ПО ПЪТЯ НА ГОЛЯМОТО ПОЛЗВАНЕ

пътя
В историята на чеченския народ е трудно да се намери човек, който е оставил такава осезаема морална следа в духовното му пространство, каквато е оставил великият праведник и евлия Кунта-Хаджи Кишиев.

Само един текст, публикуван в печатницата на Мавраев, може да доведе до извода, че това учение е взаимосвързана, логически последователна система от възгледи за суфизма. Въпросният текст се нарича „Tarjamat Makalati ... Kunta-sheikh” („Речи и изказвания на Кунта-Хаджи”) и започва с твърдението: „Всевишният първо създаде душите на хората и джиновете, след това – земните и другите светове. Бог предложи на всяка създадена душа да избере или земните удоволствия, или небесния живот и обеща съответната награда. Една част от душите избраха земните удоволствия, другата - рая, а третите отговориха на Бога, че не се нуждаят нито от земни удоволствия, нито от рая и тъй като обичат своя Господ, те избират Него. От първите два типа души се появи малка група, която щеше да последва онези, които избраха Бог, и те бяха наречени мюриди (ученици). Техните учители са души, които са дали предпочитание на Бога.

голямото

Шейх Кунта-Хаджи посочи шест изисквания, с които вярващите, поели по пътя на търсене на Бога (избран тарикат), трябва да се съобразяват и да ги пазят в сърцата си. Първото изискване налага строга забрана за осъждане на лице в негово отсъствие. Вторият призовава за пречистване на сърцето от греховни мисли, третият задължава вярващия да приеме учението на учителя по вяра, да се съгласи с действията му и да бъде в непрекъснат зикр, т.е. помни името на Бог. Четвъртото изискване е, че не е позволено да се прави разлика между суфийските устази (учители). Петото изискване задължава учениците към взаимно уважение и толерантност. в шестияПозицията изисква мюрид да защитава своя събрат по вяра с думи и дела.

Знак за висока нравственост на човек за Кунта-Хаджи е истинността на неговите изказвания, че "той не смесва лъжи и истина в речта си". Който признае обратното, от негова гледна точка е неморален. А който е придирчив в пиенето и храната, пази се от сквернословие - има признаци на благочестив човек. Шейх Кунта-Хаджи вярва, че този, който не се съобразява с тези изисквания, не може да бъде набожен.

Шейх Кунта-Хаджи заявява, че ако един мюрид иска да знае дали е свързан с Аллах, пророка и устаза, тогава нека слуша сърцето си. "И ако той открие в него арогантност, чувство за превъзходство над хората, желание да доминира над тях, тогава нека знае, че няма връзка с Аллах, пророка и устаза." Ако сърцето на ученика е в състояние на копнеж и състрадание към хората, лишено от завист, тогава, според Кунта-Хаджи, неговият ученик е в тясна връзка с Бог, пророка и устаза.

Веднъж мюридът Кунта-Хаджи, който повърхностно прие учението на своя учител, се обърна към него с въпрос: „Искам да сложа тюрбан на главата си, това ще укрепи ли вярата ми в Бог?“ Суетният мюрид, който очакваше похвала от учителя, получи отговор: „Първо завържете сърцето си с тюрбан (т.е. изчистете сърцето си от суета и други пороци - В.А.), едва след това сложете тюрбана. Ако искате да носите тюрбан не заради Бога, а заради славата, оставяйки сърцето си мръсно, тогава ще умножите греховете си.

Известно е, че практиката и теорията на суфизма обръща голямо внимание на състоянието на човешкото сърце, което трябва да бъде пречистено от греха и подготвено за пламенна любов към Бога. В учението на Кунта-Хаджи централно място се отделя на състоянието на ума, постигането на чистота на сърцето. В суфи културата човешкото сърце- това е вместилището на многото и единното, огледало, отразяващо Бога.

В учението на Кунта-Хаджи се казва, че „този, който спира гнева в сърцето си, прощава злото, споменава името на Аллах сто пъти, моли се за онези, които клеветят – е слуга на Бога“. Подобни изявления има много в неговата религиозна дейност, което дава солидно основание да се признае, че дори по време и след края на Кавказката война той ясно се е придържал към най-важния етичен принцип - ненасилието. Няма да е преувеличено, ако кажем, че тя прониква във всичките му духовни учения.

В речите си пред вярващите той проповядва такива принципи на етиката на ненасилието като несъпротива срещу злото, смирение, подчинение на закона и прошка.

Кунта-Хаджи в края на Кавказката война, който проповядва смирение, ясно се улавя в общото настроение на чеченците, уморени от война и насилие, силна нужда от мир и съзидание. Ето защо антивоенните мотиви звучаха страстно в неговите проповеди, призиви за прекратяване на войната, кръвопролития, като дела, които не са угодни на Бога.

ползване

Свидетели сме как уахабизмът някога е играл разрушителна роля в нашата република. Грубо налагайки своето разбиране за исляма, той влиза в остър конфликт с традиционните религиозни ценности, което предизвиква силен протест от страна на традиционалистите.

Изглежда, че развитието на културата на един етнос в съвременните условия не може да бъде успешно, ако не бъде признато от обществото и държавата като уникален феномен. Ако всяка етническа група не бъде разпозната като част от световния човешки организъм с всички форми на неговата жизнена дейност и няма възможност за икономическо развитие, за да подобри своето благосъстояние, тогава човечеството е обречено на самоубийство.

Само отстоявайки универсалните човешки ценности,на първо място, правото на социокултурно развитие на етническите групи, е възможно да се запази етническата уникалност.

Безспорно е, че учението на Кунта-Хаджи е от голямо значение за духовния и културен живот на чеченците, редица негови разпоредби имат подчертан универсален характер. И самата личност на Кунта-Хаджи беше силен духовен факел, който си проправи път през мрака на насилието и войните. Учението на Кунта-Хаджи има плодотворно влияние върху умовете и сърцата на привържениците на исляма в Северен Кавказ. Доминацията се преодолява чрез борба, основана на ненасилие, несътрудничество с насилие. Такъв, струва ми се, е съвременният урок, който може да се извлече от учението на Кунта-Хаджи Кишиев. Поглеждайки назад, трябва да продължим напред, да овладеем най-добрите социокултурни постижения на Изтока и Запада, за да не останем в периферията на историята.

Има два фактора, които чеченският етнос трябва да вземе предвид в контекста на глобализацията: да се стреми да модернизира максимално материалните условия на своето съществуване, да съхранява и развива най-добрите духовни и културни традиции. Това са задачите на съвременния му живот. Отговорът на въпроса дали да бъдем или не етнос се крие в конкретни дела в полза на всеки човек, общество, държава като цяло.

В продължение на много десетилетия чеченците помнят и почитат своя Устаз, великият миротворец, праведник и Евлия Кунта-Хаджи Кишиев. Днес в Чеченската република гробът на майка Кунта-Хаджи е основното светилище и място за поклонение за огромен брой вярващи.

Въз основа на материалите на книгата на Вахит Акаев "Шейх Кунта-Хаджи: живот и учение".