ДОКАЗАТЕЛСТВО И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
II. ДОКАЗАТЕЛСТВО И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Тъй като доказателствата са необходимо условие за логиката на истинското мислене, в логиката възниква въпросът какви форми на мисъл се използват, за да се изпълни необходимото изискване за доказателства.
Тази форма на мислене е умозаключение.
Извод, основан на верни предпоставки, чиято връзка съответства на логическите закони на мисленето, дава резултат, който е не само верен, но и доказано верен. Резултатът от извода е не само истинска мисъл, не само нова мисъл в сравнение с всяка предпоставка, взета поотделно. Освен това този резултат е доказана идея. Доказателството на умозаключението е необходимата логическа връзка между истинските предпоставки и заключението. И обратното: логическото несъответствие на едно заключение с истинските предпоставки може да се състои само в липсата на необходимата логическа връзка между предпоставките и заключението, т.е. в липсата на доказателство за заключението.
Но ако формата на извод е формата, чрез която е удовлетворено изискването за доказателство, тогава формите на доказателство изчерпват ли се от възможните форми на извод?
В ръководствата по логика умозаключението често се разглежда само като неразделна част от доказването на истината, докато формата на обосноваване на истината се разглежда не като умозаключение, а като доказателство. В този случай доказателството се разбира като повече или по-малко продължително разсъждение, чрез което се обосновава истината и което се състои от цяла верига от изводи.
Това разбиране за доказателство е свързано с опитите да се разграничи умозаключението от доказателството в правилния смисъл на думата. Но какви основания могат да бъдат дадени за такова разграничение?
Посочете, че изпращането на доказателстватрябва непременно да бъде вярно, докато изводът - при условие че има необходима логическа връзка между предпоставките и заключението - остава логически безупречен, независимо дали неговите предпоставки са верни или неверни [6].
Тази идея не издържа на контрол. Както формата на отделно заключение, така и формата, която свързва поредица от заключения в доказателства, са формите на мислене, насочени към намиране на истината. За да се постигне истински резултат, предпоставките трябва да са верни не само за сложна верига от изводи, но и за всеки отделен извод. Що се отнася до факта, че необходимата логическа връзка между предпоставките и заключението прави заключението необходимо дори в случаите, когато и предпоставките, и самото заключение са неверни, това е вярно както по отношение на заключението, така и по отношение на доказателството. Историята на науката познава огромен брой доказателства, които по едно време са били смятани за безупречни, тъй като предпоставките, на които са разчитали, са били приети за верни и резултатът е следвал от предпоставките с логическа необходимост. Впоследствие тези доказателства се оказаха несъстоятелни, тъй като се оказа, че техните предпоставки, които бяха приети за верни, всъщност бяха неверни. Така например в продължение на векове физиците са обяснявали покачването на водата в помпа с факта, че природата изглежда се страхува от празнотата, приемайки я за аксиома. Тази аксиома се оказа просто погрешно твърдение. Въпреки това, логическата връзка между тази аксиома и тези разпоредби, които са били изведени от нея в съответствие с всички закони на логиката, беше толкова необходима, колкото и логическата връзка между предпоставките и заключението на последователно, макар и основано на неверни предпоставки, заключение.
Друга причина за разграничаване между извод и доказателство понякога се счита за факта, че в извода мисълта непременно трябва да идва отизпращане на нов, все още неизвестен резултат (заключение); напротив, в доказателството те изглежда безпроблемно изхождат от теза, чиято истинност се предполага, че вече е открита, и избират основания за тази теза или предпоставки, от които тази теза може да бъде изведена според законите на необходимата логическа връзка [7].
Тази идея също не издържа на контрол. Погрешно е както по отношение на извода, така и по отношение на доказателството. По отношение на умозаключението е неправилно, тъй като в много случаи, дори може да се каже в преобладаващото мнозинство от случаите, ходът на мисълта в умозаключението, както и в доказателството, изобщо не се състои в свързване на предпоставките по някаква неизвестна причина и за какво и след това да се види какъв все още неизвестен нов резултат ще се получи според законите на логиката от тяхната случайна комбинация. Обикновено ходът на мисълта в умозаключението, както и в доказателството, е, че, имайки основание да счита определено твърдение за вярно, човек пита какви вече известни истини биха могли логически да обосноват това твърдение и по този начин да го превърнат от предположение или предположение в доказана истина. Новостта на мисълта, която води до заключението на заключението, е новост не в психологическия смисъл, че заключението представлява "неочакван" резултат от "случайно" комбинирани предпоставки. Новостта на заключението е логическа новост и се състои само в това, че заключението не се съдържа в нито една от предпоставките, взети поотделно, извън тяхната връзка, която с логическа необходимост определя заключението. Тази — логическа — новост на заключението по никакъв начин не противоречи на факта, че психологически заключението често предшества предпоставките, от които е изведено. Заключението обикновено идва първо като предположение, докато предпоставките са избрани като истини, логично.обосновавайки това предположение, превръщайки го от предположение в доказано знание.
От друга страна, както при умозаключението, така и при доказването, мисълта може в някои, сравнително по-редки случаи, да премине от предпоставките към оправдания от тях резултат. Има случаи, когато задачата на мисълта се състои именно в това, като се започне от дадените съждения като предпоставки, да се установи до какво друго съждение е необходимо да се доведе съгласието с тези съждения.
И в двата случая - независимо дали мисълта върви от резултата към предпоставките, които логически обосновават резултата, или, обратно, от предпоставките към резултата, логически определен от тях - и двете тези мисли могат да се появят както в заключението, така и в доказателството.
Като трета причина за разграничаване на извода от доказателството те изтъкват сложността на доказателството в сравнение с извода. Според тази гледна точка обосновката на истината, която се състои от едно единствено заключение, е умозаключение, докато обосновката на истината, която се състои от верига от изводи, е доказателство. Това разграничение може да се приеме, но, разбира се, то не означава фундаментална разлика между умозаключението и доказателството като логически форми на мислене. По отношение на логическата форма изводът не се различава от доказателството, а доказателството не се различава от умозаключението. Както в извода, така и в доказателството има логическа връзка на съжденията, по силата на която истинността на тези съждения с логическа необходимост определя истинския и освен това нов резултат. И умозаключението, и доказателството са форма на връзка между съжденията, в която се отразяват връзките на самата действителност.
Съществуват обаче важни (но не фундаментални) причини за отделното разглеждане на тези два, но все пак различни вида оправдание. Въпросът е, че в наукитеоправданията за истината обикновено се появяват не в простата форма на отделни изводи, а в сложната форма на повече или по-малко дълга верига от изводи. В същото време дългите вериги от изводи, многократно използвани от всяка отделна наука и различни науки за обосноваване на научни истини, в някои случаи имат специална структура и се повтарят в редица науки или дори във всички науки, независимо от спецификата на тяхното съдържание. Тези поредици от изводи, които имат еднаква логическа конструкция и не зависят от специфичните особености на разглежданите в тях обекти, ще наричаме доказателства.