Последици от хуманизирането на Наказателния кодекс
- Да започнем с едно положително изказване на Валери Краев - че либерализираният Наказателен кодекс позволи десетки хиляди затворници да бъдат освободени от местата за лишаване от свобода. Тоест всяка година затворниците в България са все по-малко. Вие се занимавате с този проблем. Мислите ли, че наистина са по-малко? И наистина ли новата редакция на Наказателния кодекс допринася за това? Ела Александровна?
ПАМФИЛОВА: Бих уточнила: не толкова либерализирана, колкото хуманизирана. Това са малко по-различни неща. Все пак има хуманизиране на Наказателния кодекс, на наказателната политика в България. И тук много ясно се разбира, че това се отнася за тези, които са извършили дребни, леки, нетежки престъпления. Защото по отношение на тези, които извършват тежки престъпления, има известно затягане и то е напълно оправдано. Обществеността дори се обръща към нас с искания да няма, да речем, необосновани облекчения, освобождаване от наказание на тези, които го заслужават.
Какво означава това хуманизиране? Всъщност сега се въвеждат алтернативни методи на наказание, това е много важно, тоест не е свързано с лишаване от свобода. И ние, разбира се, за. И правозащитната общност много допринесе за приемането на този пакет от промени в нашия кодекс, които бяха внесени от президента.
- Людмила Михайловна, вие също ли сте оптимист за хуманизирането на Наказателния кодекс?
АЛЕКСЕЕВА: Добре, оптимист не е точната дума, но много я приветствам. Защото всъщност сред нашия народ и, което е особено тъжно, сред законодателите и сред чиновниците, битува идеята, че колкото по-сурово е наказанието, толкова по-малко престъпления ще има. Всъщност световната практика през вековете го показвапо-строгите наказания не гарантират увеличаване на престъпността. Освен това, според този показател - броят на хората, които са лишени от присъди за, както съвсем правилно отбеляза Ела Александровна, леки престъпления - ние, както се казва, сме пред останалите. И това не е вярно, защото човек, особено млад човек, попаднал веднъж в тази среда, може би за дребно нарушение, след това той вече е въвлечен в тази среда и той вече е човек, загубен за обществото, и животът му е загубен, а престъпността у нас расте. Необходимо е да се използват други методи на наказание за несериозни престъпления срещу закона.
- Правозащитните организации съгласни ли са с Краев, че хората се пускат на свобода, хората, които са извършили леки престъпления, по правило получават алтернативни наказания? Това истина ли е?
АЛЕКСЕЕВА: Разбира се. Ела Александровна каза: това до голяма степен е направено по инициатива на правозащитници. Разработихме система от тези алтернативни наказания и много упорито я предлагахме на служителите. Например Рустем Максудов и неговата организация правят това от седем години. Това допринася за факта, че ако е извършено леко престъпление, жертвата и извършителят на престъплението се споразумяват извършителят да осъзнае вината си пред жертвата, да компенсира причинените от него вреди и да остане на свобода. В този случай печелят и двете страни. Това се развива вече седем години, трябва да кажа, с много сериозна съпротива от значителна част от прокурорите, които смятат, че с организирането на такива досъдебни производства правозащитниците сякаш се намесват в прерогативите на властите, че само властите имат право да правят това. Каква е разликата между служители и хора? Просто защото са държавни служители.И ние сме граждани като тях и имаме право да се грижим престъпността да е по-ниска у нас.
ПАМФИЛОВА: Бих добавила, че това е един наистина положителен факт. Но тази тенденция може да се развие положително само при комбинация от редица фактори. Първо, комисията настоява да отпадне тази отчетност, естеството на отчетността, свързана с разкриваемостта на престъпленията.
- Да няма план за разкриване на престъпления.
АЛЕКСЕЕВА: Защото валът върви – колко престъпления се разкриват. Откраднал буркан с кисели краставички от комшия или търгувал с наркотици - според сведенията е едно и също.
Друга област на съвместна дейност, и тук вече говорим за положителен опит, е, че се работи за създаване на система за обществен контрол в местата за лишаване от свобода, за да има хуманно отношение към лишените от свобода. Никой не е гарантиран срещу унижение на достойнството му. А един осакатен, съкрушен, огорчен човек, излизащ на свобода, наистина представлява опасност. Това е цяла огромна област на работа, която правозащитниците извършват съвместно с Министерството на правосъдието. И това е най-положителната, да кажем, сфера.
- Людмила Михайловна, какви са недостатъците на действащия Наказателен кодекс и сегашната система?
АЛЕКСЕЕВА: Навсякъде, недостатъци навсякъде.
- А най-фрапиращото?
АЛЕКСЕЕВА: Страшна статистика прочетох в статия във вестник. Началникът на лагера говори и той изчисли, че около една трета от тези, които седят в неговия лагер, обикновено са невинни. А от останалите около половината са осъдени за по-тежки престъпления от действително извършените. Да кажем, че те вземат за дребна кражба и ги принудят да признаят за убийството.
ПАМФИЛОВА: Това се дължи на известна степен на корупция вправоприлагаща система, тоест, грубо казано, опит да се „закачат“ някакви престъпления на тези хора, които не могат да се отплатят. Това също е огромен проблем. Това са проблемите, с които се занимава и нашата комисия.
- И как да се решат тези проблеми?
ПАМФИЛОВА: Комисията е подготвила редица предложения за създаване на механизми за съдебен, обществен и държавен контрол върху дейността на самите правоохранителни органи по отношение на правата на човека.
- Значи правите предложения. Кой ви подкрепя?
АЛЕКСЕЕВА: Президентът подкрепя този законопроект.
2004/14/05 12:14 Елена Щедрунова (водещ на програмата)