Поучението на 100-годишния български старец Йеремия (Алехин), Православен живот
Съдържание
В нашия суетен век подвигът на служението на схимандрит Йеремия (Алехин), игумен на българския Св. Пантелеймонов манастир на Атон, е рядък, но ярък пример за това, което е наследено чрез духовно приемство от неговите свети предшественици.
Отличителна черта на духовния облик на отец Еремия е добродетелтада не помни и да не вижда злото и за всичко да благодари на Бога, за всичко да благодари на Бога.
Образът на бащата-игумен прави привлекателен не само красивия сенилен външен вид, но преди всичко неговата дълбока духовна благоразумие, светъл ум, бащинско участие и грижа, простота и достъпност в общуването.
Но основното качество на старец Еремия е изпълнената с благодат сила на неговата молитва и слово. Въпреки че мнозина се молят и се молят често, не всички са чути. Отец игуменът е един от малцината, чиито молитви Господ чува и отговаря. Той не е оратор, не е проповедник, но словото му е изпълнено с такава необикновена духовна сила, която смазва всяко безчувствено сърце и го прави място за благодатта, която черпи от съкровищницата на душата си, закоравена от много години на себеотрицание, смирение и покорство.
Старец Еремия няма пълни, завършени проповеди и слова. Но има много инструкции, дадени на братята при различни обстоятелства.
В своите наставления към братята отец Йеремия винаги набляга на благодарността към Бога, евангелската любов един към друг, себепринудата и постоянството в постиженията.
Предлагаме на читателите на портала „Български Атон” някои от поученията на 100-годишния игумен на българския манастир на Света Гора Света гора Пантелеймон схимандрит Йеремия (Алехин):
Облагодаря
Според стареца игумен Йеремия благодарността е най-голямата добродетел. „Способността да бъдеш благодарен възпитава в човека послушание към Божията воля, улеснява пътя към придобиване на смирение, учи на молитва и помага да се разбере тайната на любовта. Благодарната душа никога няма да роптае на съдбата, никога няма да обиди ближния и дори няма да се превъзнесе над него, тя ще бъде усърдна в молитвата и богослужението, изобщо не натежаваща от тяхната продължителност. Благодарната душа не може да не бъде милостива, не може да мрази и да крои зло, защото тя помни оказаната към нея милост и се стреми да й се отплати стократно.”
За любовта и послушанието
„Любовта не може без подвиг, без саможертва. Затова искам да ви напомня в какво се изразява най-вече любовта. Ако обичаш брат си, отстъпвай му, предпочитай неговото предимство пред своето; не му завиждайте, когато видите, че по някакъв начин ви превъзхожда; понасяй немощите му и се отнасяй снизходително към недостатъците му; не му наранявайте с празни приказки, смях или осъждане на някого. Ако обичате манастира и вашите наставници и шефове, тогава покажете послушание, отхвърлете волята си, пожертвайте собственото си „Аз“. Това е истинска любов. Послушанието, за което светите отци казват, че е над всички други добродетели, това е любовта, която се проявява в нашата воля и дейност. Точно както грехът е плод на страстта, така и покорството е плод на любовта. Който обича, винаги се покорява, жертва волята си, мнението си и собствената си полза в името на синовната и братска любов в Христос. А който не се подчинява, обича само собственото си „Аз“, своята страстна и паднала воля и се ръководи от своето изкривено от страсти мнение. Послушанието е ежедневна саможертва и най-велик подвиг. Ако взаимнопослушание – тогава няма да има постижения в живота ни, тогава любовта ще стане оскъдна.
„Да има любов между вас“, казва Господ. Просто словото на Господа, но как да го изпълним? Какво е любов и как да разберете дали обичате от добродетел или от страст? Ако искате да се научите на истинска духовна любов в Христос, преди всичко се обучете да бъдете бавен на празни приказки и шеги; ако не ви питат, не влизайте първи в разговор, особено със старейшини; ако ви говорят, отговаряйте сърдечно, но кратко. Приучете се да не противоречите, да не спорите, да не настоявате на своето. Не бързайте да казвате „не“, когато бъдете помолени да се подчините или просто да помогнете.
