Поемата на Гогол - древен, омиров епос
/К.С. Аксаков. Няколко думи за поемата на Гогол: Приключенията на Чичиков, или Мъртви души /
Ние ни най-малко не се заемаме с важната работа да дадем сметка за това ново велико произведение на Гогол, което вече е станало много предишни творения; считаме за необходимо да кажем няколко думи, за да посочим гледната точка, от която, струва ни се, трябва да се разгледа неговата поема.
За мнозина, ако не и за почти всички, стихотворението му трябва да изглежда странно; неговото проявление е толкова важно, толкова дълбоко и в същото време толкова ново и неочаквано, че не може да бъде достъпно от първия път. Естетическото чувство отдавна не е изпитвало такова впечатление, светът на изкуството отдавна не е виждал такова творение - и недоумението би трябвало да бъде за мнозина, ако не и за всички, първото, макар и моментно усещане: говорим за хора, повече или по-малко надарени с чувство за изящество.
Толкова дълбок е смисълът, който ни се явява в "Мъртвите души" на Гогол! Пред нас възниква нов характер на творчеството, появява се оправданието на цяла сфера на поезията, сфера, която отдавна е унизена; пред нас изгрява античният епос. Нека обясним.
Този древен епос, пренесен от Гърция на Запад, постепенно става плитък; съзерцанието се промени и премина в описание и заедно в украса; малко по малко фалшивите краски избледняваха, все повече излизаше на преден план това, което и без тяхна помощ представлява интерес само по себе си - едно голо събитие, което в такава форма (т.е. като глас на събитие) или, като историческо, трябва да се припише на историята или, като частно, да се превърне в анекдот само по себе си. Историята най-сетне скри своите велики събития от вече недостойния поглед, който ги е обиждал толкова пъти; самите хора станаха смешни и се отдалечиха от историята: заглавието на стихотворението стана укорително и подигравателно име.
Такова явление виждаме в поемата на Гогол „Мъртви души“. Ето гледната точка, от която трябвапогледнете творчеството на Гогол, както ни се струва. Пред нас, в това произведение, се явява, както вече казахме, един чист, истински, древен епос, възникнал по чуден начин в България; той се появява пред нас, забулен от цял безброй новели и разкази, отдавна отучен от епичното удоволствие. Какви нови струни на наслада от изкуството събуди той в нас! Разбира се, този епос, епосът на античността, който се появява в „Мъртви души“ на Гогол, е същевременно изключително свободно и съвременно явление. Пълно обяснение как, по какъв начин може да възникне именно сред нас и какво бележи, какво значение има появата му изобщо и в целия свят на изкуството; това, разбира се, е дълго обяснение - до друг път, а сега ще добавим няколко забележки, които ще послужат като потвърждение на казаното.
► Други статии от критици за поематаН.В. Гогол "Мъртви души" :
В.Г. Белински. Приключенията на Чичиков или Мъртвите души. Поема от Н. Гогол
К.С. Аксаков. Няколко думи за поемата на Гогол: Приключенията на Чичиков, или Мъртви души
С.П. Шевирев. Приключенията на Чичиков или Мъртвите души. Поема от Н. Гогол