време на ремоделирането, не се запълват. В резултат на това се разширяват специални хаверсови канали и се увеличава порьозността на костта.
Загуба на костен обемнарушаването на неговата архитектоника с развитието на порьозност и появата на микрофрактури причинява костни фрактури, характерни за остеопороза.
Счупвания, характерни за остеопороза
- гръбначни тела (компресионни фрактури),
- дистален радиус (фрактура на Колис),
- проксимална бедрена и раменна кост.