Полис – феномен на древногръцката цивилизация
на тема: „Полис – феномен на древногръцката цивилизация“
3
4
8
8
12
14
16
Древногръцката цивилизация е една от най-ярките цивилизации в световната история. Древногръцката цивилизация включва обществени и държавни структури, които са се формирали на територията на Балканския полуостров и в района на Егейско море, в Южна Италия, на около. Сицилия и Черно море. Започва на границата на III - II хилядолетие пр.н.е. - от появата на първите държавни образувания на остров Крит и завършва през II - I век. пр.н.е., когато гръцките и елинистическите държави от Източното Средиземноморие са завладени от Рим и включени в Римската средиземноморска империя.
За период от две хиляди години древните гърци създават рационална икономическа система, основана на икономичното използване на труда и природните ресурси, структура на гражданското общество, полисна организация с републиканска структура, висока култура, която оказва огромно влияние върху развитието на римската и световната култура. Тези постижения на древногръцката цивилизация обогатиха световния исторически процес, послужиха като основа за последващото развитие на народите от Средиземноморието в епохата на римското господство.
1. Етапи на развитие на древногръцката цивилизация.
Древногръцката цивилизация в своето развитие преминава през три основни етапа:
1. ранни класови общества и първите държавни образувания от III хил. пр.н.е. (История на Крит и Ахейска Гърция);
2. формиране и разцвет на полиси като независими градове-държави, създаване на висока култура (през XI - IV в. пр. н. е.);
3. завладяването на персийската държава от гърците, образуването на елинистически общества и държави.
Първият етап от древногръцката история се характеризира с появата и съществуването на ранни класови общества и първите държави в Крит и в южната част на Балканска Гърция (главно в Пелопонес). Тези ранни държавни образувания имат в структурата си много останки от племенната система, установяват тесни контакти с древните източни държави от Източното Средиземноморие и се развиват по пътя, подобен на този, следван от много древни източни държави (държави от монархичен тип с разширен държавен апарат, тромави дворцови и храмови съоръжения, силна общност).
В първите държави, възникнали в Гърция, ролята на местното, предгръцко, население е голяма. В Крит, където класовото общество и държава се развиват по-рано, отколкото в континентална Гърция, критското (негръцко) население е основното. В Балканска Гърция доминиращо място заемат ахейските гърци, дошли в края на 3-то хилядолетие пр.н.е. от север, може би от Подунавието, но и тук ролята на местния елемент е била голяма. Критско-ахейският етап е разделен на три периода в зависимост от степента на обществено развитие, като тези периоди са различни за историята на Крит и континентална Гърция. За историята на Крит те се наричат минойски (на името на цар Миноск, управлявал Крит), а за континентална Гърция - еладски (от името на Гърция- Елада). Хронологията на минойските периоди е следната:
1. Ранноминойски (XXX - XXIII век пр. н. е.) - господството на предкласовите племенни отношения.
3. Късният минойски период, или периодът на новите дворци (XVII - XII в. пр. н. е.) - обединението на Крит и създаването на критската морска сила, разцветът на критската държавност, култура, завладяването на Крит от ахейците и упадъкът на Крит.
Хронология на еладските периоди на континентална (ахейска) Гърция:
1. Ранно еладски период (XXX - XXI в. пр. н. е.) господство на първобитните отношения, предгръцко население.
2. Средноеладическият период (XX - XVII в. пр. н. е.) - заселването на ахейските гърци в южната част на Балканска Гърция, в края на периода на разлагане на племенните отношения.
3. Късноеладски период (XVI - XII в. пр. н. е.) - възникване на раннокласово общество и държава, възникване на писмеността, разцвет на микенската цивилизация и нейния упадък.
1. Омировият период, или тъмните векове, или преполисният период (XI - IX в. пр. н. е.) - племенни отношения в Гърция.
2. Архаичен период (VIII – VI в. пр. н. е.) – формиране на полисно общество и държава. Заселване на гърците по бреговете на Средиземно и Черно море (Велика гръцка колонизация).
3. Класическият период от гръцката история (5 - 4 в. пр. н. е.) - разцветът на древногръцката цивилизация, рационална икономика, полисна система, гръцка култура.
Такива общества и държави са т. нар. елинистически общества и държави, възникнали в края на 4 век. пр.н.е., след разпадането на световната империя на Александър Велики.
Елинистическият етап от древногръцката (и древноизточната) история също е разделен на три периода:
1. Източните кампании на Александър Велики и покръстването на елинистическата системадържави (30-те години на IV в. пр. н. е.);
2. Кризата на елинистическата система и завладяването на държави от Рим на Запад и Партия на Изток (средата на II - I в. пр. н. е.);
3. Завладяване от римляните през 30-те години пр.н.е последната елинистическа държава - египетското царство, управлявано от династията на Птолемеите - означава края не само на елинистическия етап от древногръцката история, но и края на дългото развитие на древногръцката цивилизация.
2. Полисът като феномен на гръцката цивилизация
2.1. Полис като държава
Както във всички прединдустриални цивилизации, общността в Древна Гърция е основната клетка на обществото, но се отличава със своята оригиналност и в много от характеристиките си не прилича на източната общност. Особено гръцките общности оказаха влияние върху политическия живот на страната, ценностната система, отчасти дори върху характеристиките на литературата, изкуството, философията, т.е. върху историята на цивилизацията в миналото.
Това е общност-полис, която включва не само селското население (както на изток), но и градското население. Беше модерно да станеш член на общността при две условия:
- ако лицето е грък по националност;
- ако е бил свободен и е притежавал частна собственост.
Всички членове на общността - свободни собственици - имаха политически права (макар и не винаги равни), което им позволяваше да участват в държавни дейности. Затова гръцката полиса се нарича гражданска общност.
Държавата в Гърция не е съществувала "над общността" (както е било на Изток), тя е израснала от общността; по-точно самата общност се превръща в малка държава със собствени закони, власти и система на управление. Членове на общността, граждани и фермери, които не познаваха проблема с отчуждението от държавата, се обединиха в достатъчно единназатворен колектив, съставляващ икономическа, политическа и идеологическа цялост.