Панически страх от атака и
Здравейте! Казвам се Анастасия, на 21 години съм, нямам деца, не съм омъжена. Родителите ми са разведени, майка ми ме е отгледала, въпреки че не е загубила връзка с баща си. Но до 8-годишна възраст рядко го виждах. Има по-голям брат. Днес разбрах, че фобията ми е достигнала границата си, затова пиша тук. Страхът ми започна на 8 години. В клас в училище ни казаха какво да правим, ако бъдеш нападнат. В същото време в нашите учебници имаше страшни рисунки на лоши хора (мъже), които нападат деца. След този урок започна страхът ми, който по-късно премина във фобия. Той също беше подхранван от последващ разговор с майка ми вкъщи, която винаги ми казваше: „Когато излизаш от училище сам, без брат, внимавай, не говори с непознати, не ходи никъде с тях и ако има нещо, крещи.“ Оттогава всяко мое излизане на улицата беше съпроводено с напрежение, когато ходех сам. Гледах на всички хора с подозрение, особено на мъжете, и всеки път бях готов да добавя стъпка или бягане. Сега правя това, когато се прибера сама, когато вече е тъмно. След като се стъмни на улицата, не слушам музика със слушалки и вървя толкова бързо, че във всеки един момент мога да тичам с пълна скорост. През цялото време съм нащрек, през цялото време съм напрегнат. Стигна се дотам, че ако вървя с някого и този иска да завие по някаква улица, която ме страхува, аз се изправям и казвам, че няма да отида там, дори и насила да ме влачат, защото уж усещам, че има опасност: лоши хора, маниаци и прочие. Разхождайки се, когато е тъмно, мога да говоря с човек. Но ако наблизо има подозрителен човек или група момчета, аз се напрягам, постоянно ги гледам и съм готов всеки момент да хвана събеседника си и да го отведа оттамили да избяга с него/нея. Ако съм в такси, когато навън вече е тъмно, тогава съм готов всеки момент да изскоча от колата с пълна скорост, защото нямам доверие на шофьора. Дори когато е светло, внимателно оглеждам пътя и къде ще завие шофьорът, с кого си говори, пише си и за какво. Ако съм в автобуса за вкъщи с някого след свечеряване, непрекъснато проверявам всички за хора, които смятам за подозрителни или опасни. Страхът не ме напуска дори вкъщи, ако съм сам - някой гледа, някой иска да влезе, въпреки че разбирам, че това е всичко мое въображение. Днес на път за вкъщи в автобуса постоянно ме гледаше странно облечен и подозрителен мъж. Докато бях в автобуса бях постоянно в напрежение, не можех да се отпусна психически нито за минута и си кроех схема в главата как и на коя спирка да сляза и какво да правя, ако той слезе с мен. Сега се прибрах и почти избухнах в сълзи, защото не виждам изход. Този страх никога не изчезва, след като се стъмни, вече не мога да го контролирам. Всички ми казват да се успокоя и все ме питат защо съм толкова напрегната. Не знам какво да правя. Помогнете ми моля.
Питащ: Анастасия Възраст: 21
Психологът Гладкова Елена Николаевна отговаря на въпроса.
Фобичният страх, който парализира всяка дейност, очакването на атака във всеки момент и от всеки човек, който изглежда подозрителен, може да бъде резултат от голям брой причини и психологически травми, чийто произход в по-голямата си част е в детството.
Повечето от тези страхове са ирационални; не се потвърждават от реалността на ситуациите или травматичния опит на взаимоотношенията. Много от дъната са придружени от натрапчиви мисли, очакване на опасност във всеки момент, макар и със съзнателна оценкаситуации, човек може да стигне до извода, че страховете нямат подходяща основа.
Сега обаче е важно да разберете, че какъвто и да е този страх, ако той е свързан с влошаване на качеството на живот на човек, намаляване на контактите му с външния свят и други хора, тогава в такава ситуация е необходимо да се потърси съвет и помощ от специалист. Това могат да бъдат психолози и психотерапевти от различни школи и направления, въпреки че когнитивно-поведенческата терапия се счита за най-ефективната работа за преодоляване на такива страхове, особено в периода, когато се отстраняват основните симптоми на такъв проблем като страхове и фобии.
В допълнение към това как да се научите как да преодолявате атаки на неразумен страх и фобични прояви в такава работа, можете да се опитате да определите причината за проявата на такива соматични и психически реакции към ситуациите, в които се намирате.
Не се наемам да установя всички от вашето кратко описание на развитието на вашите страхове, но може да има ситуации, свързани с раздялата на родителите ви, както и дълбоки екзистенциални страхове, като страх от смъртта като цяло или страх да не станете жертва на насилие в частност.
Докато решите да работите със специалисти, препоръчвам ви няколко практични съвета за преодоляване на подобни страхове.
Тъй като пристъпите на страх и паника са придружени от учестено дишане и активиране на органите, отговорни за „спасяването на човек чрез бягство от опасност“, опитайте се да се обърнете към дихателни практики като контрол на дишането, когато възникнат необясними пристъпи на страх. Концентрирайте се върху собственото си дишане, опитайте се да вдишате, като броите "едно-две-три", и контролирайте издишването, като броите "едно-две-три-четири-пет". Като умишлено забавяте дишането си, виенамаляване на скоростта на постъпване на кислород в кръвта и забавяне на работата на всички органи, които зависят от кислорода - сърцето, мускулните реакции и др.
Опитайте се да „включите рационалното мислене“ в моментите на гърчове - опитайте се да си кажете, че трябва да има основателни причини за такова очакване на опасност или честотата на хората от вашето обкръжение да попадат в такива „очаквани“ ситуации през изминалия период е малка и вероятността нещо подобно да ви се случи сега също е малка. Факт е, че опасностите обикновено са неочаквани, непредсказуеми и се случват толкова бързо, че практически не остава време да се подготвите за тях и следователно „готовността за опасност във всеки момент“ може само да ви умори, да притъпи реакциите ви и да отслаби силите ви, които може да са необходими в решаващ момент. Това е равносилно на факта, че ще тренирате за постигане на някакъв резултат толкова често и с такова усърдие, че докато трябва да положите усилия, за да го постигнете, просто няма да ви останат.
Обърнете се към практиките за медитация, които ще ви помогнат да овладеете основите на релаксацията на цялото тяло и отделните мускулни групи, което също помага за увеличаване на контрола върху цялото тяло и неговите реакции.
Всичко това обаче трябва да се приложи към работата за идентифициране на причините за самите страхове, така че все още не можете да правите без работа с психолози.
Страхът плаши само когато причината за появата му не е ясна. Затова работата по изясняване на причините за страха е най-важният компонент в работата с паническите страхове и фобии.