Potemneet srebro преведен на украински (Петър Голубков)
Среброто ще потъмнее… (Леонид Шуфутински, http://www.moskva.fm/artist//song_875394)
Среброто ще потъмнее, златото ще избледнее. Нещата и думите ще се износят. Младостта ще се усмихне нежно от албумите. Тиха трева наднича изпод плочите. Всичко в света ще се промени, векът ще се промени, Годините ще летят, сякаш от хълм надолу. Само ти, душа, пленник на суров живот От мене, като от тъмница, гледаш надолу.
Припев: Душата боли, но сърцето плаче И земният път е още прашен И този, който обича, не крие сълзи В края на краищата, душата не боли напразно И този, който обича, не крие сълзи Все пак не напразно душата боли.
Или цветът на череша, или снегът ще падне, Върху кестеновата ти коса. Скоро времето, невидимият звяр ще се насити, И ще си тръгне, оставяйки сърцето без любов. Среброто ще потъмнее, златото ще избледнее. Нещата и думите ще се износят. Младостта ще се усмихне нежно от албумите. И се оказва, че душата е все още жива.
Припев: Душата боли, но сърцето плаче И земният път е още прашен И този, който обича, не крие сълзи В края на краищата, душата не боли напразно И този, който обича, не крие сълзи Все пак не напразно душата боли.
FADE OUT, I FADE GOLD (пее, като караоке)
Мракът падна и златото избледня. Швидко говори и речи и думи. Ще се посмеем на по-ниските младежи от албумите. И изпод плочите погледнете през вече притихналата трева. Всичко в света да се промени, да се промени завинаги, Аз да летя през скалите, ако не от тежестите надолу. Само ти, душа - любовта е като аутсайдер - Излез от подземията, чуди се на живота ми.
Душата боли, но сърцето плаче И земният път още дими ... Сълзите не искат този, сам, Кой да обича: дори душата боли. Сълзите не искат онзи, сам, Кого да обичаш: дори душата боли.
Черешите цъфтят и може би ще падне сняг, Косата ти е още на кестена. Скоро ще дойде време, когато невидимият звяр ще бъде доволен, И славеите ще напуснат сърцето ви. Среброто ще потъмнее, а златото ще потъмнее. Нещата и думите се износват бързо. От албумите младостта нежно ще ни се усмихне - И душата ще помни, че е още жива.
Душата боли, а сърцето плаче И още пуши земният път... Не крие обаче сълзите си, Който обича: все пак душата боли. Не крие сълзите обаче, Който обича: все пак душата боли.