Откъде идват древните подземни структури?
Не толкова отдавна, по време на разкопки в Турция, учените откриха голям комплекс от подземни структури, разположени на няколко нива и свързани помежду си с тунели. Установено е, че тези подземни градове са построени в древността от неизвестен народ.
Описание на тези градове-убежища може да се намери в книгата на Ерик фон Даникен „По стъпките на Всемогъщия“. По-специално се казва, че учените са открили огромни подземни градове, които са предназначени за хиляди хора. Най-известните от тези подземни селища се намират под съвременното село Деринкую. Под къщите са скрити входове към подземния свят. През определени разстояния можете да видите вентилационните отвори, които отиват дълбоко под земята. Цялото подземие е преплетено с тунели, които свързват стаи. Най-горният подземен етаж е с площ от около 4 квадратни километра, докато петият етаж може да побере до 10 000 души. По предварителни оценки в този подземен комплекс могат да се поберат до 300 000 души едновременно.
В подземния град, разположен под Деринкую, има 15 хиляди изхода и 52 вентилационни шахти, най-голямата от които достига дълбочина 85 метра. Долният слой на подземния град е бил резервоар за вода.
Към днешна дата в Турция са открити повече от 35 подземни града. Разбира се, всички те имат различни размери и рядко надвишават размера на Derinkuyu, но всички те са внимателно проектирани и построени. Според хора, които познават добре този район, може да има много повече подземни градове. Що се отнася до всички известни днес градове, те са свързани помежду си с тунели.
НеобходимоТрябва да се отбележи, че подобни подземни структури с неизвестно предназначение съществуват в много части на света. Така по-специално в пустинята Сахара, недалеч от границата с Алжир, под земята е открита цяла система от подземни комуникации и тунели, издълбани в скалата. Основните навеси достигат 3 метра височина и 4 метра ширина. Разстоянието между тунелите на места е под 6 метра. Средно дължината на всеки тунел достига малко под 5 километра, а общата дължина на тунелите е 1600 километра.
В сравнение с тези подземни структури от древността, тунелът под Ламанша ще изглежда като детска игра. Според някои предположения тези подземни структури са предназначени да доставят вода в сухите райони на Сахара. Но би било много по-лесно да се изградят напоителни канали на повърхността. Освен това в древността климатът в този регион е бил влажен с много валежи, така че просто не е имало нужда да се напоява земята.
Освен това, за да се изградят тези подземни тунели, беше необходима колосална работа - да се извлекат около 20 милиона кубически метра скала (за сравнение, това е няколко пъти повече от обема на всички египетски пирамиди). Дори и с използването на съвременни технологии и машини е почти невъзможно да се извърши такова подземно строителство. И да се каже, че са построени от древни хора около 5-то хилядолетие пр. н. е., тоест по времето, когато нашите предци са се научили да използват само каменни инструменти, е просто смешно. Но тогава кой е построил тези грандиозни подземни структури и какви цели са преследвали?
През шестнадесети век Франсиско Писаро открива пещера в перуанските Анди, чийто вход е затворен със скални блокове. Намира себеше на надморска височина от около 7 хиляди метра над морското равнище на планината Уаскаран. През 1971 г. е организирана спелеологична експедиция, която изследва системата от тунели, състояща се от няколко нива, и установява, че вратите са херметически затворени (те са много масивни, но въпреки това се отварят доста лесно). На пода на подземните проходи са поставени груби блокове. По предварителни оценки общата дължина на тези подземни комуникации може да достигне 88-105 километра. Учените предполагат, че по-рано тези тунели са водили до остров Гуанапе, но не е възможно да се провери тази теория, тъй като всички проходи завършват в езеро с морска солена вода.
Чрез подземния проход можете да стигнете до огромни зали и подземни платформи, разположени на дълбочина около 240 метра, в които има вентилационни отвори с ширина до 70 сантиметра. В една от залите, в самия й център, има маса и седем стола-тронове, изработени от неизвестен материал, много подобен на пластмаса. Освен това там е открита голяма галерия от златни фигури на животни: крокодили, слонове, камили, лъвове, мечки, бизони, вълци, маймуни, охлюви, раци, ягуари и дори динозаври.
Освен това изследователите успяха да намерят така наречената библиотека, която се състоеше от няколко хиляди метални плочи 45x90 сантиметра, върху които имаше релефни неразбираеми знаци. Според един от изследователите повечето от находките, открити в тунела, могат да бъдат отнесени към предхристиянската епоха, а лъвският пай от праисторически изображения и символи принадлежат към периода, предхождащ Потопа.
Така под земята са открити признаци на човешки живот, което е напълно възможно и е основното археологическо световно откритие на века.
