По-страшен от плутоний, пикът на радиация в Чернобил ще е през 2058 г.
Няколко дни след бедствието вятърът отнесе радиоактивен прах от горящия енергоблок към Белобългария. В резултат на това 97 процента от най-опасните елементи, трансурановите елементи, попаднаха тук. От наблюдателната кула до научната станция можете да се движите само по специална платформа, за да не вдигате радиоактивен прах.
В някои части на забранената зона нивото на радиация достига 20 сиверта, а смъртоносната доза е само 6 и това не е границата. Плутоний-241 се нарича сравнително безопасен тук, в процеса на неговия полуживот се образува много по-ужасен изотоп - америций, а пикът на радиационното замърсяване в зоната ще бъде достигнат едва през 2058 г., но при условие, че три дузини учени имат достъп до затворената зона, това не е толкова страшно. Много по-тревожна е работата в четвърти енергоблок на Чернобилската централа.
"Те построиха убежище за 160 милиона долара през 1986 г. в най-трудните условия. А сега поискаха 2,5 милиарда долара и не знам колко още ще поискат. Това са някакви глупости", казва Иля Дудоров, ръководител на строителната площадка на саркофага в атомната електроцентрала в Чернобил.
Иля Дудоров през 86-та ръководи изграждането на защитен саркофаг, след което експлоатационният му живот е определен на 30 години, тоест почти до днес. През 2008 г. украинските власти с един щрих на писалката удължиха този период с още 15 години, до 2023 г. 2,5 милиарда долара, заети в Европа за изграждането на втория купол. И днес се оказва, че саркофагът от второто ниво по същество е измислица.
„След плъзгане на арката, която не е толкова защитна конструкция, колкото инструмент за демонтаж, ще бъде изпълнен пилотен проект за демонтаж на нестабилни конструкции“, —каза Александър Новиков, заместник-директор по техническата и ядрена и радиационна безопасност на Чернобилската АЕЦ.
Всъщност украинският проект е насочен към частичен демонтаж на саркофага. Формално с цел укрепване, но не е ясно какво ще излезе от това. Какво може да излезе, никой не знае, никой не е влизал под купола 30 години.
"Какво е количеството ядрено гориво, останало там? Какви процеси протичат там? Днес никой не знае. Всичко това е спорно и всички тези въпроси трябва да бъдат допълнително проучени", казва Юрий Марченко, ръководител на научния отдел на Полеския държавен радиационно-екологичен резерват.