За познаването на Бог
„Познанието за Бог е безгранично“, отбелязва о. Еремия, - и всеки се простира в него, доколкото се отдалечава от света, от земните удобства, от суета, тление, суета и безделие. Но от друга страна, никой не може да отхвърли света и неговата красота, освен ако Божията любов първо не го привлече. Господ заповяда на апостолите да останат в Йерусалим до момента на приемането на Светия Дух. Тази самота символизира избягването на света, и то не само от външния, но и от вътрешния – тоест от съвкупността от страсти. Когато утихват страстите в човека, в него се разкрива действието на благодатта на Светия Дух. Псалмът говори за това: „Бъдете премахнати и разберете, че Аз съм Бог“ (Пс. 45, 10). Град Йерусалим е умът на човека, а сърцето е престолът, върху който трябва да слезе огънят на Светия Дух. Християнинът трябва да се освободи от всички страсти, да се успокои, да се оттегли във вътрешната си килия и там да чака Утешителя, Който ще му донесе просветлението на Истината, победата и свободата. Само в благодатта на Светия Дух ние опознаваме нашия Създател, срещаме се с Него, разговаряме с Него като с Небесния Отец, получаваме истинска победа надстрастите и истинската духовна свобода - свободата да живееш не според импулса и насилието на страстите, а според волята на Бога. И това е щастието на човека.
За духовния живот и придобиването на благодатта
„Животът на всеки християнин се състои не само в посещение на храма, четене на определени молитви, участие в тайнства и ритуали, в изпълнение на определени задължения на християнина - всичко това е много важно, но ако с всичко това християнинът не се опитва да води вътрешен духовен живот, ежедневно, ежечасно коригирайки мислите, чувствата и желанията си в съответствие с Евангелието, той няма да постигне главната цел на живота си, няма да изпълни съдбата си, няма да привлече към себе си божествената благодат, ще да не се превърне в храм на Бога и „Бог според благодатта“.
Свети Симеон Нови Богослов казва, че който не е придобил благодат в този живот, не може да се нарече християнин. Не е достатъчно формалната принадлежност към Православието, но е необходимо и опитно приобщаване към плодовете на кръстния подвиг, възкресението и възнесението на Христос. По благодат естествено непознаваемият Бог се разкрива на верните. По благодат един верен християнин може не само да стане богослов, но и да стане Богоносец, да придобие Бог в сърцето си. Този, когото нито небето, нито земята могат да поберат, казва Св. Ефрем Сириец, по благодат се вписва в сърцето на човек. Но това сърце трябва да се очисти от страстите. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8). И когато Самият Господ почива в сърцето ви, тогава „Царството Божие е във вас (вж. Лука 17:20-21)“. Тогава човек, подобно на апостолите на Тавор, съзерцава Господа в светлината и славата на непревземаемото Божество.
Вътрешният, скрит живот в Бога, борбата със страстите, търсенето и придобиването на благодатта са неразделни аспекти на православниядуховност."
Относно вниманието към богослужението
„Цялото служение на светата ни Църква, всички обреди и литургични текстове са изпълнени с дълбок смисъл и назидание. В Църквата няма нито едно действие, нито една дума, която да не е пълна със смисъл. Да слушаме внимателно, братя, в богослужението. Ако някой не е придобил молитва, тогава самата служба ще му покаже образа на молитвата, която умилостивява Бога. Който с внимание и благоговение се потопи в богослужебните думи, скоро ще познае молитвата. Службата възпитава и възпитава нашите чувства, очиства от примесите на страстите и учи как да ги съчетаваме с молитвата. Стихира, тропари и канони учат душата на молещия се достойно да прославя Бога. Внимателното слушане на богослуженията не само въвежда човек в молитвата, но и улеснява разбирането на догматите на Църквата. Истинското богословие се крие в църковните песнопения не от мъдростта и човешкия разум, а от Светия Дух.
За молитвата
Господ създаде човека и затова цялата мисъл на човека трябва да бъде в Бога. Оставете настрана всички земни неща, всяка суета и грижи, така че нищо да не ви владее, и повдигнете всички мисли, всички чувства към Бога. Бог е твоето убежище, Бог е твоят помощник и сила. Бог е ваш спътник и ваш Баща. Тичайте при Него сами често и усърдно и разговаряйте с Него в уединена молитва. Страшно е да се мисли: светите отци призовават молещия се християнин да стане подобен на херувимите, които непрестанно гледат към Бога и Го прославят. Окото е символ на ума. Това ангелско естество неслучайно се нарича в Светото писание многооко, но поради излишъка на молитвено внимание. Херувимът е в постоянно духовно съзерцание и познание на божествените тайни. Към такава молитва сме призвани, братя, особено когато стоим на Божествената литургия.
