Outback Farm (Бьорн)
Историята на лютия богоявленски мраз, кочияша Емел, джентълмена и злите духове.
Дали беше истинско Или някой го измисли, Ще ви кажа какво чух От стария Федот:
Екип лети по селския път, Вековни ели в снега. Седнал на козите, ръфайки, Господният кочияш Емеля.
Снежни преспи лежат като стена, Помита зад гърба и вали сняг. По тъмната покривка на небето Пръснати трохи от студ.
— Може да е навреме преди свечеряване, сър. Страхувам се, че ще блокира пътя. - Има ферма тук, в покрайнините. Хайде, Емеля, пипай!
Вятърът хрипти неспокойно, Снегът затрупа следите. Във фермата е тихо и тъмно, Дванадесет отдавна удари.
Чу! - изскърца някъде отляво, И скърца отдясно и отзад. По снега сенки ходят, Бели нишки се вихрят.
- Емеля! - вика напрегнато, Разтреперан от уплаха, господинът. Хъркане, бягство, коне, Страшно трептене на хари.
Луната с облачно рибешко око Гледа нивите и селата. До ферма в покрайнините Нечисти деца.
Слана хапе по пръстите, В мустаците има ледена кора. Емелия бяга колкото може по-бързо Отзад на гърба на господаря си.
Сега в треска, после в студени хвърляния, Под ребрата, като нож, забит. Снежни преспи се тълпят наоколо, Като пазачи на стража.
Снегът кръжи като мъртъв пръстен, Бяла пелена над фермата. Майсторът стиска Емеля В ръцете на скованите.
Сякаш вятърът полудя: Ръмжи, вие и лае. Има примка от страх на гърлото, Стадо кара плячка в гората.
Откъсвайки ръцете му до кръв, Чупи клоните на Емел. С тояга срещу глутницата Излиза смел кочияш.
Мразът става все по-гневен, все по-широк Усмивката на разцепената луна. Бекхенд, със страшна сила Вятърът бие с лапа с нокти.
Майсторът хленчи зад гърба му: - Емеля ... скъпа! Да загинем! Настъпва тъмнинанощ, Слана пада по лицата.
На следващата сутрин полицай Зиков Докладва на съдия-изпълнителя Жмака: Два трупа. Замръзна, стана. Телата са били изгризани от кучета.