Откъде идват халюцинациите?
Психотичните преживявания са може би най-добри в сравнение със света на нашите мечти. В този свят ние също виждаме образи, чуваме гласове, изпитваме страх или, обратно, сме пропити с дълбоки чувства под влиянието на събитията и посланията на съня. Психозата се различава от сънуването по това, че насън всичко това се случва без будно съзнание, докато в психотично състояние самият човек е част от действителния свят.
В много случаи психотичните преживявания носят на човек не само болезнено, плашещо преживяване, но и послание от по-висш свят. Не бива обаче да мислите, че винаги говорим за красиви и възвишени духовни усещания - не по-малко голяма е вероятността да се сблъскате с изключително страховити, разрушителни сили, както и да се сблъскате с двойствените аспекти на нашата личност, срещу които обикновено сме защитени. Психозата кара човек да прекрачи прага на духовния свят, но образите, които възникват в съзнанието, не се контролират от собственото "Аз" (както при вътрешното самообразование) и се оцветяват от душата на психотика в изключително субективни тонове. Не се формира свободно отношение към възприеманите неща; обърканите образи изпълват сферата на съзнанието и пречат на здравословното умствено функциониране в ежедневието.
Разликата между халюцинация и въображение
Преминавайки пътя на вътрешното самообразование, човек може да развие способността да възприема образи от духовния свят като фантазии. Такива изображения също ще бъдат свързани със съдържанието на душата и са съставени от етерна субстанция. Как могат да се разграничат фантазиите от този вид от илюзорния свят, в който се намира психотикът? Първата разлика се състои в степента на участие в създаването на тези изображения и ввъзможност да се отървете от тях. Фантазиите възникват в резултат на съзнателно усилие на волята и концентрация. Те не водят до бягство от външния свят. Отличителна черта на халюцинациите е, напротив, лекото им подчинение. Психотичните картини имат натрапчив характер, те насърчават човек да ограничи потапянето в себе си и да избяга от обективната реалност. Реалността на собствения вътрешен свят и реалността на външния свят се смесват помежду си и стават трудни за разграничаване за човек. Пациентът е все повече пленен от света на гласовете и образите, които съществуват в него. Този свят му изглежда по-важен от събитията от „обикновената“ реалност. Всеки, който е склонен да фантазира, добре знае, че образите, които вижда, не са нищо повече от образи и макар да отразяват истории от друга, нематериална реалност, самият той е техен създател.