Пепеляшка с прочетени снимки
Пепеляшка. Приказка за деца
Автор на приказката "Пепеляшка" Шарл Перо
Годините от живота на писателя 1628-1703
Пепеляшка. Шарл Перо
Един богаташ след смъртта на жена си се ожени втори път за вдовица, много арогантна и арогантна. Тя имаше две дъщери, които приличаха на майка си по всякакъв начин, също толкова горди. И имаше дъщеря, кротка и мила, цялата в мъртвата майка.
Мащехата веднага не хареса доведената си дъщеря заради красотата и добротата й. Тя принуди бедното момиче да върши най-мръсната домакинска работа: да мие чиниите, да мете стълбите и да търка подовете.
Доведената дъщеря спеше на тавана, под самия покрив, върху твърда сламена постелка. А сестрите й живееха в стаи с паркет, където имаше богато обзаведени легла и големи огледала, в които човек можеше да се види от глава до пети.
Бедното момиче търпеливо понасяше всички обиди и не смееше да се оплаче на баща си. Все пак той само щеше да й се скара, защото във всичко се подчиняваше на новата си съпруга.
След като свършеше работа, момичето се скриваше в ъгъла до огнището и сядаше на пепелта и за това я наричаха Пепеляшка.
Но дори в изцапаната си рокля Пепеляшка беше сто пъти по-красива от сестрите си в луксозните си тоалети.
Един ден царският син устроил бал и поканил на него всички богати хора от кралството. Покана за кралския бал получиха и сестрите Пепеляшка. Те бяха много щастливи и започнаха да избират тоалети и прически, за да се изправят. А Пепеляшка добави още една нова грижа: да глади полите на сестрите си и да колоса яките им.
Сестрите говореха само за това как да се обличат по-добре. Посъветваха се с Пепеляшка, защото имаше добър вкус. Пепеляшка им дала най-добрия съвет и дори им предложила да ги срешат, на което те с готовност се съгласили.
Най-накрая щастливият час настъпи: сестрите се качиха в каретата и потеглиха към двореца. Пепеляшка дълго време ги гледаше и когато каретата изчезна от погледа, тя започна да плаче.
Изведнъж се появила лелята на Пепеляшка, видяла я разплакана и попитала какво й е.
- Бих искал да. така искам. И Пепеляшка плака толкова горчиво, че не можа да довърши.
Тогава лелята - а тя беше магьосница - каза на Пепеляшка:
- Искаш ли да отидем на бала?
- О, много! Пепеляшка отвърна с въздишка.
— Добре — каза лелята. „Ако обещаеш да ми се подчиниш, ще се погрижа да стигнеш дотам. Иди в градината и ми донеси тиква.
Пепеляшка веднага изтича в градината и откъсна най-хубавата тиква.
Магьосницата издълбала тиквата, така че да остане само една кора, и я ударила с магическата си пръчка. В същия момент тиквата се превърна в красива позлатена каляска.
Тогава магьосницата погледна в капана за мишки, в който имаше шест живи мишки. Тя каза на Пепеляшка да повдигне малко вратата на капана за мишки и всяка мишка, която изскочи оттам, да удря с магическата си пръчка. Мишката веднага се превърна в чистокръвен кон и скоро шест коня с прекрасен миши цвят стояха впрегнати в каретата.
Тогава магьосницата леко докоснала Пепеляшка с магическата си пръчка и в същия миг роклята й се превърнала в красив тоалет от златен и сребърен брокат, украсен със скъпоценни камъни. След това тя даде на Пепеляшка чифт прекрасни стъклени чехли. Елегантната Пепеляшка се качи в каретата.
На раздяла магьосницата строго нареди на Пепеляшка да не остава на бала повече от полунощ. Ако остане там дори още минута, каретата й отново ще стане тиква, конете - мишки, а брокатената премяна - стара рокля.
Пепеляшкатя обеща да напусне бала навреме и отиде в двореца, извън себе си от радост.
