ОСТЪР ЕПИДИДИМИТ етиопатогенеза, диагностика, съвременни подходи за лечение и профилактика, #09

Острите заболявания на скротума са доста чести и са причина за хоспитализация на 4-5% от всички урологични пациенти. В структурата на спешните урологични заболявания делът на острия епидидимит варира от 4,6 до 10,2%. Повече от 25% от мъжете на pr

Острите заболявания на скротума са доста чести и са причина за хоспитализация на 4-5% от всички урологични пациенти. В структурата на спешните урологични заболявания делът на острия епидидимит варира от 4,6 до 10,2%. Повече от 25% от мъжете страдат от епидидимит през целия си живот (P. M. Fedorchenko et al., 1985). В Съединените щати 600 000 медицински посещения всяка година са за пациенти с епидидимоорхит (Kaler, 1990). Най-често (в 80% от случаите) остър епидидимит се среща при мъже на възраст от 20 до 40 години. Изолирано е остро възпаление на епидидима при 90% от пациентите, а при останалите 10% е засегнат и тестисът.

Остър епидидимит често възниква след трансуретрални диагностични и терапевтични мерки. Използването на съвременни методи за профилактика и подобряване на методите за стерилизация на урологични инструменти не намалява честотата на ятрогенните случаи на остър епидидимит, което усложнява следоперативния период при около 8% от пациентите, претърпели трансуретрална резекция на простатата за аденом.

Острият епидидимит, като спешно урологично заболяване, изисква незабавна диагностика и адекватно лечение.

В патогенезата на острия епидидимит определена роля принадлежи на преходните имунологични нарушения: инхибиране на факторите на клетъчния имунитет, което показва прехода на серозенвъзпаление в деструктивния процес; значително повишаване на концентрацията на IgG; появата на аглутиниращи сперматозоиди антитела, принадлежащи към клас IgG и IgM, имуномобилизиращи антитела, които свързват С3 компонента на комплемента; и други [6, 9].

В литературата няма консенсус за това как инфекцията навлиза в епидидима. Някои изследователи смятат, че е възможен само интраканаликуларен път на инфекция, други признават само хематогенен и лимфогенен път, докато други, които съставляват мнозинството, твърдят, че инфекцията на епидидима може да възникне по хематогенен, лимфогенен и интраканаликуларен начин.

Причините за остър епидидимит като възпалително усложнение на трансуретралната хирургия при аденом на простатата са хронична инфекция на пикочните пътища, съпътстващ бактериален хроничен простатит и нозокомиална инфекция, чиято честота в урологията достига 44%.

Щамовете, причиняващи инфекция на пикочните пътища, са представени предимно от грам-отрицателна микрофлора с висока вирулентност, която е резистентна към повечето антибактериални лекарства [16]. Образуването на резистентни към антибиотици щамове на микроорганизми възниква главно поради многократната, често неконтролирана употреба на антибактериални лекарства от урологични пациенти в амбулаторни и стационарни условия.

Съществува и пряка зависимост на развитието на ятрогенен остър епидидимит от използването на катетеризация на пикочния мехур и продължителността на неговото дрениране с уретрален катетър след операцията.

Постоянният уретрален катетър в 30–80% от случаите играе ролята на входна врата за нозокомиални инфекции, а катетеризацията на пикочния мехур води до бактериурия при 28–69% от пациентите. При пациенти с персистиращ уретраленкатетър, разпространението на асимптоматична бактериурия се доближава до 100% (N. A. Lopatkin, T. S. Perepanova, 1998). Честото използване на постоянни уретрални катетри не само в урологични отделения, но и в интензивни грижи и реанимация, хирургични, терапевтични отделения с последващо развитие на "катетър-свързана" инфекция на пикочните пътища прави проблема с болничната инфекция на пикочните пътища изключително актуален [1].

В Научно-изследователския институт по урология на Министерството на здравеопазването на България индиректното електрохимично окисление (НЕХО) на кръвта се използва успешно и широко в комбинираното лечение на остър епидидимит. NEHO на кръвта се състои в интравенозно приложение на 0,06% разтвор на натриев хипохлорит, който има поливалентен ефект: дезагрегация, антикоагулант, антихипоксичен, бактерициден ефект, способност за стимулиране на клетъчния имунитет и фагоцитоза и коригиране на метаболитната ацидоза (F. Shakir et al., 2004).

Профилактиката на острия епидидимит се състои предимно в поддържане на здравословен начин на живот, навременно и адекватно лечение на инфекциозни (гнойни) заболявания на други органи. Младите мъже трябва да са наясно с необходимостта да се занимават със спорт (лека атлетика, плуване, ски, бадминтон) и физическа терапия, за опасностите от прекомерния онанизъм. Сред възрастното население е необходимо упорито да се насърчава регулирането на половия акт, избягването на сексуални ексцесии, недопустимостта на случаен полов акт, който е изпълнен с множество инфекции, полово предавани инфекции и основните заболявания на мъжките полови органи. Предотвратяването на рецидив на остър епидидимит се състои в по-нататъшно динамично наблюдение на пациента след завършване на курса на лечение: веднъж на всеки 6 месеца в продължение на 3 години е необходима консултация с уролог.При посещение на лекар са задължителни ултразвук на пикочно-половите органи, общ анализ на урината и простатната секреция. Допълнителни терапевтични мерки се определят при контролни прегледи от уролог. Важно за навременното разпознаване на това заболяване и неговите рецидиви е диспансерното посещение на уролог от здрави лица, предимно мъже над 40 години.

