Паметник на кучето в Толиати
От няколко години основната атракция на Толиати се смята не само за гигантския АвтоВАЗ, но и за незабележим паметник на куче в покрайнините на квартал Автозаводски. Седем години вярното куче чака мъртвите си стопани на улицата в града... За първи път е забелязано край пътя през 1995 г. Средно голямо, плътно сложено овчарско куче с писък се хвърли под колелата на насрещните коли. Колите си тръгнаха, но кучето остана. Тя, предана и любяща душа, не знаеше, че тези, които така отчаяно чакаше, никога нямаше да се върнат при нея.
През лятото на 1995 г., малко преди появата на призрачното куче на Южна магистрала, на същото място се случи автомобилна катастрофа. Черешовият автомобил, с който младоженците се прибирали от медения си месец, се блъснал в идваща кола. От всички пътници само кучето остана невредимо. При удара кучето просто е изхвърлено от колата. Младата съпруга е починала преди пристигането на лекарите. Няколко часа по-късно мъжът също почина в реанимация. А кучето остана да го чака на мястото, където за последно го видя жив. Кучето не напусна собственика. По-точно мястото, където го видях за последен път. Чакаше, чакаше собственика да дойде. И непременно щеше да дойде, ако беше жив... 7 години, в жега и студ, кучето пазеше последното убежище на господаря си.
Само няколко месеца по-късно мръсното, одрано куче било забелязано от местните. Кучето получи прякора Константин ("постоянен", "верен"). Всички чакаха още малко - и кучето щеше да забрави за случилото се. Но всеки ден той отново и отново се втурна в насрещните коли. И той избра черешови "деветки": "Собственикът се върна!". Но колите минаха.
През цялото това време местните хранеха овчарското куче и дори се опитаха да го приютят, но той сякаш не забеляза кабините, съборени за него. Той не изостави своетопост. И не допускаше хора до себе си. Без момчета, без полиция, без здравни работници. Не беше възможно да се приближи до тези, които хранеха кучето. Всеки, който пътуваше до новия или стария град, виждаше кучето да тича по пътя или да лежи мирно.
Историята за него е публикувана многократно от вестници в цяла България.
Когато го намериха мъртъв в гората, те започнаха да говорят, че Костя падна под колелата на голям КамАЗ, а шофьорът, уплашен от гнева на хората, по този начин „скри доказателствата“. Но не са открити следи от насилствена смърт. Кучетата често си тръгват, усещайки приближаването на смъртта, за да не умрат пред очите на стопаните си. Така че Верният отиде в гората, така че собственикът, връщайки се, да не го види мъртъв. Кучето беше сигурно, че рано или късно собственикът ще дойде. не мога да дойда И така чаках до самия край...
И тогава започна друга история. Вече хората играят главните роли в него. Прости хора.
Като начало край пътя веднага беше поставен щит с надпис: „На кучето, което ни научи на любов и преданост“. Плакатът непрекъснато се отвяваше от вятъра. Тогава обществеността на Толиати излезе с инициатива да се издигне истински бронзов паметник на Верни.
Две години след смъртта на кучето на кръстовището на Южното шосе и улица "Лев Яшин" е издигнат паметник с надпис "Паметник на предаността". Паметникът всъщност вече не е предназначен за кучето, а за самите хора. Да се помни. Събрани 250 хил. Уляновският скулптор Олег Клюев извая куче от бронз, по думите му: „Всичко, което се опитах да въплътя в работата си, беше безгранична преданост“. По идея на скулптора кучето, изваяно от бронз, "гледа в далечината с надежда в очите".
През 2003 г. в Деня на град Толиати е издигнат паметник. И сега на пътя, вече не живо, но бронзово куче замръзна. Скулптура висока един и половинаметър е монтиран на гранитен постамент, така че преминаващите по южната магистрала да имат впечатлението, че кучето обръща глава след преминаване на коли.
Скулптурата на вярното куче е един от символите на града. В Копенхаген има малка русалка, а в Толиати има паметник на куче, чиято преданост и вярност се е превърнала в легенда.