Отмъщението, Училищни съчинения
Необходимо ли е да отмъстим на победен враг?
Оригинален текст В. Закруткин
Необходимо ли е да отмъстим на победен враг? Може ли човек да различи изпълнителя от врага? Трябва ли човек да има предимство пред инстинктите си?
В текста на В. Закруткин виждаме пример за съчувствие към врага. Мария, която откри ранен немски войник в мазето, разбира, че той е просто изпълнител. Тя не му отмъщава за семейството си и не го вижда като враг като такъв. Тя разбира, че той е в същото положение. За да направи това, тя дори не трябва да знае езика, говорен от германеца.
Съгласен съм с мнението на В. Закруткин. В много произведения има примери за преодоляване на чувството за отмъщение над победен враг.
Например в разказа на В. Набоков "Бръсначът" виждаме човек, който лесно може да отмъсти на врага си. Бръсначът бръсне следователя, който някога, при наличието на власт над героя, съсипа живота му. Razor се подиграва на следователя по всякакъв възможен начин; казва, че острието може да се изплъзне всеки момент. Но Razor не отмъщава на врага физически, струва му се, че животинският страх, който врагът му изпитва, е достатъчен като отмъщение. Той не позволява на инстинктите си да надделеят.
Като втори пример мога да цитирам разказа „Тук зорите са тихи” от Б. Василиев. Сержант Васков Федот Евграфич губи пет момичета, докато изпълнява мисия. Той взема отряд германци и ги води към своите. Федот Евграфич не отмъщава на германците само защото те ще бъдат полезни на разузнавачите, които могат да получат необходимата информация. Той разбира, че те не са невинни екзекутори, а убийци, които са престъпили човешкия закон и така са се оказали извън всички закони. Бригадирът се заклева, че ще ги убие лично, ако това не бъде направено пред него.
ТакаТака виждаме, че е необходимо да можем да правим разлика между врага и изпълнителя, който няма да вдигне ръка срещу човек. Не можете да действате прибързано и трябва да можете да вземете предимство пред инстинктите си.