Павловская, "Ерусалимският артишок - растението на бъдещето" - BezFormat
Това са думите на академик Николай Иванович Вавилов. С него е напълно съгласен Павлов Е.Д. Книга–ръководител на Южен регионален научно-производствен център за семепроизводство на ерусалимски артишок „Нови технологии” и голям ентусиаст в отглеждането на тази интересна култура.
На годишната агропромишлена изложба „Кубанская ярмарка“ Иван Петренко, първи заместник-председател на Законодателното събрание , се заинтересува от сортовете ерусалимски артишок от New Technologies LLC. Вдясно - Юджийн Книга
-Евгений Дмитриевич, Южен регионален научно-производствен център "Нови технологии" - вашето дете?
Автор на сортовете е доктор на селскостопанските науки, професор, академик на Международната академия по енергийни науки Николай Паско, който отглежда ерусалимски артишок повече от 40 години. Ние отглеждаме семенния материал от неговата селекция с научната подкрепа на този учен.
–Кажи ни какво е ерусалимският артишок?
- Растението е невероятно. Първоначално от Америка, дължи името си на индианското племе Тупинамбу. Нарича се още земна круша, грудков слънчоглед, йерусалимски артишок, полска ряпа, канадски картоф, многогодишно растение от семейство Айстрови, близък роднина на слънчогледа и артишока.
Външно наземната му част прилича на слънчоглед: високо стъбло (2-3 метра), съцветия са малки кошници. В подземната част се образуват грудки, достигащи тегло от 40 до 150 грама. По производителност той надминава картофите, захарното цвекло, царевицата, тъй като се използва цялата биологична маса - стъбла и грудки, тоест „върхове и корени“.
Невзискателен към климата, почвата,устойчив на суша, има висок процент на възпроизводство. Невзискателната земна круша към условията на отглеждане и способността да се обработват неплодородни почви позволява да се използва върху почви, неподходящи или неподходящи за други култури, както и за възстановяване на деградирали и замърсени земи. Ерусалимският артишок е три пъти по-ефективен от повечето полски култури по отношение на използването на слънчевата енергия. Един хектар ерусалимски артишок е в състояние да абсорбира въглероден диоксид от въздуха и да освободи кислород 1,5 пъти повече от един хектар възрастна гора.
На едно място може да расте без намаляване на добива до четири до пет години. Практически не се влияе от вредители и болести. Стъблата и грудките не натрупват нитрати, пестициди. По този начин ерусалимският артишок е екологично чиста култура. Грудките и стъблата му съдържат захар, протеини, нишесте, витамини, аминокиселини, минерални соли, пектин, инулин.
Разнообразието от вещества в състава на ерусалимския артишок го дарява с много полезни свойства, които водят до широк спектър на неговото приложение. Ето защо на изложението "Кубански панаир 2013" нашият щанд беше много популярен сред земеделските производители.
–Каква е ползата от това за обикновения човек?
- Ерусалимският артишок има различни ползи за здравето. У нас като лечебно растение е известно от 17 век. Съдържанието на витамини C, D, желязо и цинк в клубените на ерусалимския артишок е три пъти по-високо, отколкото в морковите. По съдържание на минерални соли на желязо, фосфор, калий и цинк той значително превъзхожда картофите, цвеклото и морковите.
Грудките на ерусалимския артишок натрупват инулин, който регулира обмяната на веществата в човешкото тяло и понижава нивата на кръвната захар.
Познавачи на традиционната медицинаима над триста рецепти за използване на ерусалимски артишок, смесен с различни лечебни билки за профилактика или лечение на всички човешки заболявания, те твърдят, че могат да лекуват анемия, да премахват солите от ставите и радионуклидите от тялото и да възстановяват функциите на сърцето и кръвоносните съдове.
Включването на ерусалимски артишок в диетата има благоприятен ефект върху цялата храносмилателна система, предотвратява развитието на много заболявания. Веществата, съдържащи се в тази грудка, допринасят за изтичането на жлъчката от жлъчния мехур и черния дроб. Органичните киселини имат неутрализиращ ефект върху агресивните свободни радикали и недоокислените метаболитни продукти. В същото време се нормализират физиологичните алкални реакции, необходими за пълната ферментация на храната. Ерусалимският артишок повишава устойчивостта към бактериални и вирусни инфекции на храносмилателните органи, както и към различни паразити, подобрява имунитета.
Може да се консумира сурово. Пулпът от сочни грудки, особено ако се събират през зимата, има вкус на зелев пън. Освен това се вари, пържи, пече, осолява, маринова, суши, от него се приготвят хайвер, конфитюр и сиропи. Пресните листа се консумират като салата.
Едно от уникалните свойства на ерусалимския артишок при хранене на животни е увеличаване на добива на мляко и увеличаване на съдържанието на мазнини в млякото при крави, овце, кози, свине майки, наддаване на тегло на животните и увеличаване на производството на яйца от птици.