Основното условие за елиминиране на нозокомиална инфекция и предотвратяване на ятрогенни случаи на остър епидидимит по време на трансуретрални интервенции е спазването на правилата за асептика и антисептика. Адекватната стерилизация на инструментите е най-важна, предпочитание трябва да се даде на използването на инструменти за еднократна употреба. Медицинският персонал трябва да обърне специално внимание на правилата за стерилизиране на инструменти, които се използват многократно през работния ден.

Важна роля в превенцията на острия епидидимит обаче играе адекватната антибиотична терапия, включително след трансуретрални инструментални интервенции и операции.

Препоръчва се отстраняване на уретралните катетри възможно най-скоро след операцията. Запечатаните дренажни системи не само гарантират стерилността на пикочните пътища, но също така избягват кръстосано замърсяване сред пациентите. Използването на дренажни торби е не само удобно за пациентите и медицинския персонал, но и предотвратява развитието на реинфекция и разливане на урина.

Важен метод за предотвратяване на развитието на гнойно-възпалителни усложнения по време на ендоскопски операции е широкото използване на локална профилактика със специални гелове, съдържащи бактерицидни и бактериостатични компоненти.

Друг начин за предотвратяване на постоперативния епидидимоорхит е резекцията на семепровода.- Вазорезекция. Въпросът за извършване на вазорекция по време на операция на простатата все още е широко дискутиран. Целесъобразността на вазорезекцията като превантивна мярка, която намалява честотата на следоперативния епидидимоорхит, в момента се поставя под въпрос, тъй като появата им не зависи от предварително извършена вазорекция. В допълнение, двустранната вазорекция не може да се използва при мъже, които се стремят да запазят функцията за раждане след операция [7, 8].

В заключение трябва да се подчертае, че в момента превантивната посока в медицината като цяло и в частност при това заболяване става все по-актуална, тъй като е добре известно, че е по-лесно да се предотврати заболяване, отколкото да се провежда дългосрочно лечение, което е скъпо.

Литература
  1. Белородов VB Антибактериална терапия на инфекциозни заболявания в интензивни отделения // Инфекция и антимикробна терапия. - 2000. - Том 2. - № 1. — С. 4-13.
  2. Борис Ю. В., Качоровски Б. В., Логински В. Е. Имунен статус на пациенти с остър и хроничен епидидимит // Урология-нефрология. - 1996. - № 5. - С. 41–44.
  3. Голубчиков В. А., Дубровин В. Н. За целесъобразността на вазорезекция като профилактика на орхиепидидимит след аденомектомия / Всебългарско научно дружество на уролозите. Пленум: Материали. - Киров, 2000. - С. 177-178.
  4. Калинина С. Н. Сексуална функция при мъже, претърпели остър епидидимит и лекувани хирургично: Резюме на дисертацията. дис. . канд. пчелен мед. науки. - Л., 1991.
  5. Лопаткин Н. А. Ръководство по урология / Изд. акад. RAMS Н. А. Лопаткина. - М.: Медицина, 1998. - С. 400-446.
  6. Миронов VL Методи за лабораторно изследване на етиологията на остър епидидимит // Урология. - 2003. - № 4.— стр. 36–41.
  7. Пушкар Д. Ю. Гнойно-възпалителни усложнения след отворени урологични операции / Общобългарско научно дружество на уролозите. Пленум: Материали. - Киров, 2000. - С. 109-120.
  8. Сафонов И. А., Коршунов А. В., Хлебов О. П. Остър епидидимит в следоперативния период при пациенти с доброкачествена хиперплазия на простатата / Всебългарско научно дружество на уролозите. Пленум: Материали. - Киров, 2000. - С. 220.
  9. Урашев A.S. Етиопатогенетична диагностика и лечение на епидидимоорхит: Резюме на дисертацията. дис. . - Алма-Ата, 1999 г.
  10. Чижов В. А. Начини за оптимизиране на лечението на пациенти с остър епидидимоорхит: Резюме на дисертацията. дис. . канд. пчелен мед. науки. - М., 1997.
  11. Шакир Ф. Индиректно електрохимично окисляване на кръвта при профилактиката и лечението на остър епидидимит: дис. . канд. пчелен мед. науки. - М., 2004.
  12. Chen X.Y., Long W., Fu W. J. [Диагностична стойност на високочестотна цветна доплерова ултрасонография за епидидимит] Zhonghua-Nan-Ke-Xue. - 2002. - кн. 8(2). - С. 115-116.
  13. Komori K., Ikegami M., Iwasaki A., Kajikawa J., Kishimoto T. [Цветна доплерова ултрасонография в диагностиката на остър скротум] Nippon-Hinyokika-Gakkai-Zasshi. - Май, 2000. - Кн. 91 (5). - С. 506-513.
  14. Larousse Medical en 4 тома. Том 2, стр. 359 и том 3, стр. 729. (c) Larousse. - Париж, 1995 г.
  15. Lau P., Anderson P.A., Giacomantonio J.M., Schwarz R.D. Остър епидидимит при момчета: показани ли са антибиотици? Бр-Дж-Урол. - Май, 1997. - Кн. 79 (5). - С. 797-800.
  16. Wullt B., Bergsten G., Samuelsen M., Svanborg C. "Значителна бактериурия" - бактериалната вирулентност определя прага // Европейска урология. - януари, 2002. - кн. 1. - № 1. - Р. 178.

А. А. Камалов, доктор на медицинските науки, професорД. А. Бешлиев, доктор на медицинските наукиФ. Шакир, кандидат на медицинските науки Изследователски институт по урология, Москва