Откъде идва общественото мнение (Игор Гарин)
Народът пееше в свещена лудост. М. Волошин
В днешно време хората разбират какво мислят по телевизията. В.Пелевин
Когато не мислиш, много неща стават ясни. В.Пелевин
Винаги съм се интересувал от проблема с непримиримостта на възгледите и мненията на хората. Защо хората правят политически партии? Защо възгледите на едни са реакционни, а на други радикални? Какви дълбоки източници формират нашите мнения и възгледи? Защо, имайки лошо разбиране на най-простите проблеми на математиката или физиката, почти не следвайки логиката, повечето хора са абсолютно сигурни в „правилността“ на своите политически убеждения или морални нагласи, които по принцип не подлежат на проверка или рационализация?
Занимавайки се с експериментална и теоретична физика в продължение на 55 години, като съм написал 30 научни монографии и много стотици научни статии, имах възможност всеки ден да се убеждавам колко трудно е да се постигне дълбоко разбиране на същността на сравнително прости физически проблеми. За да се напише само една книга, трябва да се изучава проблема с години, да се прочетат хиляди научни източници, но дори и тогава няма гаранция за коректността или точността на декларираните резултати. И това се отнася до относително прости проблеми на структурата или свойствата на елементарни вещества...
И тук става дума за, да кажем, най-сложните и заплетени световни проблеми - и абсолютна увереност в правотата на собственото мнение, липса на съмнения, алтернативи, избори, разсъждения като такива и - често гняв или нетърпимост към мнението на противника.
Веднъж Анна Ахматова, с присъщата си откритост и прямота, написа брилянтен ред: „Само ако знаехте от какъв боклук расте поезията, без да познава срама“. Така че, ако стиховете на един велик поет растат от боклук, тогава от какво, извинете, мамка му, се раждатмненията на мнозинството от живите, гордо наричащи себе си сапиенс? Този въпрос поражда редица други: Какво е "обществено мнение" и как възниква? Какви мисловни процеси протичат в съзнанието на всеки член на обществото и как общественото мнение влияе върху това? Струва ли си да се доверите на мнението на мнозинството или да дадете предпочитание на мнението на експерти, специалисти, отделни ценители? Кой по-добре изразява най-дълбоките интереси на хората - легитимните "говорители" или дисидентските изгнаници?
Усещайки риториката на всички тези въпроси, бих се осмелил, въз основа на собствения си житейски опит, да заявя, че бидейки неофил, нонконформист и дисидент, много преди да проучвам проблема за формиране на общественото мнение, аз разбирах от колко много мръсотия и нечистотии се поражда то и каква е ролята на такива фактори като зомбирането на хората от властите, църквата, медиите, пропагандата, цензурата, псевдоморализма и - още повече - най-низшите. ниво на компетентност на населението играят роля при възникването му.
Според най-големите изследователи на масовото съзнание (S.Kirkegaard, G.Tard, G.Lebon, F.Nietzsche, S.Siegel, W.Mc-Dougall, W.Lipman, X. Ortega-i-Gasset, CG Jung, D. Myers, J. Huizinga, V. Pareto, D. Riesman, G. Blumer, E. Lederer, H. Arendt, O , Spengler, M.Weber, G.Simmel, K.Mannheim, F.G.Junger, Guy Lardeau) човек-маса изразява своето мнение, не знаейки практически нищо за темата и не притежава адекватни средства за нейния анализ. Повече или по-малко компетентно мнение може да има само сред високообразовани, блестящи, просветени хора - мъдреци, интелектуалци, експерти, анализатори, изследователи, познавачи, геодезисти, докато населението няма мнение, защото живее само с това, което му казват, показват по телевизията...
Както Фридрих Дюренмат каза, всичко колективно расте,духовността му обаче намалява... И още нещо: „Масата е импулсивна, изменчива и възбудима. То се контролира почти изключително от несъзнаваното."
Крайно време е да се разбере, че възгледите на мнозинството и реалността нямат пресечни точки: никакви достоверни факти, никаква логика или експертна оценка не могат да докажат очевидното на зомби манкурта, който е убеден, че нашият Вася е бил първият на Луната. И това е свързано не само с неговата интелектуална ограниченост, граничеща с дебилност, но и с най-мощното "brain weeding" - запълване на и без това ограниченото мозъчно пространство с евтина пропаганда.
В тоталитарните държави общественото мнение се приготвя като кайма или кюфтета, от ученически години се учат децата да четат телевизия, да тичат с противогази и с тояги за отблъскване на ядрени удари. По-лошото е, че огромното мнозинство от жителите на такива страни са абсолютно сигурни, че само тяхното мнение има право на съществуване, а дисидентите подлежат на "прочистване". Спомням си стиха на поета от 7 век пр.н.е. Архилох:
Настроенията на хората Това е, което Зевс внушава в душите им в този ден; И с развитието на условията, такива са и техните мисли ...
С. Хаякава: „Ако в дадена ситуация виждате само това, което другите виждат, вие сте човек от масите.“ На масовото „обществено съзнание” е присъщо да се чувства „като цял свят”, да изпитва удовлетворение от единството и идентичността с мнението на другите. В резултат на това свободата да имаш собствено мнение не е толкова важна, колкото свободата да имаш чуждо.
Тоталитаризмът не води само до масовизация - той превръща хората в насекоми или цаца: животът и мнението на отделния човек нямат значение. А на върха на никой не му пука за мнението на "сардлата". В резултат на това хората деградират, израждат се, обществото се обезсилва, в него започва да доминира насилието.и преобладава безразличието към справедливостта, истината, истината, циничното презрение към мисълта и достойнството на човека.
В същото време „милите българи” изпитват необяснима радост, когато следващият лидер диктува волята не само на тях, но и на целия свят. Те наричат това „величието на страната“ и искрено се чудят защо всички дисиденти се противопоставят на това. Това поведение ги вбесява. Защото дълбоката им настройка е нарушена: „Бъдете като мен!“ Ето как се държат естествените крепостни селяни, говеда, тълпа...
През последните години българското правителство, в съчетание с корумпирани „лидери на общественото мнение“, стъпка по стъпка захранва народа с шовинистична и ксенофобска реторика, вместо да формира общественото мнение, масово безумие.
Ако президентът не вярва в свободата и демокрацията, в съществуването на алтернативи и възможности, ако смята, че всичко се купува и продава: журналисти, мнения, цели държави, тогава не пресъздава ли плътната съветска система, когато в общественото мнение има само една гледна точка, идваща от националния лидер? И ако фактите и реалните събития противоречат на идеологията на „българския свят“, то това трябва да се наказва „с цялата строгост на закона“.
Българското „обществено мнение” няма какво повече да сложи на масата на световната политика и световната мисъл, остават два последни коза: „но ние правим ракети”, „бронята е здрава и танковете ни са бързи”...