От Изтока до Съединението
От Изтока до Съединението - раздел Астрономия, Орбитални станции От Изтока до Съединението. Космическите кораби от серията Восток се оказаха много удобни.
Полетът на Биковски продължи около пет дни, по това време рекордната продължителност на престоя на човек в състояние на безтегловност. Това бяха необичайни полети, всичко тук се правеше за първи път и първите стъпки в космоса от днешна гледна точка бяха, разбира се, плахи. Но тези шест кораба от серията "Восток" проправиха пътя за нови герои. Първите космически кораби бяха заменени от нови кораби от серията "Восход". Те бяха множество.
Надеждите, които дизайнерът възлага на космически кораби от типа "Союз", се оправдаха напълно. Фигурата показва общата схема на кораба от серията "Союз". Най-забележителната разлика между тези космически кораби и останалите е, че спускаемият апарат на корабите от серията "Восток" и "Восход" е сферичен, докато кабината на "Союз", в която са разположени космонавтите, е оформена като фар на кола. За разлика от топката, такава форма, когато лети в атмосферата, осигурява, както казват експертите, аеродинамичното качество на тази форма, подобно на крилата на самолет, създава повдигане. И тази характеристика е важна, защото при спускане към Земята, в частност при преминаване през земната атмосфера, претоварванията намаляват 2-2,5 пъти. Бордовите реактивни двигатели позволяват правилното ориентиране на спускаемото превозно средство спрямо идващия въздушен поток.
Вътре в кабината има столове за астронавти, радиооборудване, животоподдържащи системи и оборудване за активно управление на полета.
Както и на космическия кораб "Восток", кабината на космонавтите има три илюминатора, през които се извършват наблюдения по време на полета. С помощта на специален люк в горната част на кабината можете да отидете до орбиталното отделение на кораба.Това отделение е подобно по форма на кабината на кораба "Восток". Предназначението му е друго. По същество орбиталното отделение е лаборатория, в която се извършват научни изследвания, хранене, почивка и физическо възпитание.
В орбиталния отсек има четири прозореца. Чрез тях се провеждат наблюдения и заснемане. Тук, в това отделение, има и радиооборудване, системи за поддържане на живота, шкаф за хранителни продукти. Ако астронавтите трябва да излязат в космоса, орбиталното отделение се използва като въздушен шлюз, има външен люк, който се отваря както автоматично, така и ръчно.
Общият обем на двете помещения на кабината и орбиталния отсек е около девет кубически метра. Докинг станцията се вижда над орбиталния отсек, а под пилотската кабина има отделение за монтаж на прибори, където са концентрирани задвижващите системи на кораба и различно оборудване, което осигурява комфорт на космонавтите, възли на системата за термичен контрол, захранване, радиокомуникационно оборудване, устройства за управление на кораба, както и изчислителни устройства. Отвън, на инструментално-агрегатното отделение, в допълнение към антените, са фиксирани слънчеви панели, наподобяващи крила.
Екипажът на станцията включва В. Шаталов, А. Елисеев от Союз-4 и Б. Волинов, Е. Хрунов от Союз-5. Станцията се въртеше около Земята в почти кръгова орбита на средна надморска височина от 215 километра. След скачването Елисеев и Хрунов в скафандри с автономни системи за поддържане на живота направиха космическа разходка и за първи път се преместиха от един кораб в друг. По време на полета на космическия кораб "Союз" и на образуваната от тях орбитална станция непрекъснато се извършваха различни научни наблюдения, което между другото се прави при всеки космически полет. Първата орбитална станция работи в космоса четири часа и половина, след което космическият кораб се разкачи и се върна на Земята. През 1970 г. А. Николаев и В.Севастянов на космическия кораб "Союз-9" извърши рекорден 18-дневен полет около Земята. По това време 18 дни бяха много, въпреки факта, че оборудването не беше адаптирано на необходимото ниво за такива полети.
Този полет доказа, че ако използвате средства за укрепване на мускулите, тъй като мускулите в безтегловност се отпускат и губят своята еластичност, престоят в космоса може да бъде доста дълъг.
Възникна нова, по-трудна задача: създаването на специални, специално оборудвани дългосрочни орбитални станции.