Принцът беше информиран, че е пристигнала някаква млада принцеса, която никой не познава. Той побърза да я посрещне, подаде й ръка, когато тя слезе от каретата, и я заведе в залата, където гостите танцуваха.
Веднага настъпи пълна тишина: танците спряха, цигулките замлъкнаха - всички бяха толкова поразени от прекрасната красота на непознатата. Само във всички ъгли те шепнеха:
- О, колко е красива!
Самият крал прошепнал на царицата, че отдавна не е виждал толкова красиво и мило момиче.
Принцът настани Пепеляшка на най-почетното място и след това я покани на танц. Той не се отделяше от нея нито за минута и непрекъснато й шепнеше нежни думи. Пепеляшка се забавляваше с цялото си сърце и напълно забрави за това, което магьосницата наказа. Стори й се, че още няма единайсет часа, когато изведнъж часовникът започна да бие полунощ. Пепеляшка скочи и без да каже нито дума, хукна към изхода. Принцът се втурна след нея, но не успя да я настигне.
В бързане Пепеляшка загуби една от стъклените си чехли на стълбите. Принцът внимателно я вдигна и попита стражите, които стояха пред портите на двореца, дали някой е видял принцесата да си тръгва.
Стражите отговориха, че никой не е напуснал двореца, освен едно младо момиче, много бедно облечено и приличащо повече на селянка, отколкото на принцеса.
И Пепеляшка изтича у дома задъхана, без каляска, без коне, в старата си рокля. От целия й тоалет не беше останало нищо, освен една стъклена пантофка.
Когато сестрите се върнаха от бала, Пепеляшка попита дали са си прекарали добре.
Сестрите отговорили, че на бала е дошла непозната красавица, която спечелила принца и всички гости. Но щом часовникът удари полунощ, тя избяга толкова бързо, че паднастъклената ти чехла. А принцът вдигна обувката си и до края на бала седеше и я гледаше. Явно е влюбен в красавицата, която притежава този стъклен чехъл.
Сестрите казаха истината. Няколко дни по-късно принцът наредил на глашатаите да обявят в цялото кралство, че ще се ожени за момичето, което ще пасне на стъклената пантофка.
Започнаха да пробват обувката първо за принцесите, после за херцогините и всички придворни дами, но нито една не падна на крака й.
Те донесоха обувката на сестрите Пепеляшка. Те се редуваха да се опитват с всички сили да притиснат крака си в обувката, но нищо не се получи.
Пепеляшка, която беше в същото време, позна чехъла си и, смеейки се, каза:
„Нека опитам и да видя дали тази обувка ми става.“
Сестрите й се смееха и се смееха. Но придворният, който пробваше обувките на момичетата, погледна внимателно Пепеляшка и видя колко е хубава. Той каза, че му е наредено да пробва всички момичета в кралството, настани Пепеляшка и започна да й обува обувката. И обувката се обува безпроблемно, все едно е правена по мярка на Пепеляшка.
Сестрите бяха много изненадани. Но те бяха още по-изненадани, когато Пепеляшка извади втората обувка от джоба си и я сложи на другия си крак.
В този момент се появи магьосник. Тя докосна роклята на Пепеляшка с пръчката си и тя отново се превърна в разкошен тоалет.
Тогава сестрите разпознаха в Пепеляшка същата красавица, която беше на бала. Те се втурнаха на крака и започнаха да искат прошка за всички обиди, които тя понесе от тях. Но Пепеляшка ги вдигна, целуна ги и каза, че прощава от дъното на сърцето си и моли винаги да я обича.
Пепеляшка, в нейния блестящ тоалет, беше отведена в двореца. На младия принц тяизглеждаше още по-красива от преди и няколко дни по-късно те се ожениха.
А Пепеляшка, която била толкова мила, колкото и красива, взела сестрите си със себе си в двореца и в същия ден омъжила и двете за двама благородни придворни.