Остър салпингоофорит
...всяка пета жена, претърпяла салпингоофорит, е изложена на риск от безплодие.
Салпингоофорит (аднексит) е възпаление на маточните придатъци, т.е. фалопиевите тръби и яйчниците. Салпингоофоритът е едно от най-честите заболявания с възпалителна етиология при жените. Салпингоофоритът обикновено възниква възходящо, когато инфекцията се разпространява от влагалището, маточната кухина, най-често във връзка с усложнено раждане и аборт, остра инфекция по време на полов акт, както и низходящо от съседни органи (вермиформен апендикс, ректум и сигмоидно дебело черво) или хематогенно.
Фалопиевите тръби са първите, които се засягат при салпингоофарит, докато възпалителният процес може да обхване всички слоеве на лигавицата на едната или двете тръби, но по-често се засяга само лигавицата на тръбата, възниква катар на лигавицата на тръбата - ендосалпингит. Възпалителният ексудат, натрупващ се в тръбата, често изтича през ампуларния отвор в коремната кухина, около тръбата се образуват сраствания и коремният отвор на тръбата се затваря. Сакуларният тумор се развива под формата на хидросалпинкс с прозрачно серозно съдържание.
При тежък салпингит, висока вирулентност на микроорганизмите, в тръбата се появява гнойно съдържание и възниква пиосалпинкс. При пиосалпинкс в таза се образуват сраствания с червата, оментума и пикочния мехур. Гнойният процес може да обхване и разтопи всички големи области на малкия таз, като се разпространи във всички вътрешни гениталии и близките органи. При 2/3 от пациентите възпалителният процес от фалопиевата тръба преминава към яйчника (салпингоофорит).
Острият салпингоофорит се характеризира с болка в долната част на корема и долната част на гърба, треска, дизурични и диспептични явления, промени в кръвта, присъщи навъзпалителен процес, процеси на ексудация и инфилтрация, изразени в различна степен в областта на маточните придатъци и околните тъкани. Симптомите на остър салпингоофорит могат да бъдат изразени в различна степен, което се дължи на вирулентността на патогена и реактивността на организма. Тежестта на болката е свързана със степента на разпространение на възпалителния процес в перитонеума. Колкото повече перитонеума участва във възпалителния процес, толкова по-изразена е болковата реакция. Степента на разширяване на маточните придатъци зависи от тежестта на хиперемия, ексудация, инфилтрация на тъкани от левкоцити, както и от участието на околните тъкани в патологичния процес.
В съвременните условия острият салпингоофорит все повече има изтрита клинична картина, докато в придатъците се наблюдават изразени промени, до нагнояване. В други случаи възпалителният процес е тежък с изразени клинични прояви, особено при пиосалпинкс. Има висока температура, втрисане, остра болка в долната част на корема, симптоми на коремно дразнене, изразени промени в кръвта (увеличаване на броя на левкоцитите, изместване на левкоцитната формула вляво, повишаване на ESR).
Острият салпингоофорит се лекува с антибиотици (за предпочитане флуорохинолони от трето поколение), тъй като често е придружен от тазов перитонит, т.е. възпаление на тазовия перитонеум. Ефективността на пролонгирания офлоксацин е доказана и офлоксацин се използва в комбинация с тинидазол или метронидазолови препарати. Схемите за лечение на пациенти с възпаление на матката, включващи комбинация от антибактериални средства и нитроимидазоли, са добре известни и тествани.
При лека форма на остър салпингоофорит се предписва антибиотична терапия перорално вза 5-7 дни (в зависимост от патогена): комбинация от пеницилини и β-лактамазни инхибитори или тетрациклини, или макролиди, или флуорохинолони (ципрофлоксацин 500 mg 2 пъти дневно или офлоксацин 800 mg веднъж дневно в продължение на 10-14 дни), нитроимидазолови производни също се предписват перорално (метронидазол 500 mg 3 пъти на ден; орнидазол за 500 mg 3 пъти на ден), противогъбични средства (например флуконазол 150 mg веднъж) и антихистамини. Допълнителното лечение на лека форма на остър салпингоофорит включва използването на нестероидни противовъзпалителни средства, рекомбинантни интерферонови препарати (интерферон-2 или интерферон 500 000 IU 2 пъти на ден в супозитории в продължение на 10 дни), мултивитамини.
При тежки случаи на остър салпингоофорит се предписва и антибиотична терапия за 7-10 дни: цефалоспорини от III, IV поколения (цефотаксим, цефтриаксон, цефепим 0,5-1 g 2 пъти дневно интравенозно) или комбинация от пеницилини и инхибитори на α-лактамазата (амоксицилин + клавуланова киселина 1,2 g 3 пъти дневно интравенозно), или флуорохинолони или аминогликозиди или карбапенеми (имипенем/циластатин или меропенем 500-1000 mg 2-3 пъти дневно IV) или линкозамиди (линкомицин 600 mg 3 пъти дневно IV); освен това, по време на антибиотична терапия, оценката на клиничната ефикасност на комбинацията от лекарства се извършва след 3 дни, ако е необходимо, лекарствата се променят след 5-7 дни. Също така се предписват противогъбични средства (перорален флуконазол 150 mg веднъж), нитроимидазолови производни (метронидазол 500 mg 2 пъти на ден интравенозно), колоидни, кристалоидни разтвори (венозно капково реополиглюкин 400 ml, реоглуман 400 ml, 5% разтвор на глюкоза 400 ml), витамини.
Допълнителенлечението на тежък остър салпингоофорит включва човешки имуноглобулини (нормален човешки имуноглобулин интравенозно в доза от 0,2-0,8 g / kg телесно тегло), рекомбинантни интерферонови препарати (интерферон-2, 500 000 IU 2 пъти на ден ректално в супозитории в продължение на 10 дни), индуктори на интерферон (например метилглюкамин акридон). ацетат 250 mg интрамускулно през ден 10 дни), методи на гравитационна кръвна хирургия (плазмафереза, интравенозно приложение на озониран 0,9% разтвор на натриев хлорид), лапароскопия, ревизия и саниране на тазовата кухина, промиване на тазовата кухина с озониран 0,9% разтвор на натриев хлорид.