Падналата в небето звезда - Литературен клуб - Хартиено слонче
Стела си подари халат. Такава красива златна роба с искри, които приличат на златни люспи. Както повеляват правилата на учтивостта, тя веднага разопакова подаръка, изуми се, плесна с ръце, каза „благодаря“ и веднага свали вечерната си рокля и се загърна в пухкаво уютно чудо, блещукащо с весели светлинки на светлината на гирлянда на коледната елха.
Дълги години подред тя празнуваше Нова година с приятелките си, а след това мислеше и мислеше и първо се обади на Катя, после на Светка и им каза ... като цяло излъга нещо. Каква е разликата каква? Основното е, че за първи път в живота ми - за първи път! - тя ще има Нова година само за нея и за никой друг. Нито за друг мъж, нито за приятелки с техните шумни деца, нито за Путин. Нова година за Стела, само за нея.
Зад стената съседите си говореха удобно, някъде вече започнаха да изстрелват първите салюти със силни пукания. Лека бира, налята в безтегловна чаша за шампанско на дълга, едва забележима дръжка. Разбира се, не трябва да е така и като цяло фу-фу, кой го прави, но тя никога не е харесвала шампанско, но обичаше бира и празникът беше замислен за една Стела и за никой друг.
- Скъпа Стела! – започна Стела, като вдигна чашата си за тънко стъбло и се възхити на многоцветните искри, които блещукаха върху кристала. - Честита Нова Година на теб. Желая ти…
Тя се замисли малко.
- Обща сума. Вашето име означава "звезда", така че...
Въпреки че защо, по дяволите, "звезда"? Изглежда, че стелата е такава плоча. Kamenyuka мрамор или гранит. И на него: „Тя работеше тук ... живееше ... живееше ...“
Да, разбира се, че е живяла! живях ли Първо изплатете ипотеката, след това заема за колата, след това довършете изграждането на дачата за родителите и сега - няма половин живот. И каквонапред? И наистина, какво искате? Изглежда, че всичко е там. Всичко, освен живота.
Сякаш за първи път Стела огледа апартамента си. Веднъж целта на всички стремежи, мисли и мечти. Нейната гордост, нейното лично постижение! Резбовани мебели (по поръчка, по поръчка! Всичко в един единствен екземпляр на планетата!), мозаечен паркет (заради сянката и шарката почти имах нервна криза), е, всякакви картини-завеси там - това се разбира от само себе си. Всичко беше там, но живот нямаше.
Звездата блестеше от топлина. Тя се издигаше все по-високо и по-високо, напускайки града долу, суетата на малките хора и всичките им глупави дребни дела и грижи. Най-после беше свободна, както никога досега в живота си. В нея пламна огън и щастието я обзе. Тя падна в небето, а небето я прие, прегърна я от всички страни. Сега тя беше у дома и всичко останало вече беше маловажно.
Стела почувства как очите й пламват. Като камък лежи на сърцето. Тя смачка листовката и я хвърли в ъгъла зад дивана.
„Просто се опитай да развалиш празника ми!“ — каза тя ядосано на себе си. - Ако искате да се напиете - напийте се, но няма да ви позволя да разпуснете медицинските сестри!
Тя бързо си наля още една от любимата си бира. По някаква причина днес беше безвкусен, като горчиво лекарство.
— Не плачи — изхлипа тя и погали пухкавото си рамо. - Просто не плачи. Ще имате всичко. Всичко тепърва предстои. на какви години си Все още имате време, можете да направите всичко. Просто не плачи. Някой ден със сигурност ще паднеш в небето. Пожелавам ти това. Но през Новата година всички мечти се сбъдват.
Тя погледна часовника си и дрънка с празната си чаша с лъскава коледна висулка от розово стъкло. До часовника оставаха петнадесет минути. Сигурно сега Катя трескаво реже последната маруля. Децата на Светка тичат наоколо и им крещятпозволено да опитате шампанско с всеки. Постоянният селянин на Катя излъчва вицове и се смее на правилните места.
Внезапно дълбок кристален звън я изтръгна от унеса й. Стела потръпна. Пръстите й стиснаха здраво парче кристал. Блестящите останки от чаша за вино и розови ледени висулки бяха осеяни по пода като забравени съкровища. Светлините на гирляндите танцуваха ритмично в тях. Гледката беше хипнотизираща и навяваше спомени.
