Покръстени в атеисти
Опитите за запознаване на децата с религията понякога имат комичен характер, както се случи в моя случай.
Бях на шест години, когато майка ми и баба ми решиха, че детето, тоест аз, непременно трябва да се кръсти (независимо от разумните аргументи "против" на другата баба). Ето защо, след като изчакахме, докато силите на разума и атеизма не се намесиха в извършването на свещени обреди, моите любими роднини, грабвайки бъдещата кръстница, ме взеха в ръка и се насочиха към най-близката местна църква.
Смисълът на цялата планирана акция беше напълно непознат за мен, поради детството ми. Тоест те се опитаха да ми предадат свещеното значение, но описанието на процеса не го направи. Запознаването с нещо, условно казано, „възрастно“ обаче беше интригуващо. И още повече се интересуват от обещаните подаръци след "процедурата". Е, това не е важното. :)
По принцип ходим на църква. Пролет. Хората се изсипват в църквата с някакви клонки от бреза или върба, имаше някакъв празник. По това време нямах толкова крехка алергия към цялата тази поленова прелест на обновяването на живота, но когато влязохме в стаята и концентрацията на алергена достигна своя връх, тогава хз, как иначе си помислих (страдащите от алергия с опит ще ме разберат, мисля). И така, преминете към същината! :)
Стоим втори на опашката за кръщение, пред нас се кръщава бебе: свещеникът, мърморейки нещо в брадата си, взема малко, потапя го в купела (имаше толкова голям), изплаква леко - и сега нов адепт е готов! )) Гледам цялата работа и се опитвам да запомня реда, за да не загубя лицето си. :)
Идва и моят ред, тропам към попа, той казва нещо наизуст там, после кима към шрифта. Е, мамка му! Тъпча се към купела и си мисля как по-добре да ме кръстят! Качвам се, подпирам се на шрифта с ръце и се опитвам да вляза в този шрифтизкачи! Къпаха малък, видях го! И в тези твои Йордани цял народ се гмурна във водата, помня! :) Така. В момента, в който петата ми докосна повърхността на светената-светена вода, чувам, че в църквата стана тихо, хората шумоляха с дъха си, но забравиха да издишат. Свещеникът пръв дойде на себе си, втурна се да ме измъкне от купела. Но имам нагласа: да се кръстя, защото тогава се обещават съвсем земни и материални ништяци! Пукането ме дърпа, аз упорито се държа за шрифта и не спирам да се опитвам да вляза във ваната! След няколко секунди духовникът се досети да обясни шепнешком, че не е необходимо да правите това, че е необходимо само да потопите главата си! )) По онова време изглежда, че дори ужасно строги църковни баби са цвилили. Мама, баба и новоприетата кръстница бяха малко объркани, но в крайна сметка всичко завърши добре: обещаните земни блага бяха купени и предадени! )))