Песен за златна коса
Награда фенфик "Песен на златокосата"
Да, обичам епично и красиво, какво мога да направя))
Част от историята е взета от тук - http://norse.ulver.com/src/konung/jomsvik/ru.html#_ftnref44
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Вятър в лицето, Времето звънешеи. Късметът няма да ви изостави
Той се роди през нощта Близо до средата на зимата, Когато вятърът вие Като зла вълчица.
И бащините ръце Бяха първата милувка, Солта и брашното станаха Първата му храна. Стана първата лъжица Острието на меч.
- Виж колко къдрава! Злато, не къдрици. Това е знак от Всевишния - Синът ще има късмет, - Така каза бащата.
Майка му го галеше, Златни къдри На малкия си син Нежно сресана. И детето се засмя, Като я чу как пее.
Вятър в лицето, Времето звънешеи. Късметът няма да ви изостави
Летяха годините, Тичаха като вълк, Течаха като река, Пълзяха като змия.
Синът започна да споделя с баща си Трудите на кампанията Той гледа смело В очите на тъмната бездна, Каквото гледа отдолу В техния горд кораб.
Вятърът гали момчето Златни къдрици, Луната грее от небето - Вятърът е близнак - Бледоликата луна Песен песен пее.
Вятър в лицето, Времето звънешеи. Късметът няма да ви изостави
Битката беше жестока, Смъртта и тъмнината се смееха, Отваряйки стадото, Виждайки смъртта на мнозина.
Битката беше жестока, Но да си пленник е по-лошо, От това, дрезгав в вик, Да паднеш, както паднаха стотици.
Слънцето изгряваше Над кървавата жътва. Бърза помощ Затворниците чакат.
засадени до Онези, които са назначени Смъртта е жестока. Краката им бяха вързани. Мечът на палача е готов.
Вятър в лицето, Времето звънешеи. Късметът няма да ви изостави
- Страхувате ли се от смъртта? Първият беше попитан. - Смъртта е над всички нас, Защо да се страхуваме от нея? Отговорено преди При силен удар Главата отлетя.
- Страхувате ли се от смъртта? - Не, тя разперва криле над всеки . Няма страх от нея, - Така вторият отговори.
На палача на работата Много падна. Всички бяха попитани: - Страхувате ли се от смъртта?
Всеки от тях отговори Смело и с подигравка. И хората се чудеха на това безстрашие.
Вятър в лицето, Времето звънешеи. Късметът няма да ви изостави
Вятърът е пълен с мъка - Вечно ще Не си играй със златните коси на тези Млади.
Той тихо предава Песента, която майката пееше, Утешавайки сина, Сресвайки къдриците.
Тук отгледаха човека, Смъртта наближава. Погледна в очите. - Страшно ли е? тя попита.
- Няма страх от смъртта, Аз не се страхувам от смъртта. Само жалко с кръвта Мърся си косата.
Вятър в лицето, Времето звънешеи. Късметът няма да ви изостави
Тук един грабва Златни нишки, И палачът носи Мечът над човека е остър.
Само този удар на палача беше грешен. Само млад воин Не чаках смирено -
Той отметна назад глава. Ударът падна върху ръцете, Какво държеше здраво Златни къдрици.
Вятър в лицето, Времето звънешеи. Късметът няма да ви изостави
Викът беше ужасен. Младият мъж се смее: - Какъв боклук е безполезен Напъхан в косата ти?
Точно така, вятърът аз, Чии са тези ръце Забити в косата ти?
Привърженикът на палача Вие като куче, Кръвта тече като река От пъновете му -
Отсечен на раменете Този удар е грешен Ръце, които държаха Златни къдрици.
Вятър в лицето, Времето звънешеи. Късметът няма да ви изостави
"Време е да се полюбуваме на късмета му, - Хората шепнеха, - Да знаем, ние сме пазени от боговете, Не е угодно на Всевишния За да падне убит"
- На колко изравнихте? Той беше помолен. - Колко време живяхте в света Зими, и години, и пролети?
- Ако оцелея Тази година е щастлива - Ще има осемнадесет Зими, откакто съм се родил.
Вятър в лицето, Времето бешеипръстено. Късметът няма да ви изостави
Врагът се оттегли Палачи от човека, Пуснете с мир От чужд бряг.
Пак вятър гали Златни нишки, Пак ехти луната Смелата песен на вятъра. Вятърът отново лети Къдрите са златни.
Вятър в лицето, Времето бешеипръстено. Късметът няма да ви изостави