Отдаване под наем на помещения от религиозна организация
В съответствие с параграф 1 на чл. 2 от Гражданския кодекс на Република България участници в отношенията, регулирани от гражданското право, са гражданите и юридическите лица. В същото време гражданинът, по силата на параграф 1 на чл. 19 от Гражданския кодекс България придобива и упражнява права и задължения от свое име, включващо презимето и собственото име, както и бащиното име, освен ако от закона или от народния обичай не следва друго.
Съгласно ал.1 на чл. 23 от Гражданския кодекс на България, гражданин има право да се занимава с предприемаческа дейност, без да образува юридическо лице от момента на държавна регистрация като индивидуален предприемач.
Религиозната организация е организация с нестопанска цел и има право да извършва предприемаческа дейност само за постигане на целите, за които е създадена, и съответстваща на тези цели (клауза 2, член 117 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Съгласно ал.1 на чл. 606 от Гражданския кодекс на България, с договор за наем (наем на имот) наемодателят (наемодателят) се задължава да предостави на наемателя (наемателя) вещ срещу възнаграждение за временно владение и ползване или за временно ползване. Правото на отдаване под наем на имущество или правото на прехвърляне на вещи за безплатно ползване принадлежи на неговия (нейния) собственик или други лица, упълномощени от закона или собственика да отдава под наем имущество (член 608 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
В съответствие с чл. 421 от Гражданския кодекс на България гражданите и юридическите лица са свободни да сключват договор. Действащото законодателство не съдържа забрана за сключване от индивидуален предприемач на договор за наем на помещения с религиозна организация.