За греха, покаянието и монашеските обети
„Страстта поробва волята на човека, яростно отклонява ума му от Бога и го насочва към греха. Умът под влиянието на страстите губи божественото просвещение и се помрачава от суетни и нечисти помисли, вместо да принесе на Бога чиста жертва на хваление и благодарност. Духът на човек, наранен от греха, престава да слуша Бога и умира за духовен живот, ако раната не бъде изчистена чрез покаяние. Грехът и страстта лишават душата от дръзновение да застане пред Бога в чиста молитва. Грехът наранява и наранява душата, така че и след покаянието душата често чувства болката от тези рани. Благодатта, когато дойде, утешава, обновява, просвещава и радва душата, за да не помни повече последствията от извършените грехове. Тайнството на покаянието е купел, който измива душата и възстановява благодатта на кръщението, която е изгубена поради греха. Душа, която има опит в духовния живот, чувства и знае, че Господ е простил греховете й в тайнството на покаянието. Поемането на монашески обети е една от формите на покаяние. Встъпвайки в монашески чин, ние се покайваме за целия си живот, за всички грехове, които сме извършили преди това, и се подстригваме, както някога сме ги постригали в тайнството кръщение; както при кръщението, в монашеските обети ние се отричаме от дявола и всичките му дела и се съединяваме с Христос. И Господ в това тайнство на покаянието подновява благодатта на кръщението на каещия се пастир, чийто знак е пеенето на кръщелния химн: „В Христа се кръстете, в Христа се облечете, алилуия“. Тайнството на кръщението не може да се повтори, то се извършва само веднъж. Но чрез Своята благодат Господ ни даде възможност да подновим благодатта на кръщението с покаяние и да се върнем към изгубеното поради грехове и страсти дръзновение да стоим пред Бога в молитва.
За събитията в Украйна
Един ден братята помолили о. Йеремия околослучващи се в Украйна. Отец абат отговори на този въпрос по следния начин: „Преп. Силуан Атонски е съвременник на революцията и гражданската война в България. Естествено, тези събития няма как да не смущават българските светогорци по онова време. Веднъж монахът се озовал сред монасите, които оживено обсъждали зверствата на болшевишкия терор. След като поговориха достатъчно, те също се обърнаха към стареца Силуан: "Защо не казваш нищо на отец? Какво мислиш за това?" След кратко мълчание старецът отговори: "Знам, че Господ безкрайно обича хората и обича нашето Отечество. Знам, че всичко, което се случва сега в България, не става без Божието позволение. Не мога да разбера това и не мога да го спра. Остава ми само да обичам, да прощавам, да търпя и да се моля." Нямам какво да добавя към тези мъдри думи на нашия старец Силуан.
За прошката и милостта
„Да простиш на ближния за греховете му е голяма добродетел. Колкото и да ти е трудно, колкото и да съгреши ближният ти пред теб, но ако е поискал прошка от теб, прости му от все сърце в същия момент, изтрий обидата му в паметта си.
Прости на ближния си без остатък и ще познаеш Божията милост към себе си. Който прощава бързо и чисто, Бог скоро ще прости греховете. Защото не е лъжа този, който ни е дал тази молитва: „И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“.
Често се чува: „Простих на брат си, но си направих бележка, за да не допускам в бъдеще подобна грешка“. Изкусна изтънченост и отмъстителност, прикрити под маската на разума. Прощавайте на ближните си в простота и Бог няма да помни вашите прегрешения и падения в грях. Всеки човек е лъжа: кае се пред Бога и пак съгрешава и пада. Но Бог се смили над нас, ако се покаем и отново поискаме прошка, и ни прощава, призовавайки към Себе Си. Така трябва и ниеходете, за да бъдете като нашия Отец в небесата.”
Около 40 години схимандрит Йеремия държи здраво пастирската палка на игумена, с която уверено пасе предадените му от Бога словесни овце на тлъсти и плодородни пасища, през които сам е минал и вкусил със собствен опит. Отец Йеремия има удивителна дарба да разпалва вярата в Божието Провидение, усърдие за аскетичен живот, желание за промяна, за борба със страстите в името на придобиването на благодатта. Изкушен, като злато в пещ, той, според словото на Светото писание, може да помогне на изкушените (Евр. 2, 18).
Поученията са записанив българския манастир "Св. Пантелеймон" на Атонспециално за портала "Български Атон"