-Защо, въпреки всичките му предимства, ерусалимският артишок все още не вирее във всяко наше домакинство? Не изглежда ли, че има нужда от много поддръжка?
- Технологията на отглеждане е доста проста. Засаден, направен няколко култивации рано и забравен до прибиране на реколтата. Това е накратко за грижата за ерусалимския артишок. За него най-важното е успешен старт, тогава той дори запушва плевелите. Защото на едно мясторасте четири до пет години, тоест не е необходимо да го засаждате през следващите години - само култивирайте и прибирайте реколтата.
Още през 1911 г. известният агроном V.I. Козловски: „Това е единственото растение от всички култивирани, което не се страхува от замръзване, суша, дъжд или изтощена почва, прави без оборски тор, ражда изобилно на едно място в продължение на десетилетия и, което също е важно за нас (въпреки че е тъжно да признаем), не изисква почти никакви грижи. В същото време не ни наказва, както другите растения, за небрежност в лятната работа или за „неизкопаване“ за зимата. С една дума, това е идеално растение, изпратено от самата съдба на нас, славяните.
–Може ли ерусалимският артишок наистина да не се изкопава за зимата?
„Това е най-добрият начин да го съхранявате. За разлика от картофите, ерусалимският артишок има тънка деликатна кожа, която неизбежно се уврежда по време на прибиране на реколтата. Поради това може да се съхранява след изкопаване не повече от два месеца. Но от друга страна, той е забележително запазен в земята, а презимуваното става още по-вкусно. Клубените понасят студове до 40 градуса, а след размразяване напълно запазват всички хранителни и вкусови качества, както и свойствата на растеж.
–Как да съхраняваме за по-дълго време?
- Има доказана технология за преработка на топинамбур на прах и чипс, които се съхраняват две години, като се запазват полезните качества на пресните зеленчуци. В Краснодарския край има център за преработка на ерусалимски артишок. Прахът, предвид неговите ползи за човешкото тяло, се използва като добавки в хлебни и сладкарски изделия.
В момента екипът на катедрата по производство на храни работи върху проблема с преработката и дългосрочното съхранение на ерусалимския артишок под ръководството на кандидата на техническите науки Марина Александровна КожуховаКубански държавен технологичен университет, на който доставяме грудки от ерусалимски артишок за изследователска работа. Вече са създали рецепта и технология за получаване на пюре от ерусалимски артишок, смесено с горски плодове, плодове - кайсия, череша, ябълка (имах възможността да опитам такова пюре).
–Корените на ерусалимския артишок имат сложна форма. Затруднява ли прибирането и преработката?
– Академик Н.М. Паско отдавна е разработил сортове, които имат почти правилна кръгла или крушовидна форма; такива грудки са удобни за събиране и обработка. Клубените на такива сортове са особено технологични в мивката, което е особено важно при използването на ерусалимски артишок за хранителни цели. Нашият изследователски и производствен център отглежда точно такива сортове.
–Има ли предпоставки ерусалимският артишок да заеме достойно място сред основните, традиционни земеделски култури в нашия регион?
Няма по-подценявана култура у нас от ерусалимския артишок. Ще дам накратко историята на появата и развитието на това растение в България. През 1921 г. по указание на Съвета по труда и отбраната Н.И. Вавилов донесе ерусалимски артишок от Америка, който трябваше да стане втори хляб и да реши проблема с храната в СССР. Вавилов започна активна пропагандна кампания за задграничната си дива. През 1933 г. се провежда Първата всесъюзна конференция по грудковия слънчоглед. А през 1937 г. Народният комисариат по земеделие прие резолюция за задължителното отглеждане на ерусалимски артишок от колективните ферми. За съжаление планът да се нахрани България с ерусалимски артишок се провали. Скоро Вавилов беше репресиран и проектът бавно беше затворен.
Днес проблемът за разпространението на ерусалимския артишок се разглежда от различен ъгъл. С развитието на медицината продължителността на живота се е увеличила. Учените обаче са все по-загрижени за значително влошеното здравевъзрастни хора. Причината за това са четирите неблагоприятни фактора на нашия цивилизован живот: заседнал начин на живот, наднормено тегло, алкохол и тютюнопушене.
Според Научноизследователския институт по ендокринология и метаболизъм в нашата страна около 4 милиона души страдат от открита или латентна форма на диабет, до 10 милиона души страдат от атеросклероза и метаболитни нарушения, по-специално затлъстяване. В тази връзка учените смятат, че ерусалимският артишок и хранителните продукти от него, притежаващи уникални лечебни свойства, трябва да заемат същото място в нашата диета като картофите. Заложено е здравето на нацията.
Програмата е насочена към подобряване на условията за отглеждане на картофи и ерусалимски артишок. Силно се надявам, че след приемането му популярността на тази уникална култура рязко ще нарасне.