Последици от продажба на стоки с неподходящо качество
На първо място, трябва да разберете как законът определя понятието "неподходящо качество". Законът не дава пряка дефиниция, а само формулировки на понятията "недостатък" и "съществен недостатък". Очевидно законодателят има предвид, че стока с „некачествено качество“ е стока, която има дефект или съществен дефект.
Дефектът е "несъответствие на стоката със задължителните изисквания, предвидени в закона или по начина, определен от него; или условията на договора; или целите, за които стоките от този вид обикновено се използват, или целите, за които потребителят е информирал продавача при сключване на договора." По този начин качеството на стоките трябва да се счита за незадоволително, ако стоките имат поне една от горните характеристики.
Несъответствието на стоките със задължителните изисквания и предназначение може да се установи чрез независим стоков преглед. Несъответствието на стоката с условията на договора може да се установи и с помощта на експерти, а ако несъответствието е очевидно, не е необходимо да се прави експертиза. Трудности могат да възникнат само по отношение на установяването на условията на сключения договор или целите, за които потребителят е информирал продавача при покупката. Ситуацията, когато условията на договора за продажба се договарят устно, е много често срещана. В този случай потребителят има възможност да докаже със свидетелски показания кои конкретни условия на договора са били договорени при сключването му, което е пряко посочено от чл. 493 от Гражданския кодекс на Руската федерация.
Съществен дефект е "непоправим дефект или дефект, който не може да бъде отстранен без несъразмерно изразходване на време, или се открива многократно, или се появява отново след отстраняване, или други подобни недостатъци". По този начин, ако продуктът имапоне един от горните признаци, качеството на стоките трябва да се счита за незадоволително, а стоките - със значителен недостатък.
Фактът, че е невъзможно да се отстрани дефектът, може да се установи само чрез експертно изследване. За потвърждаване на факта на повторната поява на дефект е достатъчен сертификат или разписка за отстраняването на този дефект по-рано, както и потвърждение за повторното възникване на дефекта.
Въпреки че законът не задължава потребителя да ремонтира продукта, експертизата може да установи, че отстраняването на дефекта е безполезно, тъй като той ще се появи отново. Обикновено това се дължи на несъвършенството на целия дизайн на продукта, технологията на неговото производство.
Възползвайте се от правата, предвидени в чл. 18 от закона, потребителят може само ако неподходящото качество на стоката не е посочено от продавача при покупката. Ако при закупуването на стоката са били констатирани определени недостатъци, това не лишава купувача от правото да предявява претенции относно други открити недостатъци, които не са били посочени при покупката. Например, на потребител се продава хладилник, който има драскотина по корпуса, за която потребителят е знаел при покупката. По време на гаранционния срок беше открита повреда в студеното реле. Тъй като възникналият дефект не е свързан с дефекта, за който страните са се съгласили при сключване на договора, потребителят ще може да се обърне към продавача (производителя) с рекламация.
И така, потребителят, на когото се продават стоки с неподходящо качество, ако това не е посочено от продавача, има право да изисква:
- безвъзмездно отстраняване на дефекти на продукта или възстановяване на разходите за отстраняването им от потребителя или трето лице;
- пропорционално намаление на покупната цена;
- замяна на продуктиподобна марка (модел, артикул);
- замяна за същия продукт от друга марка (модел, артикул) със съответно преизчисляване на покупната цена;
- прекратяване на договора за продажба.
Потребителят сам избира кое от горните права ще използва в създалата се ситуация. Има три изключения от това правило.
Първо изключение.По отношение на технически сложни и скъпи стоки потребителят има право да предявява не всички изброени претенции, а само претенции за безплатно отстраняване на дефекти или възстановяване на разходите за отстраняването им от трети лица, както и за съразмерно намаление на покупната цена и прекратяване на договора. Потребителят има право да предявява други изисквания само при установяване на съществени дефекти в продукта. Списъкът на тези стоки е утвърден с Постановление на правителството на България № 575 от 13 май 1997 г. Тя включва:
- превозни средства и номерирани единици за тях;
- лодки, яхти, извънбордови мотори;
- хладилници и фризери;
- автоматични перални машини;
- персонални компютри с основна периферия;
- селскостопански трактори, мотоблокове, мотокултиватори.
За съжаление, понятието "скъпи стоки" отсъства в законодателството. Като се имат предвид различните нива на богатство на хората, въпросът дали даден продукт е скъп трябва да се решава по отношение на потребителя, а не на продукта. Наистина, понякога сумата, която един потребител харчи дневно, е месечният доход на друго семейство. Следователно, ако има спор дали стоката е скъпа, решението ще бъде взето от съда.
Второ изключение.които не позволяват да се премахнат тези недостатъци (например кисело мляко), потребителят има право да предявява искания по свой избор: да замени стоките, да намали покупната цена или да прекрати договора (клауза 4, член 18 от закона). Потребителят има право да предяви тези изисквания само ако недостатъците са открити в рамките на срока на годност. Например закупена консервирана храна със срок на годност 6 месеца е била съхранявана 3 месеца. При отварянето им потребителят установява, че консервата е развалена. Тъй като срокът на годност все още не е изтекъл, потребителят може да направи рекламация.
Трето изключение.Ако изискванията са отправени не към продавача, а към производителя на стоките, тогава потребителят има право да поиска безвъзмездно отстраняване на дефекти или замяна на стоките с подобни. Вместо да прави тези претенции, потребителят може да върне продукта на производителя и да поиска възстановяване на заплатената за него сума.
Тази разпоредба на Закона не означава, че от тук нататък магазинът не трябва да издава касови бележки за продадените стоки. Покупката все още трябва да бъде надлежно оформена, а законът за касовите апарати не е отменен.
Но мнозина смятат, че по този начин потребителите получават възможност за злоупотреба: те ще върнат стоките, закупени от пазарите, в магазините. Тези страхове са неоснователни. Ако потребителят не разполага с касова бележка (или друг документ), продавачът има право да изиска друго доказателство за закупуване на стоките в този магазин. Това може да бъде гаранционна карта, придружаваща документация за продукта с печат за продажба от магазина или други документи. Липсата на гаранционна карта в много случаи като цяло лишава потребителя от правото на рекламация. В случай, че не бъдат представени документи, илипредставените документи не вдъхват доверие и продавачът има основателни съмнения, че стоките са закупени в този магазин, спорът може да бъде прехвърлен на съдебните органи. В същото време основанието за отказ за доброволно удовлетворяване на изискванията на потребителя не е липсата на касова бележка, а наличието на основателни съмнения, че стоките са закупени в този конкретен магазин и в деня, за който купувачът говори. В съда купувачът трябва да докаже факта на закупуване на стоките в посочения ден в магазина на ответника, а продавачът трябва да предостави доказателства, опровергаващи доводите на ищеца. Би било погрешно да се разчита само на свидетелски показания, тъй като съдът, като взема предвид конкретни обстоятелства, има право да признае свидетелите за заинтересовани от изхода на делото и да оцени критично техните показания. Освен това не трябва да забравяме, че свидетелите са отговорни за истинността на своите показания: ако показанията им бъдат опровергани в съда, съдът има право да изпрати материали до прокуратурата, за да ги привлече към наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.