Папилома невус - Информация по дерматология
Клетките на папилома на Nevus непрекъснато продължават процеса на трансформация: потапяйки се в дълбоките участъци на дермата, те започват да се разтягат, придобиват вретеновидна форма и образуват снопови структури, характерни за фиброзната тъкан, т.е. възниква фиброза.
Има два вида фибротизация на невусните клетки: в някои случаи клетките са удължени, губят ядрата си и значително се удебеляват поради изразено образуване на колаген и хиалиноза. В други наблюдения се откриват необичайни, особени трансформации на невусни клетки, информация за които не сме виждали в литературата: клетките на папилома на невус стават по-тънки, разтягат се, разположени успоредно една на друга, образуват вълнообразни лъчеви структури с тесни празнини. В същото време малки тъмни заоблени пикнотични ядра могат да се видят във фиброзирани невусни клетки. Тази картина е наречена "космите на Венера"
Честотата на папиломите на невусите нараства в средна и напреднала възраст и макроскопски има различни прояви. Трансформациите на невуса засягат външните характеристики: от малко родилно петно в младостта, с течение на времето се превръща или в неравна плака, или в обемна полиповидна формация, понякога с папиларна повърхност под формата на черница или със сивкаво-жълтеникава гладка повърхност (последните за предпочитане се наричат инволюционни невуси. Често жълтеникави, плътни, неестетични образувания, подобни на плака, се откриват в областта на носа, което в класа СЗО са изолирани под името "фиброзни папули на носа".
Хистологичната картина на различни клинични прояви на фиброзирани невуси е представена от масивни фасцикуларни разраствания на фиброзна тъкан с хиалиноза, има струпвания на извънклетъчен меланин и единичнималки групи от невусни клетки. Наличието на огнища на пролиферация на меланоцити в базалния слой на епидермиса помага при диагностицирането на тези неоплазми (особено инволюционния невус). Този факт, според нас, може да се обясни с понятието "резистентност на locus minoris", т.е. зоната на най-малко съпротивление срещу пролиферацията на епидермални меланоцити, които, потапяйки се в дермата и фиброзирайки, подхранват интрадермалния невус, така да се каже, допринасяйки за неговия растеж.
Фиброзирането на невуса завършва поетапния инволюционен път на прост невус и е финалът в дългосрочната постепенна трансформация на епидермалните меланоцити през фазата на невоидни и невусни клетки във фиброзна тъкан. Хистологичните и клиничните характеристики на всеки вариант на прост невус показват етапите на развитие на тази нозологична единица, но на практика те могат да бъдат определени като форми. Тази концепция се потвърждава от важен признак за инволюция на меланоцитите: загубата на функционални свойства от невусните клетки за синтеза на пигмента меланин, които са характерни за меланоцитите. Тъй като меланоцитите се движат от епидермиса към дермата, образуването на пигмент се запазва само в невусните клетки на субепидермалната зона на дермата, а в неговите дълбоки участъци може да се види меланиновият пигмент само в меланофаги или извънклетъчно разположен пигмент под формата на бучки.
Не само невусните клетки, но и пигментът меланин имат склонност да се гмуркат в дълбоките участъци на дермата. Пигмент под формата на бучки с различни размери, разположен извънклетъчно, може да се открие в силно пигментирани невуси от различни варианти и в различни части на дермата.
Особено много от него се намира в силно пигментирани диспластични невуси, докато пигментът меланин, проникващ през базалната мембрана на меланоцитите, навлиза в цитоплазматакератиноцити или разпределени като пигментирани бучки извънклетъчно в дермата.
Особеност на пигмента меланин е способността му да прониква в лумена на лимфните съдове и да навлиза в регионалните лимфни възли с лимфния поток, намирайки се в цитоплазмата на макрофагите - меланофаги или под формата на извънклетъчни клъстери. Този факт понякога се тълкува от неопитни патолози като метастази на пигментиран меланом в лимфните възли, което е груба диагностична грешка, тъй като не се откриват злокачествени меланомни меланомни меланоцити.
Пример: приети са за консултация хистологични препарати от лимфен възел с диагноза "метастази на пигментен меланом". От анамнезата е известно, че пациентът открива увеличени болезнени лимфни възли в слабините. Направена му е ексцизионна биопсия на лимфен възел с последващо хистологично изследване. При изследване на препаратите се откриват признаци на лимфаденит, синусова хистиоцитоза, субкапсуларно се откриват лентовидни и фокални натрупвания на макрофаги, натоварени с кафеникав пигмент меланин, и бучки меланин. При преглед на пациента върху кожата на подбедрицата се открива тъмнокафяво, почти черно петно с диаметър 0,6 см, дебелина 0,2 см. Направена е тотална биопсия на петното и хистологично изследване разкрива силно пигментиран прост невус със смесена структура.
Този пример показва картината на "меланоза" на лимфния възел, т.е. лимфогенно проникване на меланиновия пигмент в него от напълно доброкачествена, силно пигментирана меланоцитна неоплазма на кожата - невус. Хистологичната диагноза "метастази на пигментен меланом" е направена погрешно, тъй като основната диагностична характеристика е атипичният злокачествен меланом меланоцити влимфен възел не е открит.
Симптоми на папиломен невус
Клиничната диагноза на различни варианти на прости невуси обикновено не е много трудна, с изключение на случаите, когато е имало анамнеза за травма и свързани с нея язви и възпалителни промени, както и възпаление на космените фоликули, които стимулират бързия растеж на пигментни неоплазми.
Когато полипозните невуси са локализирани в области на хронична травма с признаци на травма и възпаление, е показана ексцизия с електрокоагулация на леглото или хирургична ексцизия в рамките на здрави тъкани с проверка на клиничната диагноза на папилома на невус чрез хистологично изследване.
В допълнение към обикновените невусни папиломи има голям брой различни клинични и морфологични форми на доброкачествени меланоцитни неоплазми: ювенилен невус, син невус, невус на Сътън, гигантски вроден невус, невус на Ота, невус на Ито, "монголско" петно, лентигинозна меланоцитна дисплазия (диспластичен невус), ме на Дюбрейл ланоза (петно на Хатчинсън), невус на Рийд.
Всички тези тумори са с меланоцитен произход, но имат различни биологични характеристики, те трябва да бъдат диференцирани по клинични и морфологични характеристики, като се използва клинична и хистологична класификация.