От тайна врата до кристални парчета
На рождения ден на Мариинския театър SPB.AIF.RU си спомни 10 най-интересни и необичайни факта от неговата история.
Намира се на площад Карусел, който по-късно е преименуван на Театрален площад. Матилда Кшесинская, Анна Павлова, Вацлав Нижински и други балетни звезди се представиха на неговата сцена.
Век и половина по-късно Мариинка, както галено наричат театъра жителите на Санкт Петербург, остава символ на града и негова отличителна черта. В афиша му има както познати вече от публиката спектакли, така и нови представления: във всеки случай залите на основната сграда и Новата сцена винаги са претъпкани.
»Три театрални сгради«
Малцина знаят, че Новата сцена стана не втората, а третата сграда на театъра. Първата стая, в която трупата изнасяше представления, беше каменна, а първите представления се състояха в нея още през 1783 г., по време на управлението на императрица Екатерина II.
Много години по-късно, през 1859 г., цирковият театър изгаря на площад Карусел, а на негово място е построен Мариинският театър, където се преместват артистите. Сградата на каменния театър е преустроена под консерваторията в Санкт Петербург.
"Тайната на името"
Театърът е наречен Мариински - в чест на Мария Александровна, съпруга на Александър II. Образът на императрицата е увековечен и в емблемата на театъра - завеса, която е ушита през 1914 г. по рисунка на художника Александър Головин. Орнаментът напълно повтаря модела на шлейфа на роклята на Мария Александровна и напомня на публиката за тази велика жена.
„Първа постановка“
Театърът беше открит с операта "Живот за царя" на Михаил Глинка. Спектакълът остава в репертоара до съветската епоха, но по идеологически причини е преименуван на Иван Сусанин.
Любопитно е, че по-късно се оказа, че така самият Глинка иска да озаглави произведението -фигурира във всички ръкописи на композитора. По едно време той също не можеше да направи това ... поради идеология: директорът на императорските театри Степан Гедеонов смяташе, че операта трябва да се нарича по-патриотично, отколкото само името на главния герой.
Вече днес версията на Гедеонов отново е върната - и сега известната опера е включена в програмите на Мариинския театър като "Живот за царя".
"Скрита врата"
Там в стената била направена тайна врата, която водела право към гримьорните на солистите – за да може императорът да благодари на артистите след представлението. Казват, че бъдещият император Николай II, който бил влюбен в Матилда Кшесинская, често използвал тази врата, за да посети балерината и да остане сам с нея.
»Уникален полилей«
Аудиторията на главната сграда на Мариинския театър е украсена с огромен тристепенен бронзов полилей. Дизайнът тежи 2,5 тона и се състои от 210 електрически крушки и 23 000 кристални висулки. Таванът на полилея е заобиколен от 12 портрета на известни български писатели - Капнист, Фонвизин, Гогол и други, тъй като първоначално Мариинският театър е бил предназначен не само за опера и балет, но и за драматични постановки.
„Кавга Гумильов и Волошин“
Залата на Мариинския театър, където работи Александър Головин, е кръстена на художника. Тази стая също стана известна благодарение на известния скандал, който се случи в стените му.
В онези години в Санкт Петербург са популярни стиховете на Елизавета Дмитриева, която пише под псевдонима Керубина де Габриак. Поетът Николай Гумильов бил влюбен в момичето, но получил отказ, тъй като Елизабет вече имала годеник.
Тогава изгнаникът Гумильов започна да разпространява слухове за бурен романс с Дмитриева. Младоженецът на поетесата беше в армията, така че за Елизабетнейният приятел, поетът Максимилиан Волошин, се изправи. В студиото на художника Головин в Мариинския театър, пред тълпа от хора, Волошин се приближава до Гумильов и му удря шамар. Този инцидент доведе до дуел на поети на Черната река: по това време Гумильов пропусна и пистолетът на съперника му не успя.
"Портрет на Шаляпин"
Работилницата на Головин става наистина легендарна, когато именно тук художникът рисува известния портрет на Фьодор Шаляпин, облечен като Борис Годунов. Художникът позира за снимката с грим веднага след постановката на операта на Мусоргски.
Впоследствие Головин изобразява Шаляпин и в образите на Демона, Мефистофел и командира Олоферн, но портретът в ролята на Годунов става най-известен. В момента е изложена в Българския музей.
„Камбана от дъното на канала“
Зад кулисите на Мариинския театър има голяма камбана, която участва в оперите "Борис Годунов" и "Хованщина". Смята се, че е на повече от 200 години. Тя е откъсната от болшевиките от една от петербургските църкви и хвърлена в Крюковския канал.
Няколко години камбаната лежи на дъното, а през 30-те години е извадена и дадена за ползване на Мариинския театър.
"Срам с магаре"
В края на 70-те и началото на 80-те години в пиесата "Дон Кихот" участват истински животни - кон и магаре, които са предназначени за главните герои. Обучени животни послушно обикаляха сцената и превозваха ездачи.
Веднъж актьорът, който играеше Дон Кихот, така влезе в ролята, че пришпори коня си точно по време на представлението, а той се извиси и се опита да изхвърли ездача. Дресьорът бързо изведе коня зад кулисите, а публиката реши, че така е било замислено.
Много по-неудобно смущение се случи през 1980 г., когато художникът на коня се разболя, така чеза представлението трябваше да наема артиодактил в една от спортните секции на града.
Още по време на представлението се оказа, че на театъра е даден не кон, а кон: кобилата очарова своя сценичен партньор, магарето, толкова много, че той реши да не губи време и да премине към действие. С едно движение той хвърли Санчо Панса, изтича до коня и кацна на него, а тя нямаше нищо против. Под смях на музикантите от оркестровата яма завесата беше затворена и се наложи представлението да бъде отменено пред изумена публика.
„За какво са фрагментите“
През 70-те години Мариинският театър претърпява ремонт. Когато работниците разкопаха стария под под оркестровата яма, откриха вътре парчета счупен кристал. Решавайки, че това е боклук, строителите ги изгребаха и изхвърлиха.
Още при първото производство след реконструкцията се оказа, че счупеният кристал лежи под пода по някаква причина. Слоят от фрагменти значително подобри акустиката в залата. Редовните посетители на театъра уверяват, че оттогава звукът в Мариинския театър се е влошил донякъде, което обаче е незабележимо за съвременното поколение.