Позицията на автора в романа на Обломов
Нека се опитаме да разберем как възгледите на Гончаров са отразени в тази работа и каква е неговата позиция по отношение на главните герои.Първоначално сюжетът на Обломов е замислен, очевидно, като обобщена биография на неактивен, апатичен, избледняващ клас на земевладелци на отделен пример.
Така не се нарушава композицията на произведението. Разказът за идиличния регион, в който е роден и израснал Обломов, започва с един от основните и, според мен, най-интересните моменти от тази част на романа. Описва природата на района на Обломов. Спокойствието и равнината му, разбира се, са значително преувеличени и понякога дори граничат с нещо приказно, поради общата атмосфера на имението.Но интересно е, че според собствените бележки на Гончаров, направени тук, може да се съди, че този пейзаж до голяма степен отразява неговия възглед за природата.
Слънцето там грее ярко и горещо около обяд и след това се отдръпва сякаш неохотно И планините са само модели на онези страшни планини, И цялата природа там представлява низ от весели, усмихнати пейзажи Следва описание на стопанския и селския живот, тоест това, което първоначално трябва да стане основата на творбата.
В края на краищата, каквото и да е отношението на Гончаров към хазяите, струва ми се, че дълбоко в себе си той симпатизира и симпатизира на Обломов. Същата обща апатия, която заобикаляше Иля Илич в детството, можеше отчасти да го оправдае. Тук за първи път Гончаров споменава Щолц, позицията на автора спрямо него в бъдеще е ясна. Той ще трябва да се превърне в обобщен образ на напреднал човек, включително твърдост на характера, гъвкав ум,постоянна жажда за действие, с други думи, да се покаже точно обратното на Обломов.
И тук трябва да поговорим за странното приятелство между тези двама диаметрално противоположни хора. Малко вероятно е нещото само в детската стая, която веднъж е свързала привързаността им. Но тогава това, което ги свързва, ако приятелството на Олбомов може да се обясни с необходимостта от силен, бизнес човек, който винаги би стигнал до неговия нерешителен и сънлив характер, тогава как да се обясни привързаността на самия Столц към Ол Олмов.
Появиха му се дори цветове, блясък в очите, нещо като смелост или поне самочувствие. Е, при какви други обстоятелства чистото, вярно сърце на Иля Илич би могло да се прояви така. В отношенията на Олга със Столц всичко се случва точно обратното, техният съюз е естествен и хармоничен.
В крайна сметка наистина този образ е жив и до днес, просто трябва да се огледате. Колко от нас не принадлежат, поне отчасти, към чертите на Обломов, така успешно отразени от Гончаров.