Перекопско-Чонгарска операция (1918-1920), Тайните на вековете
Най-голямата драма на 20 век е гражданската война в България. Тази въоръжена борба между различни групи от населението, продължила няколко години, с активната намеса на чужди сили, премина през различни етапи и етапи, прие различни форми, включително въстания, бунтове, разпръснати сблъсъци, широкомащабни военни операции с участието на редовни армии, действия на въоръжени отряди в тила на съществуващи правителства и държавни образувания. (Гражданска война в България. Кръстопът на мнения. М-, 1994. С. 43.) Войната се води по фронтовете, чиято обща дължина достига 8 хил. км.
Победата на Октомврийската революция от 1917 г. разделя българското общество на три основни сили, различно свързани с новата власт. Съветското правителство беше активно подкрепено от по-голямата част от индустриалния и селския пролетариат, градската и селската беднота (дребни занаятчии, дребни търговски служители и др.), Част от офицерите (като правило по-ниски чинове) и интелигенцията.
Активно се противопоставиха едрата индустриална и финансова буржоазия, помешчиците, значителна част от офицерството, редиците на бившата полиция и жандармерия, част от висококвалифицираната интелигенция. Най-многобройната група е колебливата част, която често просто пасивно наблюдава събитията, но непрекъснато е въвлечена в класовата борба от активните действия на първите две сили. Това са градската и селската дребна буржоазия, селячеството, пролетарските слоеве, желаещи „граждански мир“, част от офицерството и значителен брой интелектуалци. (Шевотсуков П. А. Страници от историята на гражданската война: Поглед през десетилетия. М., 1992. С. 10–11.)
Чуждестранната интервенция, започнала през пролетта на 1918гдопринесли за разгръщането на гражданската война в България. Войските на Антантата кацат в Мурманск, Владивосток, нахлуват в Централна Азия и Закавказието. Германските войски окупираха Крим, кацнаха във Финландия и Новоросийск. В края на май започва бунтът на чехословашкия корпус. Няколко седмици по-късно чехите поеха контрола над някои градове по Транссибирската железница. Бунтът съживи дейността на противниците на съветската власт. Източният фронт е създаден за борба с тях. Бялото движение набира сила в южната част на страната: казаците на Дон, водени от атаман П. Н. Краснов, Доброволческата армия на генерал А. И. Деникин в Кубан, дашнаците и мусаватистите в Закавказието.
Полската офанзива отново разпали затихващата гражданска война. Врангеловите части преминаха в настъпление в Южна Украйна. Революционният военен съвет на Съветската република издава заповед за създаване на Южен фронт срещу Врангел. В резултат на тежки боеве съветските войски спряха врага.
Фрунзе ги оцени по следния начин: „Провлакът Перекоп и Чонгар и свързващият ги южният бряг на Сиваш представляваха една обща мрежа от предварително издигнати укрепени позиции, подсилени от естествени и изкуствени препятствия и бариери. Започнали със строителство още в периода на Доброволческата армия на Деникин, тези позиции са подобрени от Врангел с особено внимание и грижа. В изграждането им участват както български, така и френски военни инженери, като при изграждането е използван целият опит от империалистическата война. (Фрунзе М.В. Избрани произведения. М., 1950. С. 228–229.)
Основната отбранителна линия при Перекоп минаваше по протежение на турската стена (дължина - до 11 км, височина 10 м и дълбочина на рова 10 м) с 3 линии телени препятствия в 3-5 колове пред рова. Втората отбранителна линия, на 20-25 км от първата,беше силно укрепена позиция Ишун, която имаше 6 линии окопи, покрити с бодлива тел. В посока Чонгар и Арабатската коса бяха създадени до 5–6 линии окопи и окопи с бодлива тел. Само защитата на Литовския полуостров беше сравнително слаба: една линия окопи и бодлива тел. Тези укрепления, според Врангел, правят "достъпа до Крим изключително труден ...". (Бял бизнес. S. 292.)
Основната групировка на войските на Врангел със сила до 11 хиляди щикове и саби (включително резерви) защитаваше Перекопския провлак в секторите Чонгар и Сиваш на фронта. Командването на Врангел концентрира около 2,5-3 хиляди души. Над 14 хиляди души бяха оставени в резерва на главното командване и бяха близо до провлаците в готовност да укрепят посоките на Перекоп и Чонгар. Част от войските на Врангел (6-8 хиляди души) се бият с партизаните и не могат да участват в битките на Южния фронт. Така общият брой на армията на Врангел, разположена в Крим, е около 25-28 хиляди войници и офицери. Имаше над 200 оръдия, много от които тежки, 45 бронирани машини и танкове, 14 бронирани влака и 45 самолета.
Войските на Южния фронт имаха 146,4 хиляди щика, 40,2 хиляди саби, 985 оръдия, 4435 картечници, 57 бронирани превозни средства, 17 бронирани влака и 45 самолета. (Съветска военна енциклопедия. Т.6. М.: Военно издателство, 1978. С. 286). Има и други данни за броя и състава на войските на Врангел, тоест те са имали значително превъзходство в силата над врага. Те обаче трябваше да действат в изключително трудни условия, за да пробият мощната ешелонирана отбрана на врангелите.
Първоначално Фрунзе планира да нанесе главния удар в посока Чонгар със силите на 4-та армия (командващ В. С. Лазаревич), 1-ва кавалерияармия (командир С. М. Будьони) и 3-ти кавалерийски корпус (командир Н. Д. Каширин), но поради невъзможността да поддържа Азовската флотилия от морето, той е прехвърлен в посока Перекоп от силите на 6-та армия (командир А. И. Корк), 1-ва и 2-ра (командир Ф. К. Миронов) кавалерийски армии. 4-та армия и 3-ти кавалерийски корпус започват спомагателна атака срещу Чонгар.
Най-голямата трудност беше атаката срещу отбраната на Врангеловите войски в посока Перекоп. Командването на Южния фронт реши да ги атакува едновременно от две страни: с една част от силите - отпред, в челото на позициите на Перекоп, а другата, след преминаване на Сиваш от Литовския полуостров, - във фланг и тил. Последното беше решаващо за успеха на операцията.
Ситуацията в района на главната атака на Южния фронт се усложни. По това време в посока Чонгар все още тече подготовка за форсиране на Сиваш. Настъплението на предните части на 9-та пехотна дивизия по Арабатската коса беше спряно от артилерийски огън от корабите на Врангел.
16-та и 7-ма кавалерийски дивизии влязоха в битката срещу кавалерийския корпус на Барбович, който спря кавалерията на противника и я хвърли върху линията на укрепленията.
Победата на съветските войски над Врангел беше спечелена на висока цена. Само по време на нападението на Перекоп и Чонгар войските на Южния фронт загубиха 10 хиляди убити и ранени. Дивизиите, които се отличиха по време на щурма на кримските укрепления, получиха почетни титли: 15-та - "Сивашска", 30-та пушка и 6-та кавалерия - "Чонгарска", 51-ва - "Перекопска".
Поражението на Врангел слага край на периода на чужда военна намеса и гражданска война в Съветска България.