Папуаско-индонезийска сватба
Булката, както се очакваше, в бяло, а младоженецът в европейски костюм заеха местата си пред събралите се гости. Поканени роднини, в ярки национални одежди, изпълниха църковния салон. Червени рокли, украсени със златна бродерия, заслепиха окото. Деца, почти ангелчета в кристално бели тоалети, грееха в усмивки на прекрасни лица.
Бяха прочетени молитви с напевен глас, произнесени бяха поздравления. Младите хора сложиха пръстени един на друг, залата застана в уважение. След сватбата всички гости бяха поканени последователно за обща снимка с младоженците. Първи бяха родителите и близките роднини.
След това далечни роднини, приятели, съседи и изведнъж ... папуаси! Цяла група мъже седяха на задните редове и изобщо не привличаха вниманието до момента, в който излязоха пред публика. Видът им изобщо не отговаряше на празника, но щом са тук, значи са поканени! Национални раирани шапки, колиета, екстравагантни прически, черни къдрави бради веднага привлякоха вниманието ми.
Някой беше бос, а някой със скъсани обувки. Един от папуасите дойде в празнична котека с вързана плитка! Вярно, жилетка беше отворена през раменете. Явно беше предназначено за специални поводи. Ако го закопчаете, скривайки котеката, тогава ще ви трябват панталони, но очевидно нямаше панталони.
Дошлият в папуанската църква дълго не можеше да се успокои, поразен на място от тоалета на булката. Приятели го прегърнаха, опитвайки се да го поставят в обща линия за снимане, убеждаваха поканените фотографи да не се движат напред, а папуасът дори не разбра отговорността на момента. Скрийте поне булката! По всякакъв възможен начин той се опита да направи три крачки напред, за да запомни жена на някой друг за цял живот.
След това се дръпнаха "култивираните" папуаски семейства и накраяцеремония, свещеникът ни покани да бъдем отпечатани на сватбената снимка.
След това забавление гостите седнаха в коли, а папуасите се качиха в пикапа, цялата колона тръгна да продължи банкета.