Подземни структури, които трябваше да служат като убежище и защита от възможни катаклизми, както и всякакви природни бедствия, бяха изградени по цялата планета. За подобни цели са били предназначени каменни землянки с кръгъл малък отвор за влизане и каменна плоча като таван, наречени долмени. Такива структури има в Йордания, Индия, Палестина, Сирия, Англия, Сицилия, Франция, Испания, Белгия, Сибир, Корея, Азербайджан, Грузия. Трябва да се отбележи, че независимо от факта, в кой ъгъл на земното кълбо се намират тези долмени, всички те са много сходни един с друг, сякаш са построени по общ, стандартен проект. Ако вярвате на митовете и легендите, изграждането на долмени е извършено от джуджета заедно с хора, но за хората такива сгради се оказаха много примитивни и ненадеждни, тъй като използваха грубо обработени камъни.
В процеса на издигане на такива конструкции понякога под основата се правеха специални слоеве, които потискаха вибрациите и които трябваше да предпазват долмените от земетресения. Така например в египетските пирамиди учените откриха подземни камери, пълни с пясък, който служи като подобен слой.
Не може да не предизвика изненада и удивителната точност, с която масивните каменни плочи са монтирани една към друга. Дори при използването на модерно оборудване и технологии е изключително трудно да се сглоби идеално завършен долмен. Така че, по-специално, е запазена историята за това как учените през 1960 г. се опитаха да транспортират един от долмените от Ешери до Сухуми в музея. За транспортиране е избран най-малкият долмен. До него беше докаран кран, но колкото и да се опитваха да закрепят бримките на стоманен кабел върху плочата, не успяха да го помръднат от мястото му. Наложи се да извикам втори кран. С помощДва крана успяха да свалят капака, но изглеждаше невъзможно да вдигнат многотонния монолит върху камион. Само година по-късно, с помощта на по-мощно оборудване, беше възможно да се натоварят всички камъни на сградата на камион. Това обаче далеч не беше най-трудното, защото скоро учените трябваше да сглобят цялата конструкция отново. Реконструкцията е извършена само частично, покривът е спуснат на четири стени, но не е възможно да се завърти така, че ръбовете да влязат в жлебовете от вътрешната страна на покрива. И ако в древни времена плочите са били толкова плътно прилепнали една към друга, че е било невъзможно да се вмъкне острие на нож между тях, сега между плочите имаше голяма празнина.
В наше време учените са открили голям брой древни катакомби, изровени от никой не знае кой и кога. Според предположенията на някои учени, тези многоетажни подземни галерии са се образували при добива на камък, който е бил използван за строителство. Но в този случай не е ясно защо е необходимо да се полагат титанични усилия за издълбаване на блокове в здрави скали под земята, ако на повърхността в непосредствена близост има скали.
Древни катакомби са открити от учени в Рим и Неапол, Париж, Сицилия и Малта, Испания, Германия, Сиракуза, Крим, Украйна, Чехия. Най-старите от тези подземия датират от около 14 хилядолетие пр.н.е. и се намират в района на Запорожие (урочището Каменна могила).
Най-криволичещи са парижките катакомби. Дължината им достига 187-300 километра. През Средновековието гипсът и варовикът са добивани в подземни галерии, което позволява значително разширяване на мрежата от подземни катакомби. В по-късния период в тях са погребвани мъртвите. Вече е установено, че в парижките катакомби са погребани повече от 6 милиона души.
В Римучените са открили повече от 40 катакомби, издълбани във вулканичен порест туф. По предварителни оценки дължината им е от 100 до 150 километра, въпреки че някои експерти не изключват, че могат да се простират на 500 километра. През периода на Римската империя подземните галерии са били използвани за погребения (в момента са идентифицирани около 600-800 хиляди погребения). В началото на новата ера параклисите и църквите на ранните християни са били разположени в подземни съоръжения.
Напълно възможно е древните подземни структури, които в наше време повдигат толкова много въпроси и мистерии, да са били използвани от древните хора само като убежища от природни бедствия, които многократно се случват на планетата. Но е възможно подземията да служат и като вид бункери или бомбоубежища. Тази идея е подтикната от информация, запазена в различни източници, която съдържа описания на битки между извънземни извънземни, които са се състояли на Земята в древни времена. Възможен е и трети вариант: всички тези подземни галерии са възникнали в резултат на природни процеси и нито човекът, нито извънземните нямат нищо общо с тях. Както и да е, съществуват подземни градове, долмени и катакомби и съвременните хора би било добре да се научат от техния пример как да изграждат структури с високо качество, така че да служат в продължение на много векове.