Праведната Юлиана Лазаревская
Статия - Култура и изкуство
Други статии по темата Култура и изкуство
Праведна Юлиана Лазаревская
„Историята на Юлиания Лазаревская, или Муромская († 1604 г.) е не толкова живот, колкото биографични бележки, съставени от нейния син Дружина Осорина“, пише G.P. Федотов. Това е „единственото житие на древна българка. Тя е забележителна със своята правдивост, простота и богатство на битово съдържание. Самият подвиг на праведната Юлиания в своята скромна красота дава представа колко дълбоко Евангелието е могло да влезе в съвестта и да преобрази живота на един древен българин. Юлиана не е била канонизирана доскоро, нейните съвременници не са били възхитени от удивителното й житие; може би това житие не е било безпрецедентно. Образът на Св. Юлиана трябва да хвърли ярък лъч във всеки твърде мрачен образ на Москва през 17 век.
Юлияна се отличавала с особено благочестие, въпреки че в девическите си години почти не ходела на църква. Това се дължало на факта, че край селото нямало църква.
На шестнадесет години тя е дадена за съпруга на Георги Осориин (Осоргин), „добродетелен и богат съпруг“. Юлияна се установява в наследството на съпруга си, село Лазаревски, на четири мили от Муром. Свекърът и свекървата, виждайки нейната добродетел и стопанска интелигентност, я възлагат да управлява цялата им къща. Тя почиташе родителите на съпруга си и се подчиняваше във всичко на волята им.
Като цяло, бедността, щедростта е основната добродетел на праведната Юлиана Лазаревская. Тя прави милостиня приживе на свекъра и свекърва си и след смъртта им, и след смъртта на съпруга си, когато стане пълноправна господарка в къщата. Когато (по време на царуването на Иван Грозни) в страната започва глад, Юлиана храни бедните итя прави това тайно: взема повече хляб от свекърва си, отколкото преди, уж за себе си (обяснявайки това с факта, че след раждането е изтощена и не може да яде) и го раздава на гладуващите. По време на ужасен мор, когато вратите на повечето богати къщи бяха затворени поради страх от зараза, Юлиана не пренебрегваше да лекува болните сама: тя ги мие в банята със собствените си ръце, а мъртвите погребва за своя сметка и поръчва четиридесет за тях.
Юлияна се грижи и за слугите си, като по този начин изпълнява християнския си дълг на земевладелец и господарка. Тя не приема никакви услуги от лично естество от своите прислужници: не им позволява да събуват обувките й или да носят вода, а всичко върши сама.
Тя живя със съпруга си дълги години. Джулиана, подобно на по-голямата част от жените от онова време, имаше много деца, но у дома тя, уви, далеч не беше щастлива. Децата често се караха помежду си; Джулиана трудно ги помиряваше, но не винаги успяваше. Някакъв слуга от дома й уби най-големия й син. Тогава още един син загива на кралска служба. Юлияния молела мъжа си да я пусне в манастира, защото искала да приеме монашеския подвиг, но той не се съгласил. Въпреки това, по взаимно съгласие, двойката реши да живее заедно, но не и да има плътско общение. Праведната жена направила обикновено легло за мъжа си, но самата тя легнала отделно, на печката, без никакви пера; имитирайки живота на монасите-аскети, тя понякога прекарваше нощи почти напълно безсънна или поставяше под тялото си цепеници и остри железни ключове, които не й позволяваха да се грее и да спи дълго време. През нощта, когато всички в къщата спяха, тя често се молеше, а сутрин ходеше на църква, на ранна служба и като цяло водеше изключително благотворителен живот.
След смъртта на съпруга си Юлиана продължи подвизите си. Имотът преминал към децата, но вдовицата почти напълно разпределила своя дялпросяци. Често без пукната пара в душата си, тя вземаше пари назаем от собствените си деца, като за зимнина, и даряваше всичко на бедните. Все повече и повече тя води живот на монахиня. Светият син каза, че тя