Стела се намръщи. Колкото и да се опитваше да се концентрира, картината, която щеше да изникне в паметта й, нямаше да се върне. Нещо много важно, нещо жизненоважно криеше в себе си спектакълът от блестящите отломки на празника. Нещо, което просто е свързано с понятието "живот".
И тогава тя хвана дървото за тънкото стъбло и, без да забелязва убожданията, започна да го разклаща силно, както се разклаща ябълково дърво по време на узряване на плодовете. С мелодичен звън новогодишната украса падна и падна от коледната елха, а отдолу израснаха искрящи снежни преспи от парчета. И докато Стела ги гледаше, на душата й стана ясно и учудващо леко. Толкова лесно, колкото не е било от незапомнени времена.
Когато последната топка, прозрачна, под формата на сапунен мехур (любимата й!) с тихо пукане падна и се разпадна на много тънки стъклени листенца, тя вече знаеше какво да прави. Първо отвори вратата на балкона. Да, не е много удобно, разбира се, но деветият етаж е добър. Ако сложите табуретка, общо взето ще има каквото ви трябва. В кухнята имаше брадвичка за кълцане на месо. Стела им накъса клоните на злополучната елха, накъса ги и си тананикаше нещо новогодишно под носа.
Тя беше разсеяна само веднъж, когато и зад стената, и на улицата нещо внезапно избухна едновременно и гръмотевично "А-а-а!" разтърси града.Стела трепна нервно и болезнено отряза пръста си. Миризмата на кръв беше остра и обезпокоителна. Трябваше да бягам, трябваше спешно да се скрия, защото когато хората се съберат и когато крещят така…
- Честита Нова Година! - изкрещяха пияни гласове под прозореца и веднага, сякаш в потвърждение на това, гръмнаха като луди салюти.
Стела се закле на себе си и започна да реже последния, особено вреден клон. Сега всеки неин жест беше строго премерен и прецизен, очите й гледаха ясно и съсредоточено. Трябваше да побързаме. Бързай с всички сили. Ако животът е ценен.
След като свърши работата, тя внимателно прокара ръка по осакатеното стъбло, от което на всички посоки стърчаха шиповете на вече несъществуващи клони с тъмни смолисти налепи.
— Не е много удобно, разбира се — промърмори тя. – Но това са само няколкостотин метра, само за да ускоря. И там…
Отворената врата на балкона пусна вятъра, сланата и празника на някой друг в стаята. Тюлът трепереше самотен, дъждът трепереше по пода, хвърляйки нервни отблясъци по стените. И на синьо-черния, кадифен фон на небето горя златна звезда. Тя излетя нагоре, оставяйки след себе си лека светеща диря, издигна се все по-високо и по-високо, оставяйки града долу, суетата на малките хора и всичките им глупави дребни дела и грижи. Най-после беше свободна, както никога досега в живота си. В нея пламна огън и щастието я обзе.
Стела падна в небето, а небето я прие, прегърна я от всички страни. Сега тя беше у дома и всичко останало вече беше маловажно. Много скоро вече не й трябваше жалкият смърчов пън и го заряза без съжаление. Под нея гърмяха фойерверки и крещяха празнично зачервени хора, а отгоре имаше свобода и силни крила, облечени в лъскава златна броня, я носеха там. Тя размаха опашка иизпищя от щастие, внезапно раждайки цял фойерверк от оранжеви пламъци с горещия си дъх. Беше толкова красиво, че тя се засмя. Само драконите могат да се смеят така. Смехът й трепереше и се търкаляше в мразовития въздух.
„Мамо, мамо, виж! - извика развълнувано момиченцето, дърпайки майка си за ръкава на козината. „Там горе има звезда точно сега!“
„Звездите не могат да летят нагоре, звездите могат само да падат“, засмя се мама.
Тази звезда падна! – упорито се предаде момиче. - Директно към небето!
- Сигурно е фенерче с желание. Някой имаше много голяма мечта и запали фенерче - каза майка ми.
- Сбъдна ли се, тази мечта?
— Разбира се — каза мама. - Разбира се, че се сбъдна. В края на краищата през Новата година всички мечти се сбъдват.