Плащане на комунални услуги и изграждане на комунални тарифи, Fin Expert Group
Много комунални услуги са присъщи монополисти. Тъй като населението е силно зависимо от тях, те са принудени да се подчиняват на правилата, определени от тези правила без съмнение. Това се отнася както за качеството на услугата, така и за заплащането на предоставените услуги. Тази позиция позволява на някои комунални услуги да се чувстват като "господари на положението". Понякога те дори не информират заинтересованото население за увеличението на техните тарифи. Вярно е, че има държавни антимонополни органи, които контролират тарифите.
Никой официален орган обаче не може да замени контрола от най-заинтересованата страна - самият потребител. Междувременно, според традицията, възможностите за този контрол са много ограничени, тъй като комуналните компании не се отчитат пред населението за работата си. Те не се отчитат на онези жилищни организации, с които са свързани с договори за услуги.
Гражданският кодекс не реагира по никакъв начин на настоящата ситуация. Междувременно би било оправдано да се допълни с регулаторно изискване, насочено към комуналните услуги, така че те своевременно да информират своите абонати за всички значителни промени в тарифите си, да предоставят обосновка за такива промени и, ако е необходимо, да провеждат публични изслушвания.
Един от най-острите инструменти за въздействие на комуналните системи върху хронично неплащащите абонати е отказът да ги обслужват в бъдеще, тоест прекратяването на услугата. Гражданският кодекс предостави такова право на комуналните компании (чрез част 3 от член 523 и част 1 от член 546 от Гражданския кодекс). Това право на полезност обаче се прилага само за законнилица. От процедурна страна, изключването на абонат от обществена услуга е улеснено за общественото предприятие поради факта, че не изисква съдебно разпореждане; при изключване на абонат, ако е представен от организация, се изисква само уведомяване на местната власт.
Прекъсването на силна (в случая дори „непрекъсната“) договорна връзка по преценка само на един партньор – обслужваща организация – означава не съвсем стандартна процедура. Ако такава процедура е разрешена, нейното прилагане не трябва да бъде произволно. По-специално, то не трябва да засяга никого, освен лошия длъжник. Има обаче случаи, когато електроразпределителните дружества, при неплащане на сметки за ток от отделни абонати, изключваха цели села от мрежите си. Напоследък някои жилищни и комунални предприятия, възползвайки се от факта, че домашните канализационни услуги не са директно посочени сред комуналните услуги, "приеха" такъв метод като блокиране на изходните тръби на домашната канализация в случай на неплащане на сметки за комунални услуги и (или) наем от отделни наематели.
Такива действия не могат да се считат за законни, главно поради причината, че не правят разлика между добри и неизправни абонати и жители. Методът за гражданска отговорност на едни за неизпълнение на задълженията на други не е признат в законите нито на България, нито на други цивилизовани страни. Затова в Гражданския кодекс е желателно да има директна забрана за безразборно изключване на абонати на която и да е комунална система само на основание, че някои от абонатите й имат натрупани просрочени плащания. Помощната програма трябва да се занимава с абонатите си на индивидуална основа, а не да ги наказва масово.
Характеризират се и комуналните услугитакава характеристика като създаването на излишен капацитет, предназначен за бъдещи потребители. Ако един град има, да речем, 50 000 души, но се предвижда да има 100 000 жители в близко бъдеще, тогава би било неразумно да се изгради водопровод (или друга обществена услуга) в него въз основа на текущия брой жители. Ако водоснабдителната система се нуждае от резервоар като надежден източник на вода, тогава е рационално да се създаде въз основа не на текущия брой жители, а на бъдещата нужда от вода. Ако водното дружество не иска да поема рискове и да инвестира в задоволяване на нуждите, които все още не са възникнали, тогава държавните или общинските власти могат да го принудят да го направи.
Ако приемем термина "технологична връзка" буквално, тогава плащанията за връзка са предназначени да покрият разходите за включване на мрежите, притежавани от абоната, в опорните мрежи на комуналната компания. Но всъщност плащанията за "връзка" далеч надхвърлят посочените разходи. За да се обоснове високият размер на тези плащания, наред с позоваването на "технологична връзка", се използва и друг аргумент. „Таксите за присъединяване” се начисляват съобразно необходимостта от развитие на енергийната компания. От посочените документи на Министерството на енергетиката става ясно, че тези плащания са предназначени да покрият разходите на енергетиците по техните инвестиционни програми. Но такова изискване не се основава на закона; е още по-незаконен, защото никой не издава акции или облигации, удостоверяващи правото на участие на абонатите в новосъздадената собственост на енергийно предприятие.
Капиталът по дефиниция е оскъден и следователно има цена. Цената на капитала се изразява като лихвения процент, който предприемачът трябва да плати на банката илидруг кредитор, който е заел капитала си за производствени цели. Вярно е, че доста предприятия и предприемачи работят със собствен капитал и не плащат лихва на никого. Стойността му обаче не намалява. За правилното отчитане на производствените разходи в световната практика отдавна е правило производствените разходи на едно предприятие да включват лихва върху капитала, участващ в него – както в случаите, когато предприятието работи на заемни средства, така и когато използва собствени средства.* (168) Например ВиК компания, собственост на Берлин (подобно на градските Водоканали, работещи в България), включва в изчисленията си 4% върху целия капитал, участващ в производството. Същото прави и притежаваното от града речно пристанище на Шпрее. Във вътрешната икономическа практика подобна техника е била използвана до 1930 г., но тази година е била отменена по някаква причина. След това продуктите на всички предприятия (особено капиталоемките) започнаха да изглеждат "по-евтини". През 1965 г., в хода на протичащата тогава икономическа реформа, по инициатива на акад. Хачатуров в икономическата практика е въведено "плащане на средства" - аналог на лихвата върху капитала. Тази такса трябваше да се плаща в хазната от всички държавни предприятия; по този начин капиталоемкостта на тяхното производство започва да се отразява в цените на техните продукти. Тази полезна техника обаче се оказва „излишна“ някъде в началото на 90-те години, очевидно във връзка с развиващата се инфлация. Отменено е.
Понастоящем производствените разходи не отчитат капиталоемкостта на производството; няма показател "плащане за капитал" ("плащане за капитал") в националната икономика. Но, както знаете, ако природата бъде прокарана през вратата, тя се връща през прозореца. Същото важи и за плащането.капитал, инвестиран в производството. Вътрешните "капитани на индустрията" са готови да прибягнат до всякакви трикове, включително незаконни, за да отразят капитала, участващ в производството, в тарифите и цените на своите услуги и стоки.
Тази практика не трябва да се ограничава само; трябва да му се намери цивилизован заместител. Такъв заместител трябва да бъде индикаторът за плащане на капитал, включен в производствените оценки. За да се изчислят правилно разходите за комунални услуги за предоставяне на услугите, които предоставят, трябва да присъства специален ред в себестойността на тези услуги: "плащане на капитал". Но цифрата, поставена там, не трябва да е произволна. Ютилити дружеството трябва да го обоснове (както и другите си производствени разходи) и да доведе изчисленията си до заинтересованите страни - своите абонати.
Ясно е, че в тази посока десницата няма как да не си каже думата. Съответните правила биха били подходящи в специална глава от Гражданския кодекс, която трябва да бъде озаглавена „Услуги за комунални услуги и плащания за тяхното предоставяне“. Създаването на такава глава трябва да бъде предшествано от работа по правната дефиниция на това какво се счита за обществена услуга и какво се счита за обществена услуга.